в-к Лечител
в-к Лечител
 

Националната стратегия за детето – еничарство в действие

Брой: 33, 15 август 2019 - ДИАБЕТЪТ

Антоанета ТИТЯНОВА

 Националната стратегия за детето вдигна хиляди българи на протест в доста градове на страната. Управляващите биха отбой, както направиха и с Истанбулската конвенция. Докога?

И все пак тихомълком се прокрадват тревожни промени, засягащи отглеждането на българчетата. Истината е, че стратегията за децата стимулира бизнеса с нашите отрочета, тъй като финансираните от държавата и чужбина неправителствени организации пълнят гушките си, „закриляйки“ децата по „норвежкия модел“. Подобна схема се разигра по време на „ромското десетилетие“, когато се усвоиха милиони, без това да подобри живота на този етнос у нас.

Въпреки протестите, без подкрепа от обществото лекичко се прокарват репресивни към родителите мерки, които разделят деца от близките им. Системата уж извежда малчуганите от родния дом за добро, „връчва“ ги на приемни семейства, които получават стабилни финанси за отглеждането им. Прави ги еничарчета. Как иначе да наречем насилственото изземване на деца от родителите и моделирането им според алинеи на държавата? С по-големи парични помощи, дадени на родителите, същите деца могат да живеят щастливо и обгърнати с истинска обич, заедно с братчетата и сестрите си при мама и татко в бащината стряха.

Бездушната администрация, облечена в закон, съсипва семействата с наредби, които бюрократизират възпитанието на децата. „Стратегията предвижда масово и всеобхватно следене на семействата за начина, по който възпитават своите деца. Държавата се опитва да изземе функции на семействата”, алармира Петър Порумбачанов, който организира петиция срещу стратегията, която включва „разпознаване на белезите от насилие и сигнализиране”, „система за наблюдение и изпълнение на забраната за телесно наказание”, както и „докладване при всички случаи на домашно насилие към детето”… „Стратегията работи с ирационални понятия, които могат да се тълкуват по всевъзможен начин. Като психическо насилие над деца може да се определи нещо, което чиновниците смятат, че е насилие”, допълва той.

Недостатъците на Стратегията са видими в редица държави на ЕС и САЩ

Мой познат посрещна 2-годишната си внучка, която живее в Германия. Играла си като излива водата от чашата върху дървения под. След десетата излята чаша и забележка, дядото размахал пръст: „Ще дърпаме ухото, щом не слушаш“. Изведнъж внучето започва да повтаря тревожно цифри на немски. „Какво казва?“ „Това е телефонът за защита на децата“, отвърнала майката. Детето едва говорело, има беден речников фонд, но сред първите му думи е телефонът, на който да натопи дядо си?!? За каква защита на детето и за какви права става въпрос?!

Пита се защо трябва да разбиваме основите на българското семейство и да вкарваме в употреба чужд съмнителен модел? Защо да загърбим родната образователна и възпитателна система, която е будила възторг по време на Възраждането, и да приемем нещо спорно? Всички знаем как английският журналист Макгахан описва с възторг, че за разлика от неграмотните английски деца, живеещи в световната сила Англия, всяко българче в най-малкото селище в България учи и е грамотно, ходи на училище. Къде са заветите на даскал Ботьо Петков, на Васил Априлов и Петко Славейков, който обичал да казва:

„Освен родолюбец, човек трябва да бъде и чедолюбец“

Как новата стратегия ще направи родителите и децата по-свързани, образовани и истински българи, разбивайки основите на семейството? Възниква питането защо е нужна тази нова репресивна „национална стратегия за детето“ при условие, че много добре са разписани правата на подрастващите в Закона за закрила на детето, обнародван в Държавен вестник в бр.48 от 13 юни 2000 г. и променян над 40 пъти – само 3 три пъти в последните 6 месеца. В закона е записано: „Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности. Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.“

Защо се разписват тогава тези отцеубийствени алинеи в националната стратегия? Отговорът е: „Държавната политика за закрила на детето се осъществява от приетата от Народното събрание Национална стратегия за детето.“ Въвеждането на съмнителни клаузи в нея отваря вратички за „усвояване“ на много пари. Какво от това, че ще съсипят живота на стотици деца и родители? Това е стабилен бизнес, който обогатява хора, правещи се на загрижени за правата на нашите деца. Видяхме в ученическа анкета как бе прокаран озадачаващ въпрос: „Как се определяш: като момче, като момиче, като „друго“?!? Много ни се иска вместо мама и татко, българчето да има „родител 1“ и „родител 2“, да играят с безполови кукли и от невръстна възраст да звъни на институции, че са му „нарушени“ правата. Анонимка и обаждане активира бездушната наказателната система и стартира „спасителна“ акция за изземване на детето и

санкции срещу родителите в стил „лов на вещици“ от ерата на Инквизицията

Възпитанието и съдбата на децата е в ръцете на неправителствени организации и социални работници, които „в името на доброто на детето“ разделят майка от рожба в изпълнение на някаква алинея. И сега със закона за защита на детето годишно стотици деца се разделят от близките чрез система на анонимни доноси - къде с причина, къде без причина. Ако при проверката родителите реагират бурно, социалните работници могат да направят каквото искат.

Много болезнен пример е вземането на децата от отруден татко вдовец, защото живее с децата в недоимък, и вместо да му дадат помощи, което да реши проблема, разделят братчета и сестричета от бащата, дават ги в приемни семейства, които получават неколкостотин лева да отглеждат 1 дете, а с тези пари бащата може да осигури безоблачно съществуване на рожбите си.

Особено активни в борбата срещу Стратегията за защита на децата са българите, живеещи в чужбина, защото вече са се опарили от бюрократичната й безчовечност. Говоря с майка на тийнейджър, живеещ във Франция: „Не мога да го откъсна от мобилния. Щом му кажа да остави телефона и да седне да учи, ми обяснява какви са му правата и че ги нарушавам. Не мога да се скарам дори да седне да учи, защото ми изтъква какви са правата му и как някакви чиновнички ще му ги гарантират. Питам малолетният ли е най-компетентен кое е полезно за него за образованието и бъдещето му?“

Всички знаят, че

стратегията се вкарва, защото има финансиране и трябва да се усвоят пари за сметка на традициите, на българското семейство,

на подрастващите. Става въпрос за бизнес и интереси - всяка година за неправителствените организации (НПО) отиват милиони лева. Колкото повече деца се отделят от семействата, толкова повече пари ще влизат в агенцията и НПО-тата за приемни семейства (същата далавера се прилага за бездомните кучета и за ромите). Неправителствените организации имат интерес от стратегията, защото вземат пари за обучение на приемни семейства, консултират, приемат анонимните обаждания, финансират се по програми.

Същата ситуация се разигра 2002 г., когато се дадоха отвън пари за борбата с „трафика на жени“. Първите „изследвания“ бяха буквален превод от полски, парите се даваха от чуждо посолство, а по всички гранични пунктове и издания имаше листовки с телефона на неправителствена организация. Ако жертва на трафик се обади на посочения телефон, ще чуе психолог от 8:00 до 18:00 ч., който го препраща към полицията. Много по-правилно бе да се даде телефон на МВР, вместо да се препират пари по програми и НПО-та…

В случая с националната стратегия за децата няколко неправителствени организации, организирани в Национална мрежа за детето, „партнират“ на държавата - те не представляват обществения интерес, а гонят печалба и лична изгода. Тогава за какви права на децата говорим?

Ето как реално функционира системата. Хората са бедни, трудно свързват двата края, но децата са чисти, изпрани, нахранени и ходят на училище. Търсят съдействие от социалните, а те им вземат детето и го настаняват в интернат или приемно семейство, без право да го виждат. Страда и детето, и родителите, но се отчита ролята на стратегията и на колко деца е „помогнато“.

Накъде вървим? Натам, където системата започва да боксува в други държави, където ученици влизат в час и стрелят по съучениците си, а в детските градини децата играят с безполови кукли. ООН стартира производство срещу Норвегия за прекомерно използване на закона за детето, защото всяка година при 60 хиляди родени деца 16 хиляди се отнемат от семействата – всяко четвърто дете. Повишите тон или заради намален успех забранявате на детето да гледа телевизия - то ще се обади на чиновника по телефона и ще се оплаче от психически тормоз. Предвижда се детето да има правото да съди родителите си. Преди години във Франция гръмна скандал - две деца осъдиха родителите си за блудство и след дела и години в затвора - се разбра, че било фарс. Това ли е право на детето и възпитанието?

Децата често не осъзнават какви ще са последствията и дори да искат да се върнат при родителите си, това няма как да стане. В приемните семейства ще открият ли майчината ласка и любов?

Стратегия, права, защита. Звучи красиво и демократично, но какво се прие зад това? Пари, задкулисие, разруха на морални ценности. Има демографски срив, загивала нацията – това ли е пътят да задържим българчетата и да ги направим щастливи?



Брой: 33, 15 август 2019
 
 
Продукти
 
Карномакс 200 стронг
 
ВЕРМЕЛА СЛИМ (Vermella slim)
 
Витатабс® Фолат
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД