Изследователи от университета „Емъри“ в Атланта (САЩ) докладваха, че в тежки случаи на COVID-19 се наблюдава прекомерно активиране на имунни клетки, наподобяващо острите пристъпи на автоимунната болест системен лупус еритематозус (СЛЕ).
Техните открития сочат към възможността за тестове, които да разграничават кои пациенти с COVID се нуждаят от успокояващи имунната система терапии. То може да е част и от обяснението за това, защо някои от заразените със SARS-CoV-2 произвеждат обилно количество антитела срещу вируса, но въпреки това имат лоши изходи от болестта.
Резултатите на екипа от „Емъри“ се доближават до тези на други учени, които откриха, че силното възпаление при COVID-19 може да засяга образуването на герминални центрове – структури в лимфните възли, където се подготвят произвеждащи антитела клетки. Учените от „Емъри“ установили, че активацията на В-клетките следва „извънфоликуларен“ път извън герминалните центрове – подобно на това, което били наблюдавали при СЛЕ.
В-клетките представляват библиотека от проекти за антитела, които имунната система може да използва за борба с инфекциите. При тежък COVID-19 имунната система на практика вади книги от рафтовете на библиотеката и ги захвърля на неподредена купчина.
Преди пандемията от COVID-19 старшият съавтор Игнасио (Иняки) Санс и неговата лаборатория били фокусирани върху изследването на СЛЕ и как заболяването нарушава развитието на В-клетките.
„Започнахме напълно непредубедени – казва Санс. – Едва при третия или четвъртия пациент от интензивно отделение, чиито клетки анализирахме, осъзнахме, че виждаме закономерности, които силно напомнят на острите пристъпи при СЛЕ.“
При хората със системен лупус еритематозус клетките са анормално активирани и успяват да избегнат проверките и балансиранията, които обикновено ги ограничават. Това често води до производство на „антитела“, които реагират срещу клетките на тялото и причиняват симптоми като умора, болки в ставите, обриви по кожата и бъбречни проблеми. Пристъпите са такива периоди, когато симптомите се влошават.
В момента екипът проучва дали тежкият COVID-19 води до производство на автоантитела с клинични последици. Санс отбелязва, че други изследователи са наблюдавали автоантитела в острата фаза на заболяването и че ще е важно да се разбере дали дългосрочните автоимунни отговори може да са свързани с умората, ставните болки и други симптоми, изпитвани от някои от преболедувалите пациенти.
При лупуса извънфоликуларните В-клетъчни реакции са характерни за тежко болните афроамериканци, добавя ученият. При новото изследване повечето пациенти с тежка форма на инфекция били афроамериканци.
Изследователите сравнили 10 критично болни пациенти с COVID-19 (4-ма от които починали), приети в интензивно отделение, със 7 души с болестта, които били на домашно лечение, и 37 здрави контролни участници.
Критично болните обикновено имали по-високи нива на секретиращи антитела клетки в началния етап на инфекцията. Освен това В-клетките и антителата, произвеждани от тях, проявявали характеристики, които предполагали, че клетките се активират по извънфоликуларен път. В частност те претърпявали по-малко мутации на гените за антитела, отколкото се наблюдават при фокусирана имунна реакция, която обичайно се подготвя вътре в герминалните центрове.
Авторите отбелязват, че изследваните пациенти са били лекувани през ранния етап на епидемията от COVID-19, преди да бъде въведена масовата употреба на противовъзпалителния кортикостероид дексаметазон, за който беше показано, че намалява смъртността.
Новите открития могат да дадат информация относно въпроса при кои пациенти с COVID-19 трябва да бъдат прилагани имуномодулиращи терапии като дексаметазон или анти-IL-6 медикаменти. При хората с по-голямо увеличаване на В-клетките, които претърпяват извънфоликуларна активация, имало и по-високи нива на възпалителните цитокини като IL-6.
Дима КОЛАРОВА
