Учени от Питсбъргския университет в САЩ изследвали 304 жени на възраст от 40 до 60 години. Всички те не пушели и не злоупотребявали с алкохол. Преди началото на експеримента на участничките бил зададен въпрос колко често им се налага да потискат своя гняв или да поставят чуждите интереси над своите собствени. Жените били подложени на сканиране, което показало състоянието на сънните артерии, подаващи кръв към главния мозък. Резултатите от експеримента показали, че жените, сдържащи гневните емоции, са

склонни към образуване на атеросклеротични отлагания в артериите

Атеросклерозата е заболяване, при което стените на артериите се покриват с мастни отлагания. С времето съдовете се стесняват и кръвоснабдяването на главния мозък се влошава. Това води до развитие на инсулт. Днес инсултът е една от основните причини за смърт при хората на средна и старческа възраст. Това състояние винаги се развива вследствие на атеросклероза. В началото възникват скокове на кръвното налягане, сърдечни пристъпи и главоболие. След това образувалата се плака се разкъсва и в съдовете се образува тромб, който блокира постъпването на кръв към главния мозък. Но как е свързано сдържането на гнева с атеросклерозата? Потискането на негативните емоции води до влошаване на психическото състояние. Продължителният стрес стимулира активността на амигдалата в главния мозък. Този отдел на нервната система отговаря за вегетативните функции. В резултат амигдалата подава неправилни сигнали в костния мозък. В организма рязко нараства изработката на бели кръвни телца. Възниква автоимунна реакция, която провокира поява на атеросклеротични отлагания.

Жените в по-голяма степен са подложени на атеросклероза и инсулт, отколкото мъжете. Това е свързано с хормоналните изменения по време на менструация, а така също в периода на бременност и менопауза. Освен това жените се отличават с повишена емоционалност, поради което на тях им е много по-трудно да сдържат негативните преживявания, отколкото на мъжете. Но представителките на прекрасния пол често потискат гнева, за да избегнат конфликти и спорове.

Какви изводи могат да се направят от изследването на учените? Гневът не бива да се държи затворен вътре. Но това не означава, че е нужно да се стоварва собственото раздразнение на околните. Психолозите съветват в такива случаи да се направят няколко дълбоки вдишвания,

да се направи кратка разходка, а след това да се обмисли проблема насаме със себе си

Постарайте се да осъзнаете причината за своя гняв. След известно време ще се успокоите и ще ви олекне. По този начин ще позволите на своите негативни емоции да ви напуснат, без да причините вреда на околните.

В хода на експеримент, проведен от учени от Университета в Северна Каролина, 12 хиляди пациенти попълнили анкети, в които оценявали своята склонност да се гневят на околните. След няколко години всички те били изследвани.

Дори при положение, че кръвното налягане при тези хора било нормално, несдържаните хора, които лесно губили контрол над себе си, три пъти по-често получавали инфаркт на миокарда. При това изследователите коригирали резултатите, отчитайки такива фактори, като тютюнопушене, диабет и затлъстяване.

Към подобни изводи стигнал и научният сътрудник от Университета в Източен Лондон Марк Дермът. Според неговите изследвания хората, които лесно губят самообладание, по-често страдат от инфаркти, отколкото тези, които умеят да сдържат своите емоции.

Изводите от всички тези изследвания звучат напълно логично, особено ако се отчете как нашият организъм изразява гнева. Когато губите самообладание, вашето лице почервенява, челюстите се стискат, а сърцето започва да бие учестено.

Вашият организъм изтегля мазнини от мускулите в случай, че спешно потрябва допълнителен източник на енергия. Но ако мастните киселини не бъдат използвани, те трябва да си намерят място. В резултат те прилепват към стените на съдовете и потенциално могат да доведат до заболявания на сърдечно-съдовата система.

Но има и други изследвания, които не открили пряка връзка между гнева и сърдечните заболявания и показали, че хората с повишено налягане са по-склонни да сдържат своите емоции.

Проблемът е в това, че различните изследвания подхождат към статистиката и оценките на сърдечните заболявания и ситуациите на открито изразяване на гняв по толкова различни начини, че е трудно да бъдат сравнявани.

В опит да се доберат до истината, израелски учени обърнали внимание не само на честотата на гневните изблици, но и на тяхната интензивност. Те открили, че от гледна точка на здравето

най-добре е човек хубаво да се ядоса и да изкаже всичко, което мисли

Но това може да се прави само в редки случаи.

Изследователите предположили, че хората, които постъпват така добре умеят да намират и други възможности за справяне с трудните ситуации. Това снижава изпитвания от тях стрес и в резултат подобрява имунната функция. Което, на свой ред, влияе благотворно на здравето. (Бел. ред. На стр. 23 ще прочетете за Биолик – екстракт от черен (ферментирал) чесън. Продуктът съдържа вещества със силно изразено имуностимулиращо действие.)

Съгласно друга теория важно е това как именно вие изразявате своя гняв. Канадски изследователи подбрали на случаен принцип 785 доброволци и ги наблюдавали десет години. Те открили, че мъжете, изразяващи своя гняв конструктивно, насочващи го към някакви действия, са по-малко подложени на сърдечни заболявания.

При жените такава закономерност не била открита. Но и за жените, и за мъжете крайно нежелателна се оказала ситуацията, когато в своя гняв човек прехвърля вината на другите и оправдава собствените си действия. Такава емоционална позиция водила до повече сърдечни заболявания.

Резултатите от всички тези изследвания не са окончателни. Те не дават еднозначен отговор на въпроса за това дали е полезно за здравето да се дава воля на негативните емоции. Но и без учените е ясно, че, изпускайки парата, ние чувстваме облекчение, нали? В действителност това още далеч не е факт.

Някои психотерапевти предлагат на своите пациенти да удрят възглавница, за да се успокоят

Това упражнение не е толкова успокояващо, колкото изглежда. Както се оказало, то може само да усили вашето чувство на гняв.

Доброволци, участващи в един от експериментите, получавали нелицеприятни и дори обидни отзиви за написаните от тях съчинения, например „Това беше най-лошото съчинение, което някога съм чел”.

На половината от тях им предоставили възможност да излеят своя гняв, удряйки чували. След като удряли един хубав бой на своя „виртуален критик”, те заявили, че се чувстват по-добре. След това им предлагали да отмъстят на реалния човек, който ги е обидил, пускайки силен шум в стаята, където се намирал той. Тези, които преди това се упражнявали с удари по чувал, включвали звука по-силно, отколкото останалите.

Изследователите стигнали до заключението, че в резултат на упражнението с чувалите участниците в експеримента, вместо да се успокоят, ставали само по-агресивни.

Същите изследователи провели друг експеримент: те дали на група хора таблетки, които трябвало да „замразят техните емоции”.

Трудно е да се повярва, но всички участници в експеримента се поддали на уловката. След това те били хубаво ядосани и получили възможност да излеят злобата си върху чували.

Сред хората, погълнали таблетка (която, разбира се, била плацебо), много по-малък процент решил, че си струва да удрят чувала.

Това навежда на мисълта, че ние прибягваме до подобни упражнения, защото вярваме в тяхното благотворно влияние, макар че на практика това може и да не е така.

За какво говори всичко това?

Може би за това, че сдържайки негативните емоции, вие не нанасяте голяма вреда на своето здраве. И че редките изблици на гняв също няма да ви причинят вреда. И че е важно не това, че сте „изпуснали парата”, а това колко често се случва и накъде в такива случаи насочвате своя гняв.

 Захари НИКОЛОВ