Ваксината трябва да намали броя на случаите на заболявания от грип и тежките усложнения от него (например пневмония). Това, на свой ред, ще намали броя на хоспитализациите, а значи, ще намали натоварването на болниците, които са толкова нужни за пациентите с тежко протичане на COVID-19. И, накрая, ситуацията, когато един пациент може да е заразен едновременно и с грипен вирус, и със SARS-CoV-2, макар и да е малко вероятна, не е изключена напълно, за което свидетелстват и някои данни от Китай.
Доводите звучат съвсем убедително, но има някои съображения, които ни карат да се замислим за баланса на търсените и не толкова желани последствия от противогрипната ваксинация.
Съществуват много изследвания, посветени на противогрипните ваксини, и изключително рядко тяхната ефективност достига ниво от 60%, а най-често, то е много по-ниско.
Ежегодните метаанализи на Кохрейновата експертна група последователно демонстрират, че за възрастния човек шансът да получи защита в резултат на ваксинация е равен на 1:71, за детето – от 1:5 до 1:7, за хората над 65 години – 1:30.
Няма по-големи привърженици и агитатори на ваксинацията срещу всички инфекциозни заболявания от експертите на Центровете за контрол на заболяванията в САЩ (CDC). Но, независимо от това, че CDC активно агитират за ваксиниране в навечерието на всеки сезон, на своя сайт те посочват цифри, които всъщност не носят оптимизъм.
Що се отнася до ефективността на ваксинациите в САЩ тя е била 10% през сезона 2004-2005 г., достигайки 60% през 2010-2011 г. През сезона 2016-2017 г. ефективността на ваксините достигнала 40%, през 2018-2019 г. – 29% средно и само 9% - срещу грип А (H3N2). За последния сезон окончателни данни още няма, но предварителните също не са особено впечатляващи – от 31 до 44%.
Какво означават тези цифри?
Метаанализите свидетелстват: в грипния сезон от 100 неваксинирани възрастни заболяват 2,7 души, а това означава, че вашият риск да се разболеете от грип съставлява 2,7% без имунизация. Той може да бъде по-висок в случай, че страдате от хронични заболявания или поради някакви други причини имунитетът ви е отслабен. Ваксинирайки се, вие понижавате този риск с 40% от базовия показател, т. е. той става 1,62%. Това съответства приблизително на съотношението 1:71, определено от експертите на Кохрейновата научна група.
Намалява ли ваксинацията броя на тежките случаи на грип, смъртността и хоспитализациите? Уви, резултатите от метаанализите дават отрицателни отговори на всички три въпроса.
През 2009 г. Световната здравна организация (СЗО) обявила пандемия от свински грип (H1N1), и въпреки че, както се изяснило впоследствие, опасността била силно преувеличена, много жители на Европа, Северна Америка и редица страни в другите континенти били спешно ваксинирани срещу този вирус. Друга значителна част от населението в тези страни малко по-рано била ваксинирана срещу друг, очакван през същия сезон, щам.
Анализирайки данните за заболеваемостта в Канада, епидемиологът Данута Скворонски установила, че
ваксинацията срещу свински грип повишавала риска от заболяване
Доктор Скворонски се усъмнила в това, че резултатите не са случайни, и провела още пет изследвания, които неочаквано потвърдили тяхната достоверност.
Когато тя споделила своето откритие с колеги, на които се доверявала, те всячески се опитали да я убедят да не публикува своите изводи, смятайки, че новите данни ще „налеят масло в огъня” на противниците на ваксинацията.
Въпреки това, Скворонски взела решение в полза на научната истина, а не на корпоративното одобрение.
Впрочем, статистическия анализ на човешките данни намерил неочаквано потвърждение в експерименти с животни, проведени от самата Скворонски, а така също от американската изследователка Ами Винсънт. Поровете (в първия случай) и прасетата (във втория) също демонстрирали повишен риск от заразяване със свински грип, бидейки ваксинирани срещу друг щам, а така също прекарвали болестта по-тежко.
Ежегодно провеждайки щателен анализ на сезонните данни, Скворонски се сблъскала с поразителен феномен. През сезона 2014-2015 г. ефективността на противогрипните ваксини срещу вируса H3N2 била... отрицателна. Оказало се, че ваксинацията повишавала риска от заболяване от грип със 17%!
Когато Данута Скворонски и нейните колеги съпоставили цифрите с данните от предишни ваксинации, те установили, че за тези, които били ваксинирани срещу грип година по-рано (през сезона 2013-2014 г.) рискът от заболяване се повишавал до 32%, а при тези, които се ваксинирали ежегодно, започвайки от сезон 2012-2013 г., - до 50%!
Учените предположили, че рекордната контрапродуктивност на ваксините през сезона 2014-2015 г. била следствие от сложните взаимоотношения между домакина и патогена, геномните вариации на вируса и не напълно обяснимия ефект от ежегодната ваксинация.
