в-к Лечител
в-к Лечител
 

ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИМ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА?

Брой: 38, 17 септември 2020 - ЛОШОТО НАСТРОЕНИЕ
От февруари до днес са се увеличили с 300% хората, търсещи информация в интернет за начините за съсредоточаване. Доктор Еми Арнстен, професор по невробиология и психология в Йейлския университет, обяснила защо в последно време е станало толкова трудно човек да се фокусира върху своята работа.

От научните факти е достатъчно да се запомни само това, че префронталната кора на главния мозък обработва висшите функции, т. е. критичното мислене, сдържащите импулси и, което е особено важно, способността за концентрация. „Префронталната кора притежава вграден механизъм, който предизвиква нейното отслабване при предаване на сигнали за стрес, докато свързаните със стреса химически вещества фактически укрепват примитивните системи на мозъка”, посочила Арнстен.

С други думи, когато вие се сблъсквате с непосредствена физическа заплаха, префронталната кора се изключва, за да освободи ресурси за по-примитивни механизми, които реагират бързо и ви защитават.

„Може да се види как тази система се е адаптирала към различни опасности. Имам предвид, че тя продължава да се включва и в съвременния живот, например, когато ви засичат на пътя. Това е опасно развитие на събитията, при което рязката и бърза реакция може да спаси живота ви, обяснила Арнстен. – Но когато е нужно дълбоко обмисляне, отсъствието на контрол над префронталната кора става опасно”.

Това ни отвежда до текущата ситуация, когато сме се сблъскали със заплаха, която продължава, но не е толкова остра. В резултат ние не се справяме с непосредствена опасност, за да се движим напред, а отсичаме тази част от нашия мозък, която ни помага да мислим извън пределите на примитивните инстинкти.

По думите на Арнстен, коронавирусът е повлиял толкова силно на префронталната кора по три причини: той е невидим, не може да бъде контролиран, и е нарушил нашите навици.

 „Ние всички знаем, че докато няма ваксина, вирусът няма да може да бъде контролиран. И фактът, че той е невидим, прави това усещане още по-силно”, обяснила тя.

Арнстен подчертала, че реакцията на мозъка не е уникална: отговорът на опасността е бил заложен в неговата сигнална система още преди раждането на човека.

„Уникалното в днешната ситуация е това, колко глобална е тя, та нали дори по време на световните войни е имало части на света, останали незасегнати от бойните действия. Но този вирус действително може да се разпространява навсякъде”,  отбелязала професор Арнстен.

Интересно е, че трудности с концентрацията изпитват дори тези хора, които не зациклят върху новините за коронавируса. Хората, които са се отказали от тях, открили, че това им е помогнало да се справят с тревогата, но не и с намалената способност за съсредоточаване. Според Арнстен, това също е стандартен отклик на мозъка: даже повърхностното осъзнаване на факта, че ситуацията няма да се подобри, може да влияе на неговата работа.

„Усещането, че властите не могат да се справят с пандемията, че вие не можете да им доверите грижата за себе си, може значително да усили стреса и чувството, че „никой не контролира ситуацията и аз действителност съм в опасност”, добавила тя. – Страхът от това засяга всички, особено когато наблюдавате как вирусът се разпространява в места, за които сте смятали, че никога няма да достигне. Вие сте издигнали като щит мисълта, че сте в безопасност. Но когато разбирате, че не е така, стресовите реакции могат да станат по-силно изразени”.

Това води не само до неспособност за съсредоточаване, но и до пълно отсъствие на мотивация. Професор Арнстен обяснила, че част от нашата реакция на опасността се явява

 „замразяването”,

което може да прилича много на умствена парализа.

„Загубата на способността за действително мотивирано, управляемо поведение може да бъде свързана с всички тези примитивни рефлекси”,  посочила тя.

Това е довело много хора до така наречения порочен цикъл: той започва със загуба на фокуса, продължава със самобичуване, и завършва с още по-голямо отслабване на префронталните връзки. След това всичко се повтаря.

Единственият начин да излезете от порочния цикъл е чрез осъзнатост и доброта към себе си, смята професор Арнстен. „Това е съвършено нормално, заявила тя за опитите за съсредоточаване. – Вашият мозък е готов да се концентрира”.

Поради неизбежността, че тази ситуация ще бъде наша реалност в обозримо бъдеще, хората започнали да проявяват творчески подход към възстановяването на способността за съсредоточаване. Едни се стремят да прекарват по-малко време в социалните мрежи, а други прибягват до методи, които по-рано смятали за безполезни, например водене на дневник или следване на правилото „25 минути работа, пет минути отдих”.

Въпреки че сега мнозина хвалят подобни подходи, те са от полза само за тези, които имат вътрешни ресурси, за да ги изпробват. „Ако ви молят да направите нещо, което ви подлага на опасност, или ако сте изолирани по такъв начин, че сте станали действително самотни, има много данни, които показват, че няма

нищо по-лошо от изтощението в съчетание със стрес,

заявила Арнстен. – При хроничен стрес вие фактически губите префронталните връзки. Загубата на сиво вещество от хроничния стрес може да се види дори на магнитно-резонансен томограф”.

По думите на Арнстен, някои данни показват, че и самият коронавирус може да оказва съществено влияние на мозъка: не е изключено, че предизвикваното от него възпаление може да доведе до по-нататъшна загуба на префронталните връзки.

Но не всичко е толкова лошо, отбелязала Арнстен. Съществува вероятност, че щетите, нанесени на способността за съсредоточаване, са обратими.

„Данните показват, че при плъховете времето, проведено без стрес, може да доведе до възобновяване на тези връзки. И също има изследване на хора, което показва силата на връзките, възстановени в периода без стрес”, посочила тя.

Изглежда, че за възстановяване на връзките с префронталната кора всички ние трябва да направим крачка назад.

„Ракурсът ви дава чувство на контрол, поради това повтарянето на фразата „всичко е наред, и ще бъде още по-добре, и моя мозък отново ще се чувства нормално” може да помогне. Мисля, че е много полезно да започнем да гледаме на света от този ракурс и да придобием чувство за контрол”, заключила професор Еми Арнстен.

 Огнян СТАВРЕВ

 



Брой: 38, 17 септември 2020
 
 
Продукти
 
БАКТОСАН (Bactosan)
 
ПИМАКС С+БИОТИН (PIIMAX C+BIOTIN)
 
РЕЛАКСОР ФОРТЕ (RELAXOR forte)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД