в-к Лечител
в-к Лечител
 

Обичта, която ни свързва

Брой: 7, 13 февруари 2020 - ХОЛИНЪТ

Цвета ТАМАНОВА

 Неизменна част от всеки празник са пожеланията, които хората си разменят. В тях се влага всичко онова, което има силата да ни направи щастливи. Редом със здравето, успехите и късметът, без съмнение се нарежда обичта, споделянето и близостта. Да бъде желана връзката със значим човек, не е достатъчно. Къде ли би могла да бъде открита тайната на продължителните, удовлетворителни и устойчиви взаимоотношения между хората и най-вече на партньорските двойки? Със сигурност този въпрос вълнува не само специалистите, но и всеки отделен човек.

Желанието да обичаме и да бъдем обичани

е нещо, с което се раждаме и не ни напуска през целия живот. Този стремеж да създадем и изградим близки отношения ни кара да търсим, да даваме, да очакваме и да не спираме да опитваме и да се надяваме. Това е така, защото хармоничните взаимоотношения било то в двойката или с родители, деца, роднини и приятели са източник на смисъл и изконни ценности, дават усещане за принадлежност. Семейството до голяма степен ни изразява като личности. Нашите убеждения, мисли, емоции, възприети модели на поведение ще предопределят качеството на връзката и като цяло семейните отношения, които бихме създали.

Двете основни характеристики, валидни за взаимоотношенията в партньорската двойка, са интимността в смисъл на близост, споделяне, разкриване, приемане и разбиране между партньорите от една страна и възможностите и желанията им за взаимна ангажираност, отдаденост и посветеност на отношенията помежду им от друга.

Ангажираността би могла да бъде

във вид на формална или неформална. Неформалната ангажираност е при наличие на свободно поети ангажименти от партньорите.

Когато е формална, е наложена отвън по силата на сключен с конкретна цел брак например. В този случай тя до голяма степен е на базата на взаимната зависимост, в която са влезли партньорите. Те биха могли да са свързани от желанието да намерят сигурност, статут или удовлетворяване на свои потребности (най-често материални и битови). При този вид взаимозависимост не е от значение индивидуалността и уникалността на партньора, а това до каква степен е задоволяващ. Нивото на интимност в подобна партньорска двойка най-често е ниско.

Пример за такива взаимоотношения са доминиращите. Те предполагат доминирането на единия партньор над другия. Това не са равностойни взаимоотношения, а всъщност точно обратното. Смисълът, който носят, е, че единият е знаещ, можещ, имащ право, критикуващ или поощряващ, докато другият - не. Това са отношения, които по-скоро биха могли да бъдат отнесени към връзката родител – дете. В такива семейства за съжаление често се случва домашно (физическо и/или психическо) насилие. Хората, склонни да влязат в отношения, характеризиращи се с доминиране, до голяма степен са водени от своите възприети стереотипни представи за ролите, функциите и възможностите на партньорите в семейството. Доминиращият е на позицията, че превъзхожда и се възприема във всяко отношение като нещо повече от партньора си, налага своята позиция, мнение и желание, придава им по-голяма значимост и съответно точно обратното е отношението към всичко, което е първостепенно за партньора, неговите приоритети са обезценени.

Ангажираността може да е и в резултат на психологически манипулации чрез чувство на страх, вина и ниска самооценка, които принуждават някой от партньорите да остане във връзката, което очевидно е против неговите интереси и възможности за благополучие и развитие. Красноречив пример за такива отношения беше поведението на банковата служителка от град Варна, на което станахме свидетели в края на миналата година. При нея умелата манипулация в съчетание с ниска самооценка и личностова незрялост я доведоха до там да престъпи дори морални и законови норми и да стигне до престъпление като присвои от банката сума в особено големи размери и се раздели със всички свои и на семейството й спестявания под въздействието на човек, когото тя дори не е познавала лично.

Манипулативните взаимоотношения в двойката отново са детерминирани до голяма степен от доминирането на единия над другия. Това би могло да бъде проявено и под формата на грижа. Смисълът е доминирането да остане скрито. Като резултат манипулираният в крайна сметка бива убеден в това, че по-правилно и по-важно е да се случи онова, което желае партньорът му.

Много често отношенията в семейството са на основата на съперничеството между двамата партньори

Това съперничество може да намери проявление по най-различни начини: най-общо чрез борбата за власт, за това кой взема по-добрите решения, кой има повече знания, опит, принос и т.н. Невротичният стремеж към власт възниква от тревожността, от болезненото усещане на несъзнавано ниво, че човек не е достатъчно добър. С други думи невротичният стремеж (на всяка цена) към власт произлиза от несигурността в самия себе си. По този начин се постига защита от това чувство. Слабостта бива заменена от идеал за силата с цел да бъде поддържана и отстоявана представата за значимост и контрол.

Тази позиция се характеризира със стремеж да не се допуска отстъпване пред нечие чуждо мнение или желание. Отказът от своята позиция и приемането на чужда, е свидетелство за слабост. Това би могло да повлияе негативно на емоционалните отношения с другите хора и особено на тези в двойката.

В зависимост от степента, в която са изразени двете категории „интимност“ и „ангажираност“, могат да бъдат разграничени няколко типа отношения в партньорските двойки.

Тогава, когато е на лице ниска степен на интимност в съчетание с ниска степен на ангажираност, се създават повърхностни взаимоотношения. Те са сравнително краткотрайни. Много често са предизвикани от мимолетно еротично влечение, което бързо се изчерпва.

Привържениците на този тип партньорски отношения мотивират своя постоянно променящ се избор на партньор с желание да запазят свободата и независимостта си, както и да имат максимална възможност за разнообразни еротични преживявания с различни партньори. Това би могло да е предопределено от невъзможността да бъде създадена сигурна привързаност с друг човек или от различни приоритети.

При висока степен на ангажираност в съчетание с ниска степен на интимност се развиват взаимоотношенията на партньори, за които бракът или семейството е възприето като задача, като дълг, в който преживяванията на партньорите, както и техните лични предпочитания и стремежи, обикновено остават на заден план.

Взаимоотношения със силно лабилен афект са на базата на висока степен на интимност, съчетана с ниска ангажираност. При подобен тип отношения партньорите са емоционални в крайност, без стабилна връзка с реалността и перспектива за бъдещето. Това би могло да е обусловено от личностнова или икономическа незрялост. Много често в подобно партньорство настъпва криза тогава, когато съвместното съжителство или отглеждането на дете наложи своите отговорности.

Когато партньорите са постигнали едновременно високо ниво на истинска близост и свързаност от една страна и значителна ангажираност от друга, са изградили връзка помежду си, която дава възможност за личностно израстване и развитие. Можем да отнесем тези взаимоотношения към онези, които се характеризират като зрели и равнопоставени, взаимно допълващи се. При тях и двамата партньори се чувстват еднакво значими и приети със своите различия и индивидуалност като интереси, цели и стремежи. Те се характеризират с желание да се постигне договаряне, в следствие на което и двамата да се чувстват добре, чути и разбрани. Различията не подлагат на съмнение онова, което е важно, приоритетно за единия или другия партньор, а по-скоро са допълващи и обогатяващи. Това е така, тъй като любовта в осъзнатите и пълноценни партньорски взаимоотношения предполага да бъдат приети различията, а не осъдени. Нещо друго, много определящо подобни взаимоотношения, са еднаквите ценности, които партньорите споделят. Те създават условия за траен партньорски съюз, защото нищо не сплотява така, както еднаквите ценности и съответно обратното - съюз между хора с различни ценности е предопределен да не продължи дълго във времето.

За някои хора в ценностната им система намират място основно набор от материални придобивки, докато за други това е оставено на заден план, като значимото е свързано със себеразвитие и личностно надграждане.

Но от какво е обусловена тази значимост на ценностите за партньорските взаимоотношения?

Именно изградената система от ценности определя важните решения, които всеки човек взема: как да подреди своите приоритети, как да направи своите избори, къде да насочи своите усилия и т.н. Ценностите определят и начина, по който човек възприема себе си, другите и живота като цяло. А от това до голяма степен зависи качеството на връзките, които изгражда. Каквото е в мислите му (спомени, представи и очаквания), това е и във връзките с другите в живота на всеки отделен човек. Ето защо е важно не просто да пожелаем обич за себе си или нашите близки, а е необходимо тя да се случи на базата на това, че познаваме по-добре себе си и онова, което ни води в намерения, взети решения и направени избори, защото „...да обичаш някого не е въпрос само на силно чувство, а е решение, преценка и обещание...“, е казал Ерих Фром.

 



Брой: 7, 13 февруари 2020
 
 
Продукти
 
Слиммикс СуперДетокс
 
ДИЕТ ФИБРА МЮСЛИ (DIET fibra Muesli)
 
КОЛОНИК ПЛЮС® Боди клийнър
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД