в-к Лечител
в-к Лечител
 

Има ли бъдеще в България?

Брой: 33, 15 август 2019 - ДИАБЕТЪТ

Румяна БАЛТОВА,

експерт по туризма

 

Тази година, от 1 юли насам, поне по два пъти седмично централните информационни емисии на всички телевизии се занимават с това колко са празни плажовете ни. Това предизвиква необходимостта, макар и късно, да се замислим за причините, да се попитаме къде бъркаме и как да понапълним Черноморието ни поне през юли и август.

Да започнем с това, че се говори, че през последните години имало ръст. Може да е имало, но той се дължеше основно на проблемите в Северна Африка, в Гърция и в Турция. „Нещастието на едни е в основата на щастието на други“ гласи една френска поговорка. Българското Черноморие беше пълно в годината, когато Египет и Тунис не се продаваха, заради последствията от арабската пролет, в Турция имаше опит за държавен преврат и съответно витаеше несигурност, в Гърция имаше лимит на сумите, които могат да се теглят от банкомат и сериозни опасения, поне от страна на масовата публика, за скорошен банкрут на страната, а в Ница камиони се врязваха в невинно празнуващите Четиринадесети юли тълпи по „Променад де-з-Англе“. Тогава българското Черноморие се продаваше. Тази година било лошо. Лошо, но логично.

Защото за толкова години (почти трийсет!)

ние не изградихме обща концепция за представяне на българския туристически продукт,

нямаме последователна рекламна политика, не се опитваме упорито, интелигентно и натрапчиво да налагаме сред потенциалните клиенти идеята, че в България е хубаво и интересно (не само евтино), че плажовете са си плажове, но по нашето море има много интересни туристически обекти – Несебър, Варна с най-старото обработено злато в света (никой редови туроператор не е чувал за тази подробност, какво остава за туристите), Балчик с прекрасната си градина, нос Калиакра, Аладжа манастир, Побитите камъни, Мадарския конник и тракийската гробница в Свещари, които никак не са далеч от Варна, дори Русе, Велико Търново и Пловдив са на обозримо разстояние... Некохерентната и спорадична реклама на България, която се прави кампанийно и понякога като че ли по принуда, е повърхностна, остаряла като концепция и неспособна да задържи интереса на човек, който не е чувал нищо за страната ни, но би се заинтересувал да види нещо ново, ако подозира, че то съществува. Когато говорим за летен туризъм, не трябва да игнорираме културния туризъм, който, както е известно, е много по-доходоносен – туристите, които идват с любопитни очи да разгледат забележителности, да опитат добрата местна храна и да отнесат у дома спомени под формата не само на селфита, но и на закупени местни стоки, оставят доста повече пари, отколкото страстните любители на ол инклузива, за които е все едно къде са, стига да има храна и алкохол, включени в цената на пакета.

Знам, че един относително кратък коментар, какъвто е настоящият, по въпроса какви грешки правим в областта на туризма, звучи декларативно, и затова бих подкрепила горните си твърдения с един конкретен и прост пример. Забележете, че морският ни туризъм бележи спад в годината, когато Пловдив е световна столица на културата. А Пловдив отстои на под 3 часа път от морето! Това е срамно. Кога, след колко години, България отново ще има този шанс, че си позволява в момента да го пропилява с лека ръка. Помисли ли някой да направи дълга, масирана и последователна кампания, която да достигне до хората в Европа, т.е. до крайния клиент, която да им „продъни ушите“, че Пловдив ще е културна столица на Европа през 2019 г. и да обясни що е то Пловдив - един от най-старите градове в Европа, по-стар от Атина, Рим и от Константинопол, че се смята, че старото му име, Филипопол, му е дадено от самия Филип Македонски, баща на Александър Велики, че е град, в който днес могат да се видят останки от Античността, както и прекрасно запазен стар град с типична българска архитектура от XVIII - XIX век, че е артистичен град на поети, художници и музиканти, че в него има много впечатляващи музеи и галерии, че на сцената на Античния театър ще има такива и такива представления и пр. и пр., и най-важното – че този прекрасен, този одухотворен град, който Европа с право удостоява със званието културна столица, се намира на по-малко от 3 часа път от морето.

Върху Пловдив трябваше да имаме фокусирана рекламна кампания

през последните години (след обявяването на решението), за да жънем сега успехи и да не се вайкаме, че хората пак тръгнаха в Турция, Гърция и Египет. Това е, което изпуснахме. И то е толкова очевидно. Вместо да се фокусираме върху това да предизвикаме интереса на хората да отскочат до тази България, пък да видят какъв е този Пловдив, ако са меломани, да ги подсетим, че могат да посетят спектакъл в Античния театър и да се почувстват досущ като в Арена ди Верона, и после да си направят един престой на морето и да си починат, ние продължавахме да правим обичайната вяла реклама и единствено присъствието на Община Пловдив на всички международни борси в лицето на скромен щанд, напомняше, че нещо в Пловдив май щеше да има... Пример, че такава кампания би имала успех съм самата аз. Тази година почивах в Пулия с цел да съчетая почивката си с посещение на Матера, за която италианците толкова говориха и бяха успели да ни накарат да научим историята на града неволно, само от гледане на реклами. Аз много съм пътувала, но там не бях ходила и точно тази година реших да запълня тази празнина - аз съм любопитна, стана ми интересно, рекох си да я видя тази Матера, да не умра проста. Запалих и приятели и доста хора заведох до там. Ето ви пример. Ще кажете „Това е частен пример“. Частен, частен, ще кажа аз, но в края на годината ще видим какво ще отчете Матера като посетители и какво - Пловдив, където програма на събитията нямаше до март месец и, освен всичко друго, в годината, когато е световна столица на културата, тече ремонт на централния площад пред Общината. Да се чуди човек да вярва ли на очите си!

Другият проблем, върху който е крайно време поне да се замислим, е

мръсотията, безпорядъкът и липсата на естетика по нашето крайбрежие

Европейците, които са основните летуващи, за които се борим, са хора естети, обичат чистотата и реда. Те никога няма да се върнат да летуват в страна, където се редуват лъскави хотели със сметища, свлачища, оставени на произвола на съдбата, неизчистени плажни ивици, изоставени и неподдържани пространства, които обезсмислят спорадичните усилия на някои бизнесмени и общински власти да направят тук-таме по някой оазис на красота и хармония. Окото на европееца е свикнало на естетика и чистота, каквито у нас няма. На такова място ще се върнат само тези, за които е важно да има алкохол и пр. евтини развлечения и да не бъдат притеснявани, когато изпаднат в неадекватно състояние. Никой платежоспособен турист не би искал музиката да оглася до зори комплекса, в който почива. За него е важно да има спокойствие. Ако иска, той ще отиде на нощно заведение, което обаче да е обезшумено и той няма да пречи никому. Така е навсякъде. В Испания, където в някои курорти тече бурен нощен живот, нощните заведения са като бункери – отвън нищо не се чува и само по засиленото полицейско присъствие се разбира, че това е нощен клуб. По мое мнение не трябва да се отстъпва от линията, която се възприе напоследък, за ограничаване на шума във всички курорти и населени места. Това е правилна стъпка, която ще принуди собствениците на нощни заведения да вземат мерки, за да продължат да работят, и, по този начин, да осигурят нормална среда за хората, които през нощта биха желали да спят.

Друг голям проблем е

ниското ниво на предлаганите услуги по нашите летни курорти

Качеството на храната, която се предлага, не е на висота. На бюфетите се мъдрят нискокачествени колбаси и сирена, разнообразието на обяд и на вечеря е потресаващо – почти на всяко ядене в ол инклузив голяма част от хотелите 3 и 4 звезди се предлага едно и също - кебапчета, изсипани в тави, мусака, някакъв вариант винен кебап, пълнени чушки, поднесени без никаква фантазия и мисъл, че добрият външен вид на храната е уважение към клиента. Предлаганата по нашите курорти храна няма нищо общо с това, което предлага съседна Турция на съвсем съпоставими, а в някои случаи и на по-ниски цени. Трябва да се постараем повече. Управителите на хотели трябва да бъдат изпратени да видят хотел от тяхната категория в Испания, Турция, Гърция, да наблюдават нещата отблизо. Няма да споменавам име, но зная петзвезден хотел на нашето Черноморие, в който закуската изобилства от салами тип хамбургски, „Камчия“, сирена тип „Дунавия“, но няма свястна шунка, за прошуто крудо и сьомга и дума не може да става, а жената, която прави палачинките, полива плочата с някаква мазнина (не масло, а някаква течна мазнина) от пластмасова туба. И говорим за скъп хотел. Иначе ядене има, но какво. Дали хората, които дават по 200 EUR на ден за стая, биха искали да гледат тази съмнителна течност, изливана от туба? Палачинките се правят с масло. За това става въпрос. И това не са детайли. За съжаление този пример не е изключение. Честно казано аз не съм оптимист, че нещата могат да тръгнат нагоре бързо, защото тук става въпрос за възпитание, за известна доза финес, които ни липсват. Ако искаме да се преборим с това, трябва собствениците на хотели да инвестират в добре подготвени и знаещи какво правят и какво искат ръководни кадри, които безкомпромисно да изискват от персонала, да контролират и да санкционират. Трябва да се вдигнат заплатите на всички – от управителя до камериерките, за да може да се изисква. Колко пари и усилия ще струва това, е друг въпрос. Дали това ще покачи цените на продукта – със сигурност. Може би дори собствениците на хотели трябва да се примирят да не печелят няколко години, но да покачат качеството на продукта си и да се избегнат фалити на хотели. Това е пътят, ако искаме да отлепим от дъното на евтина и непретенциозна дестинация. Този път трябва да се следва от всички, много усилия трябва да се правят, много мисъл и добронамереност трябва и всичко това да бъде подкрепено от добре обмислена и интелигентна рекламна кампания на национално ниво, в която да става ясно, че в България вече не е така евтино, но пък е много хубаво. Междувременно общинските ръководства и държавните институции трябва да положат титанични усилия за разкрасяване на крайбрежието ни и за създаване на благоприятна естетическа среда, така че усилията на бизнеса да не отидат напразно. Трябва да се чистят и мият градовете и селата, службите по озеленяване трябва да се развихрят, да превърнат брега в градина. Трябва да се положат усилия да се изчистят празните терени и да придобият те приемлив естетически облик (с огради от зеленина или с каменни дувари, ако щете – но да не се виждат изоставените терени, пълни с бурени и безпризорни кучета).

 Според мен, ако искаме да променим облика на българския летен туризъм, трябва да ангажираме всички – общински власти, държавни институции, ресорното министерство, самите собственици на хотели, ресторанти и пр. Всяка институция да има задачи, които да изпълни в рамките на някакъв период - една година например, и после да се започне масираната реклама. И, ако Господ е с нас, ще успеем. Но само ако съзнаваме, че така повече не може, ако сме единни, умни, ако наблюдаваме конкуренцията и се учим от нея и, не на последно място, ако работим усърдно и честно.



Брой: 33, 15 август 2019
 
 
Продукти
 
УБИГОЛД® Q10 150mg
 
КАНДИМИН® (CANDIMIN)
 
Витатабс® Фолат
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД