Гъбичните инфекции, съпровождани от сърбеж, също могат да бъдат маркер на заболяването. Ако противогъбичните средства не помагат, струва си да се провери нивото на захар в кръвта. При потвърждаване на диагнозата трябва да се потърси специалист, тъй като увредената нокътна пластина може да стане „врата” за бактериите, което е крайно нежелателно в условията на развиващ се захарен диабет.

Бактериите, попадащи в организма през малки ранички на краката, могат да предизвикат сериозна инфекция, която започва с горещо зачервяване, бързо разпространяващо се на лицето и коленете. Състоянието се съпровожда от треска и повишена температура.

Често хората с диабет се оплакват от сърбеж и люспене на кожата. Ако неприятните симптоми не изчезват с помощта на антихистаминни средства и кортизонова маз, струва си да се провери работата на бъбреците.

Така или иначе, при хората с диабет съществува повишен риск от развитие на различни проблеми с кожата, по-голямата част от които е свързана с хронично повишаване на нивото на глюкоза в кръвта.

Изразена сухота на кожата или обезводняване

Причината за поява на дехидратация е прекомерното отделяне на течности през бъбреците. Когато глюкозата в кръвта е твърде много, тя започва в голямо количество да се извежда от организма с урината. Но глюкозата „дърпа със себе си” и вода, поради това при дълго, хронично повишение на глюкозата в кръвта, възниква обезводняване на организма, в това число и на кожата.

Така също при захарен диабет се понижава имунитетът, това се отразява и на кожата: ако тя остава дълго време суха, възниква голям риск от поява на кожни цепнатинки и тяхното инфектиране. Особено внимание следва да се обръща на кожата на стъпалата. При развитие на такова усложнение на захарния диабет като диабетната полиневропатия възниква проблем с терморегулацията, а именно с потоотделянето. Кожата на стъпалата може също да се удебелява поради излишно ороговяване (нарушение на обновяването на повърхностния слой на кожата), а при добавяне на сухота възниква голям риск от образуване на пукнатини.

При диабетна полиневропатия се понижава и чувствителността на стъпалата, което увеличава вероятността от получаване на травми и образуване на язви.

Що се отнася до кожата на лицето, тандемът на понижения имунитет и дехидратацията може да увеличи вероятността от поява на комедони и акне.

Лечението на прекомерно сухата кожа се състои в нормализиране на нивото на глюкозата в кръвта, редовна достатъчна употреба на течности и използване на овлажняващи кремове.

Кожен сърбеж

Сърбежът е един от симптомите на хронична хипергликемия. Неговата поява е свързана с раздразнение на нервните окончания в кожата поради излишък на глюкоза в нея. Освен това, кожният сърбеж може да бъде симптом на прогресиране на диабетна нефропатия или диабетна невропатия. 

Разбира се, сърбежът не е специфичен симптом на хипергликемия, той може да разкрива например алергична реакция, екзема, псориазис, атопичен дерматит и други заболявания.

Поради постоянния сърбеж, появяващ се дори през нощта, по време на сън, човек може да разчесва кожата, като по този начин я инфектира. При постоянна хипергликемия съпротивляемостта към инфекциите е понижена, ето защо рискът от възпаление е многократно по-висок.

Както вероятно се досещате, главното в лечението е да се нормализира съдържанието на глюкоза. При алергична реакция помагат мазилата с глюкокортикоиди и антихистаминните препарати. Най-добре е да обсъдите с лекар кое е оптималното средство за вас.

Липоидна некробиоза

Това не е усложнение от диабета, а състояние, свързано с него. За липоидната некробиоза е характерна появата на кожата на тъмночервени и червено-кафеникави  изпъкнали петна, ясно отделени от здравата кожа, склонни към растеж по периферията и сливане помежду им. Обикновено извън поразената област те не предизвикват никакви неприятни усещания. Точната причина за възникване на тези петна не е известна, те се появяват много рядко.

Липохипертрофия

Това е едно от усложненията на инсулиновата терапия, при което подкожно-мастната прослойка се уплътнява и променя поради постоянното въвеждане на инсулин на едно и също място.

Външно и на пипане липохипертрофията напомня „бучки” – нетвърди уплътнения в местата на инжектиране, издигащи се, ясно оградени от здрава кожа. Те могат да бъдат незабележими при визуален преглед, а при неголеми размери даже не се напипват. Тогава за тяхната диагностика може да помогне ултразвуково изследване на местата на инжектиране с инсулин. Най-голямата неприятност е това, че инсулинът, въведен в подобна „бучка”, не се усвоява напълно или с тази скорост, с която очакваме.

Ако сте забелязали, че в последно време глюкозата в кръвта постоянно се повишава, помолете вашия лекар да огледа местата на инжектиране или ги опипайте сами.

За съжаление, нито физиотерапевтичното лечение, нито използването на кремове или масаж не помагат.

Лечението е само едно – смяна на мястото за инжектиране за дълъг период от време.

Черна акантоза

Това е потъмняване на участъци от кожата, най-често тези, които са подложени на редовно триене например: на задната повърхност на шията, в областта на лакътните стави, вътрешната повърхност на китките, в областта на слабините и на пръстите. Това състояние на кожата е свързано с нарушение на чувствителността към инсулина, което се наблюдава при захарен диабет от втори тип.

 Иван ЙОРДАНОВ