Учени откриха бактериален токсин, който стимулира заздравяването на тъканите. Съединението, което се отделя от Staphylococcus aureus (златистия стафилокок), не само уврежда клетките, но и стимулира регенерацията на тъканите.

Обикновено той е между многото безвредни организми, които се намират във вътрешността и на повърхността на човешкото тяло – един на всеки четири души има милиони бактерии Staphylococcus aureus по кожата си и по лигавиците на горния дихателен тракт, без дори да знае за това. Понякога обаче безобидните бактерии могат да се превърнат в патогени, които да предизвикат кожно възпаление и белодробни инфекции, а в най-лошия случай - и сепсис.

„Това се случва особено когато бактериите се размножават твърде бързо, например когато имунната система на човека е отслабена от инфекция или нараняване“, казва проф. Оливър Верц от Йенския университет „Фридрих Шилер“ в Германия.

Той и екипът му изследвали молекулярните защитни механизми на човешката имунна система в борбата срещу такива стафилококови инфекции и направили изненадващо откритие. Токсичният коктейл, с който Staphylococcus aureus уврежда клетките и тъканите, има и положителни ефекти – бактериалният токсин стимулира определени имунни клетки да произвеждат специализирани сигнални молекули, които помагат за намаляване на възпалението и засилване на тъканната регенерация. Проф. Верц очаква, че този досега неизвестен механизъм може да е от значение за разработване на бъдещи терапии за кожни възпаления и хронични рани.

Имунни клетки произвеждат противовъзпалителни сигнални вещества

При най-новия си труд учените от Йенския университет, Йенската университетска болница и Института по стареенето „Лайбниц“ – Института „Фриц Липман“, заедно с колеги от Харвардското медицинско училище и Университета на Неапол, изследвали конкретно бактериалния токсин β-хемолизин и ефектите му върху М2-макрофагите. Това са имунни клетки, които в по-късните етапи на възпалителната реакция се грижат унищожените бактерии и увредените клетъчни компоненти да бъдат отстранени, а тъканите да се регенерират. „Тоест те са един вид клетъчна служба по почистването на боклука“, казва Пол Джордан, докторант от екипа на Верц и водещ автор на изследването.

Авторите демонстрирали, че β-хемолизинът се свързва с определени рецепторни протеини върху повърхността на М2-макрофагите и така задейства производството на противовъзпалителни сигнални молекули в клетките, които след това премахват възпалението. Изследването показало също, че тези трансмитери стимулират регенерацията на тъканите при лабораторни животни. Противовъзпалителните сигнални вещества включват резолвини, марезини и протектини, които се образуват от мастните киселини омега-3.

 Превод от английски
Таня ТОНКОВА