Макар че името му предполага друго, „Паркинсон“ е не едно, а цели две заболявания, които започват или в мозъка, или в червата. Това обяснява защо пациентите описват силно различаващи се симптоми и насочва към персонализираната медицина като пътя напред за хората с това заболяване.
Това е заключението от изследване, което беше публикувано във водещото неврологично списание Brain. Авторите му са професор Пер Боргхамер и доктор Якоб Хорсагер от Катедрата по клинична медицина в Орхуския университет и университетска болница в Дания.
„С помощта на напреднали образни техники ние показахме, че
„Паркинсон“ може да бъде разделен на два варианта,
които започват на различни места в тялото. При някои пациенти заболяването започва в червата и оттам достига до мозъка посредством нервните връзки. При други започва в мозъка и се разпространява до червата и други органи като сърцето“, обяснява проф. Боргхамер.
„Паркинсон“ се характеризира с постепенно деградиране на мозъка вследствие натрупването на алфа-синуклеин – протеин, увреждащ нервните клетки. Това води до бавните, сковани движения, които много хора свързват с болестта.
Учените използвали напреднали ПЕТ (позитронно-емисионна томография) и ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) образни техники, за да изследват пациенти с „Паркинсон“. Били включени и хора, които все още не били диагностирани със заболяването, но имали висок риск от развитието му, като такива с поведенчески разстройства през REM фазата на съня (съня с бързи движения на очите).
Изследването показало, че някои пациенти имали увреждане на допаминовата система на мозъка, преди да настъпи такова в червата и сърцето. При други пък се наблюдавало увреждане на нервната система на червата и сърцето, преди да започне да се забелязва такова на допаминовата система на мозъка.
Това знание е важно и оспорва господстващото до момента разбиране за „Паркинсон“, казва Пер Боргхамер.
„Досега много хора гледаха на заболяването като на сравнително хомогенно и го дефинираха на базата на класическите двигателни нарушения. Но същевременно бяхме озадачени защо има толкова голяма разлика между симптомите на пациентите. С това ново знание различните симптоми придобиват повече смисъл и това е перспективата, от която трябва да се гледа на изследванията в бъдеще“, казва той.
Изследователите наричат двата типа „Паркинсон“ с начало в тялото и с начало в мозъка. При започващия в тялото може да е от особен интерес да се проучи съставът на чревните бактерии, известни като микробиота.
„Отдавна беше демонстрирано, че
паркинсониците имат различен микробиом на червата
от здравите хора, без реално да разбираме значението на това. Сега, когато сме в състояние да разпознаваме двата типа болест на Паркинсон, можем да изследваме рисковите и евентуалните генетични фактори, които може да са различни за двата типа. Следващата стъпка е да проучим дали например „Паркинсон“ с начало в тялото може да бъде лекуван, третирайки червата с фекална трансплантация или по други начини, засягащи микробиома“, обяснява Боргхамер.
„Откриването на „Паркинсон“ с начало в мозъка е по-голямо предизвикателство – продължава той. - Този вариант на болестта вероятно е сравнително безсимптомен, докато не се появят симптоми на двигателно нарушение и пациентът не бъде диагностиран. Но тогава той вече е загубил над половината от допаминовата си система и ще бъде по-трудно проблемът да се открие достатъчно рано, за да може прогресирането да се забави.“
Изследването на Орхуския университет е лонгитудно, тоест пациентите били повикани отново след три и шест години, и всички прегледи и образни изследвания били повторени. Това го прави най-изчерпателното до момента.
„Предишни изследвания предположиха, че може да има повече от един тип „Паркинсон“, но това не беше демонстрирано ясно до провеждането на настоящото изследване, което беше специално проектирано да изясни този въпрос. Сега разполагаме със знание, което предлага надежда за по-добро и по-насочено лечение на хората, които са засегнати от „Паркинсон“, в бъдеще“, заявява Боргхамер.
Според Датската асоциация за Паркинсон в страната има 8000 души с болестта, а в света диагностираните пациенти достигат 8 милиона. Този брой се очаква да нарасне на 15 милиона през 2050 година заради застаряващото население, тъй като рискът от „Паркинсон“ рязко се увеличава при старите хора.
Елица ТАНЧЕВА
