в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ИЗБЕГНАТ ОБИДИТЕ И КОМПЛЕКСИТЕ?

Брой: 38, 17 септември 2020 - ЛОШОТО НАСТРОЕНИЕ
Добре известно е, че травмите, получени в детска възраст, са най-тежки. Детската обидчивост има здрави корени и остава в нашето подсъзнание цял живот. И тук не става дума за синините и драскотините по краката, а за душевните рани. Колко често човек може да бъде наранен с думи! Дори на възрастния понякога му е трудно да преживее обидата, а за малкото човече това е направо „мисия невъзможна”. Понякога невнимателната фраза на родителите може да се отрази силно на бъдещето на малчугана.
Психологическите комплекси на децата са най-страшни. Борбата с тях е най-трудна. Понякога дори опитните специалисти трудно успяват да „събудят” комплексирания човек. Ето защо родителите трябва да се учат на търпение и да се постараят да узнаят, как следва да реагират, когато детето се чувства обидено.
На пръв поглед, изпитването на обида от детето е нещо обичайно и дори нормално. Но трябва да се знае защо възникват такива ситуации и какво може да се направи за предотвратяване на неприятните моменти.

Вродена ранимост

Понякога става така, че детето по характер е много чувствително. Всяка неприятна дреболия го разстройва. За такъв малчуган е особено важно да вижда, че родителите му го обичат.

Някои родители не приемат детето такова, каквото е. И тук става дума не за физически характеристики, а за психологични. Такива родители поставят детето в определени рамки, в които то се чувства некомфортно. Оттук произлизат и обидите.

Когато детето пък непрекъснато попада под забрани и ограничения, то прави извод, че целият свят е против него.

Хиперопека

Невсички родители могат да признаят, че тяхното дете е самостоятелен човек, който има своя гледна точка и свои желания. Те потискат решителността на малчугана, неговите опити за действие. Не вярват в него, а оттук възниква и неверие на самото дете в себе си. То започва да се страхува от стресовите ситуации и трудности. И когато не успява да се справи с тях, то се обижда.

А защо възникват комплекси?

Чувство на завист

Поотрансналото дете вече умее да сравнява себе си с другите. И понякога това сравнение не е в негова полза. То иска същата играчка, като на приятелчето, или иска да бъде също толкова смело, като някой негов съученик. Всичко това поражда комплекс за непълноценност.

Недостиг на похвали

За всеки човек е важно неговите действия да получават положителни оценки, а на детето това е още по-нужно. И когато възниква обратна ситуация, малчуганът се обижда. Той се чувства забравен и неразбран.

Физически недостатък

Децата често са по-жестоки, отколкото възрастните. И когато детето има някаква характерна особеност, на него му е трудно да се адаптира в обществото.

Как може да се помогне на детето да преодолее обидата?

Това, че детето може да се чувства обидено от родителите, е нещо съвсем обичайно. Мама и татко в такава ситуация трябва да се държат правилно и да направят всичко възможно, обидата да не заседне за дълго в главата на малчугана.

Помогнете на детето да се успокои

Често обиденият малчуган започва да плаче или устройва истинска истерия. Бъдете добри с него, прегърнете го, целунете го, дайте му да пие вода.

Детето трябва да осъзнае, че разбирате неговата обида и го подкрепяте. Обяснете му, че вие сте на негова страна. Съчувствайте му.

„Не бива” прераства в „може” - това е малка тайна, която ще стане залог за душевно спокойствие в семейството. Ако детето иска сладолед, но не бива, предложете му друго сладко лакомство. Ако иска да гледа анимационен филм, кажете му, че ще бъде по-интересно да прочете приказка.

Борбата с детските комплекси също има своя „тактика и стратегия”

Фразата „Първо мисли, после говори” е важна при всякакви обстоятелства. Но в разговора с детето си струва да акцентирате своето внимание на думите. Дори случайно изпусната обида може да го засегне дълбоко. После, разбира се, вие ще се извинявате и ще му обяснявате колко го обичате, но семето на обидата вече е посято в сърцето на малчугана.

С викове нищо не става

Ако детето живее в постоянен стрес, то няма да може да се формира като силна успешна личност. Малчуганът, който през цялото детство е слушал от родителите си само викове и нецензурни изрази, едва ли ще израсне уравновесен и адекватен човек.

И още повече не бива да се използват телесни наказания. Родителите трябва да се научат да се владеят и адекватно да обясняват на детето същността на разногласията помежду им.

Има също категория майки и татковци, които се държат като „питони” – спокойно и отмерено. Както змиите удушвачи задушават бедното мишле, такива родители „задушават” децата със своята критика. Те не викат, не тропат с крак, но постоянно правят забележки и изказват своето недоволство. „Изправи си гърба, не си клати краката, не ми пречи”. Постоянното „не” пречи на малчугана да живее пълноценно. Постоянно забранявайки му нещо, вие рискувате да възпитате човек, който няма да може да направи и крачка без поредното навикване.

Трябва винаги да помните, че вие сте пример за подражание за своето дете. Обидните думи, неприличните жестове, вредните навици – всичко това детето черпи от своето обкръжение. Поради това възрастния човек трябва да следи не само какво говори, но и какво прави. Детето, видяло как баща му удря майка му, ще запомни това за цял живот. После на него ще му бъде трудно да създаде свое семейство. То ще си мисли, че след като родителите му постоянно са се карали, значи и то ще има неудачен брак. Децата проектират съдбата на своите родители върху себе си. Ето защо е важно да се знае и да се разбира: в каквато атмосфера премине детството на малчугана, такъв ще бъде и неговия последващ живот.

      Александър НИКОЛОВ

 


Брой: 38, 17 септември 2020
 
 
Продукти
 
Витатабс® тирозин, йод и селен
 
Витатабс® Калий
 
КАРДИОСАН (CARDIOSAN)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД