Макар че при повечето пациенти с ревматоиден артрит (РА) активността му с времето се понижава, дългосрочният изход се подобрява единствено при тези с изградени антитела. Това показа ново изследване на учени от Медицинския център на Лайденския университет в Нидерландия, което беше публикувано в сп. PLOS Medicine. Откритията увеличават доказателствата, че РА с и без антитела са две различни състояния.
Ревматоидният артрит е най-честият вид автоимунен артрит, развиващ се, когато имунната система атакува здравите клетки в обвивките на ставите. През последните десет години стана ясно, че съществуват разлики между пациентите с и без свързани с РА антитела в кръвта. При новото изследване авторите проследили 1285 болни от РА между 1993 и 2016 година с помощта на клинично проучване в Лайден върху ранния артрит. Данни за симптомите, терапиите, статуса на антителата, инвалидността и смъртността били събирани ежегодно.
Общо 823 пациенти имали положителен за антитела ревматоиден артрит, а 462 – отрицателен. И при двете групи активността на заболяването намаляла значително с течение на времето. Периодите на трайна ремисия без нужда от медикаменти се увеличили с широкото въвеждане на нова насочена лечебна стратегия между 2006 и 2010 година, но само при хората с положителен за антитела РА. Нещо повече, смъртността и функционалната инвалидност намалели вследствие на тази стратегия също само при пациентите с антитела.
„Несъответствието между подобряването на болестната активност и последващото подобряване на дългосрочните изходи при РА без антитела предполага, че стоящата в основата патогенеза на РА с и без антитела е различна – казват авторите. – Ние смятаме, че е време
официално да се раздели ревматоидният артрит на тип 1, с антитела, и тип 2, без антитела,
с надеждата това да доведе до структурирано лечение на положителния и отрицателния за антитела РА.“
Водещият автор, д-р Ксанте Матийсен, отбелязва: „През последните десетилетия изследванията на РА се фокусираха предимно върху положителния за антитела подтип. Спешно са необходими повече изследвания върху отрицателния за откриване на методи за подобряване на дългосрочните изходи и при болните от него.“
Елица ТАНЧЕВА
