Почти една трета от пациентите, хоспитализирани с Covid-19, страдали от някакъв тип променено умствено състояние, вариращо от обърканост до делириум и апатия, при най-голямото изследване до този момент върху неврологичните симптоми при пациентите с коронавирус в мрежа от болници в САЩ.
И при тези пациенти се наблюдавали значително по-тежки изходи от заболяването според доклада, който беше публикуван в сп. Annals of Clinical and Translational Neurology. Изследователите проучили данните за първите 509 души с новия коронавирус, хоспитализирани от 5 март до 6 април в десет болнични заведения в района на Чикаго. Тези пациенти останали в болницата три пъти по-дълго време в сравнение с хората без променено умствено състояние.
След изписването си едва 32% от пациентите със засегната умствена функция били способни да се справят с рутинните ежедневни задачи като готвене и плащане на сметки, казва д-р Игор Коралник, старшият автор на изследването и ръководител на секцията за невроинфекциозни болести и глобална неврология на здравната система „Нортуестърн Медсин“. За сравнение, 89% от пациентите без променено умствено състояние били в състояние да извършват тези дейности без външна помощ.
Пациентите с променена умствена функция (медицинският термин е „енцефалопатия“) били близо 7 пъти по-застрашени от смърт от онези, които не страдали от този проблем, независимо от тежестта на респираторните симптоми.
„Енцефалопатия е общ термин, който означава, че нещо не е наред с мозъка – обяснява Коралник. - Описанието може да включва проблеми с вниманието и концентрацията, загуба на краткосрочна памет, дезориентация, ступор и „дълбока апатия“ или наподобяващо кома ниво на съзнание.“
Изследователите не могли да открият причината за енцефалопатията, която може да възникне и при други заболявания, особено при по-възрастните пациенти, и да бъде породена от няколко различни фактора, между които възпаление и ефекти върху кръвообращението. До момента има много малко доказателства, че коронавирусът директно атакува мозъчните клетки, и повечето специалисти смятат, че неврологичните ефекти вероятно се пораждат от възпалителни и имунни реакции, които често засягат други органи, в това число и мозъка.
„Този доклад показва, че развилата се в болницата енцефалопатия може да предсказва по-лоши изходи от заболяването“, казва д-р Серина Спюдик от Йейлското училище по медицина, която не е свързана с изследването. Според нея откритието означава, че пациентите с променена умствена функция биха имали полза от по-внимателно наблюдение или рехабилитация след изписването им от болницата.
При изследването по-голямата част от 162-мата пациенти с енцефалопатия били по-възрастни и мъже. Освен това те по-често имали други медицински състояния, включително по-ранно неврологично разстройство, рак, мозъчно-съдово или хронично бъбречно заболяване, диабет, висок холестерол, сърдечна недостатъчност, хипертония или тютюнопушене.
Променената умствена функция не била единственото неврологично усложнение, което открило изследването на „Нортуестърн“. Общо 82% от хоспитализираните пациенти имали неврологични симптоми в някой момент от хода на заболяването си от Covid-19. Това е по-висок процент от онзи, който бе докладван при изследвания от Китай и Испания, но според изследователите той би могъл да се дължи на генетични фактори или на факта, че болниците от системата на „Нортуестърн“ може да са имали повече време за откриването на неврологични проблеми, тъй като не са били така препълнени с пациенти, както други болници.
Между неврологичните симптоми, мускулна болка била налице при около 45% от болните, а главоболия – при около 38%. Около 30% усещали замайване. По-малък процент имали разстройства на вкуса или обонянието.
По-младите пациенти като цяло по-често развивали неврологични симптоми, с изключение на енцефалопатията, която се срещала повече при по-възрастните хора. Изследователите предполагат, че по-младите хора може с по-голяма вероятност да са търсили болнична помощ за симптоми като мускулна болка или главоболие, или че лекарите са обръщали повече внимание на тези симптоми при по-младите, защото са били по-малко разтревожени за риска им от респираторна недостатъчност.
Около една четвърт от пациентите в изследването имали достатъчно тежки дихателни проблеми, за да се наложи употребата на респиратори, докато останалите били смятани за умерено болни и били лекувани в интензивно или Covid отделение.
Дима КОЛАРОВА