Подобна контрапродуктивност не била открита в последващите сезони, но фактът си остава факт: вирусът на грипа отказва да се държи предсказуемо, и поради това и последствията от ваксинациите, за съжаление, също са невъзможни за прогнозиране с голяма точност.
И тук неминуемо възниква един важен въпрос: „Може ли да се предскаже ефектът от противогрипната ваксина върху заразяването с новия коронавирус?”
За съжаление, от момента на предаване от изследователите на своята статия в научно медицинско издание, до момента на нейната публикация обикновено минават няколко месеца, понякога – повече от година.
Чиста случайност била появата през януари 2020 г. – в самото начало на пандемията от коронавируса – на статията на доктор Грег Волф, посветена на влиянието на ваксините срещу грип на риска от заразяване с други респираторни вируси.
Самото изследване на Волф било вдъхновено от по-ранно проучване. В неголямо изследване на хонконгски учени от 2012 г. под ръководството на доктор Бенджамин Коулинг било установено, че сред 115-те негови участници – деца в училищна възраст – ваксинираните против грип имали по-висок риск от заразяване с други респираторни инфекции: риновируси, еховируси, вируса Коксаки и коронавируса 229Е.
Групата на Волф анализирала достатъчно голяма база от данни, натрупана от американски военнослужещи.
Изследователите установили, че ваксината срещу грип намалявала риска от развитие на остри респираторни вирусни инфекции, но с две изключения. Вероятността от заразяване със сезонни коронавируси след противогрипна ваксинация се повишавала с 36%, а така също се увеличил рискът от заразяване с метапневмовирус.
Изследването било критикувано от много учени, които посочили, че извадката била непредставителна. Освен това, критиците отбелязали, че вирусът SARS-CoV-2 съществено се отличава от своите малко опасни предшественици, а значи, данните за ефекта от противогрипната ваксина на тях не могат да важат автоматично и за новия коронавирус.
Но главният удар по изследването бил нанесен не от някой друг, а от самата Данута Скворонски!
Преди всичко, тя открила сериозна грешка на Волф в статистическите изчисления. Самата Скворонски в своите изследвания използва същия метод, както и Волф, и анализирайки неговите данни самостоятелно, тя не установила повишен риск от заразяване с коронавирус след ваксинация против грип.
Освен това, доктор Скворонски допълнително проверила изводите на Волф, използвайки сведения, събрани от Канадската електронна база данни за седемте предшестващи грипни сезона. Изследователската група под нейно ръководство установила, че ваксинацията против грип с 40% понижавала риска от остри респираторни вирусни инфекции, включително и тези, които са предизвиквани от коронавируси.
Ценността на изследването на доктор Скворонски се повишава от това, че тя нееднократно, рискувайки своята репутация, публикувала не толкова въодушевяващи данни за противогрипната ваксина, станала едва ли не „свещена крава” на медицинския свят.
Имаме ли днес поне някакви данни, отнасящи се до ефектите от противогрипната ваксинация на COVID-19?
Има нещо, но, за съжаление, то е много малко.
Педиатърът с 54-годишен стаж от Сиракуза (САЩ) Алън Кънингам в свое писмо до British Medical Journal обърнал внимание на това, че в европейските страни нивото на смъртност от COVID-19 сред възрастните хора било толкова по-високо, колкото по-високо в тази страна било равнището на противогрипна ваксинация.
Неговите данни неотдавна били потвърдени от професор Кристиан Вехенкел от Държавния университет в Дуранго, Мексико, чието изследване се появило на 1 октомври 2020 г.
Вехенкел анализирал данните за смъртността при хората над 65 години в 39 страни на света и също установил статистически значима положителна корелация на тези показатели с нивото на ваксиниране срещу грип. При това ученият коригирал резултатите в съответствие със социално-икономическото положение в тези страни и техния климат.
Сходна закономерност открил и немският учен Андреас Лисевски от Университета „Якобс” в Бремен.
Лисевски анализирал данните за 29 страни-участнички в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и стигнал до извода, че противогрипната ваксинация може да бъде отнесена към факторите, повишаващи риска от заразяване с вируса SARS-CoV-2.
Той предполага, че не трябва да се изключва възможността от зависимо от антителата усилване на инфекцията при хората, ваксинирани против грип, тъй като вирусът на грип А има редица общи епитопи с вируса SARS-CoV-2. Епитопът, или антигенната детерминанта е част от макромолекулата на антигена, която се разпознава от имунната система.
Разбира се, установената корелация не доказва причинно-следствена връзка, а значи не може със сигурност да се твърди, че ваксината против грип ще повиши риска от заразяване с COVID-19. В същото време, както следва от много научни данни, в противогрипната ваксинация въобще има твърде малко напълно ясни и предсказуеми неща.
Валери ИВАНОВ
