Да си припомним, че в миналото под „апоплектичен удар” разбирали именно инсулт – нарушение на мозъчното кръвообращение. То може да се развива в два варианта. В първия случай (исхемичен инсулт) настъпва запушване на кръвоносен съд в тъканите на мозъка (тромб например), в резултат на което към мозъка не постъпва кръв, развива се исхемия и нервните клетки загиват. Във втория случай (хеморагичен инсулт) настъпва разкъсване на кръвоносен съд в главния мозък – това също води до гибел на околните тъкани.

Нерядко инсултът представлява отсрочено следствие от тежки стресови разстройства. Този факт доказали учени от медицинската школа при Университета в Северна Каролина. Те си поставили за цел да изяснят причините за развитие на инсулт при хора в разцвета на силите – от 18 до 45 години. На тази възрастова категория се падат 14% от всички исхемични инсулти. При това заболеваемостта в тази група се е увеличила рязко през последното десетилетие.

В изследването участвали американски ветерани, т. е. хора, страдащи от посттравматично стресово разстройство. Една трета от хората, участващи във военни конфликти, имат такава диагноза в анамнезата. За нея са характерни повишена тревожност, гневни изблици и раздразнителност, тежки спомени, нощни кошмари и т. н. В началото на изследването, в което участвали бивши военни, служили в Ирак и Афганистан, при никой от тях нямало инсулт или транзиторна исхемична атака.

През следващите 13 години транзиторна исхемична атака се развила при 766 души, а исхемичен инсулт – в 1877. Изчисленията показали, че при хората с посттравматично разстройство рискът от развитие на транзиторна исхемична атака е 2 пъти по-висок, отколкото при такива по-разпространени фактори, като диабет или обструктивна сънна апнея. С инсулта нещата също били тревожни: при бившите военни с посттравматично разстройство вероятността от инсулт била с 62% по-висока, отколкото при обикновените граждани, страдащи от затлъстяване или пушещи.

Разбира се, ситуацията се усложнява още и от това, че

хората с посттравматично разстройство по-често пушат,

по-рядко посещават спортна зала и въобще като цяло водят нездравословен начин на живот. Но дори след отчитане на депресията, тревожността и злоупотребата с алкохол и наркотици, рисковете от развитие на инсулт и транзиторна исхемична атака при такива пациенти били по-високи, съответно с 36 и 61%, отколкото при хората без посттравматично стресово разстройство. И „черешка на тортата” станало твърдението на учените, че мъжете с посттравматично стресово разстройство по-често страдат от инсулт, отколкото жените.

Посттравматичното стресово разстройство е сериозно нарушение на психиката, което обикновено се развива в резултат на многократно повтаряща се стресова ситуация. Това може да бъде война, редовно сексуално или психологическо насилие. Т. е., сред обикновените хора, водещи напълно спокоен и отмерен живот, посттравматичното стресово разстройство е голяма рядкост.

Но средностатистическият човек има и други причини за стрес и то толкова силен, че може да доведе до инсулт. Например,

финансови проблеми

През октомври 2019 г. учени от Медицинския център в Денвър публикували резултатите от свое изследване, в което нагледно демонстрирали, че проблемите с финансите също могат да се окажат фактор за повишен риск от развитие на инсулт.

В хода на своето изследване учените наблюдавали как се променят доходите и здравето на почти 9 хиляди възрастни жители в четири американски щата. За почти 30 години наблюдения с всеки десети от тях се случила финансова криза, довела дo падане на доходите с повече от 50%. И при това рязко се повишавали рисковете от развитие на сърдечно-съдови заболявания, в това число инсулт. Вярна се оказала и обратната зависимост: тези участници в изследването, при които доходите нараснали с повече от 50%, страдали от инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност и т. н., с 20% по-рядко.

Получените изводи корелират с резултатите от друго изследване, в което участвали почти 4 хиляди американци. В резултат на 15-годишни наблюдения изследователите стигнали до аналогични изводи: внезапното рязко и непредсказуемо намаление на личните доходи дори в млада възраст е свързано с повишени рискове от смърт от инсулт и други сърдечно-съдови патологии.

Стресът далеч невинаги има ярко изразени форми. Едни хора крещят, плачат, хвърлят предмети в стената и по опонента – и като цяло се държат така, че веднага става ясно: човекът е в стрес. Но обществото не приветства такива бурни прояви на емоции. Ние учим момчетата да бъдат „истински мъже, които не плачат”, а девойките да се стремят към образа на „желязната лейди”, която винаги се държи като кралица, каквото и да се случи в живота й.

Искрените сълзи,

ярките прояви на негативни емоции днес не се толерират. Как така щателно потисканият стрес влияе на здравето на човека?

През септември 2019 г. психолози от Западния Вашингтонски университет публикували резултатите от свое изследване, посветено на проблема с потискането на собствените чувства. Учените наблюдавали 304 жени на възраст от 40 до 60 години. Нито една от участващите в изследването жени не пушила – и това е важен момент.

В хода на анкетирането и изследването учените открили, че жените, които потискат своите емоции и не позволяват на околните да ги видят в състояние на гняв или стрес, имат

по-изразени признаци на атеросклероза

на сънните артерии. Именно тези кръвоносни съдове доставят в мозъка 75-80% от кръвта. Т. е., в стените на техните кръвоносни съдове са се формирали големи и опасни атеросклеротични плаки, които, първо, намаляват притока на кръв с кислород и хранителни вещества в мозъка, и второ, във всеки момент могат да станат причина за инсулт. И колкото повече жената през своя живот се е нагаждала към интересите на другите хора, жертвайки собствените, колкото по-„приемливо” за обществото се държала тя – толкова по-високи били рисковете.

Категорично ясно е, че стресът може да доведе до инсулт. Може би, не в тази секунда, а в дългосрочна перспектива, но не звучи особено утешаващо това, че страшната болест, заплашваща с инвалидност и смърт, ще настъпи малко по-късно, а не точно сега.

И не е чак толкова важно, дали това ще бъде стрес, предизвикан от глобални събития, като война, или стрес от загубата на работа, или дори стрес от това, че не можеш да кажеш на шефа всичко, което мислиш за него... Важно е, че стресът убива. И въпреки че всички механизми на неговото разрушително действие все още не са изяснени, точно известно е едно: със стреса трябва да се борим. Не бива той да се крие дълбоко, демонстрирайки пред околните невъзмутимата маска на благополучен човек. Спорт, медитация, занимания с психотерапевт, хоби, разходки – всички средства са добри за профилактика на инсулта. (Бел. ред. На стр. 23 ще видите хранителната добавка на „Лечител“ Кардиосан (комплекс за здраво сърце). Има и талон за намаление.)

 Захари НИКОЛОВ