Лишени от правото на по-силния (днес дърпането на ухото и плясването по дупето се смятат за лошо отношение към детето), родителите са изплашени, и децата виждат в това ефективен начин за манипулирането им.

Детето със „синдром на малкия император” винаги избира какво да яде, какво да прави с другите, когато излиза навън, къде да отиде семейството на почивка, какво да гледат всички по телевизията... Накратко, властолюбивият малчуган издава заповеди, диктува и изисква всичко за себе си.

Психолозите са категорични: последствията от такъв „злостен егоцентризъм” не водят до нищо добро. Но как могат да се разпознаят опитите за манипулация? Къде е границата между любовта към детето и абсолютното подчинение на малкия диктатор? И как в края на краищата може да се поправи положението?

Не е тайна, че децата, че

малчуганите са отлични психолози и добре „сканират” хората,

те прекрасно разбират на кого и какво трябва да кажат, за да постигнат своята цел.

Деца манипулатори, по думите на специалистите, се появяват при тези родители, които проявяват слабост в процеса на възпитание. Младият диктатор бързо започва да чувства родителската слабост и умело се възползва от нея.

Слабостта на много родители може да се проявява и в различни стилове на възпитание. Когато родителите настояват на своето, а баба и дядо се стараят да угодят на внучето, глезят го до пълен абсурд. В подобна ситуация детето бързо разбира, че може лесно да върти на пръста си баба и дядо.

Освен това децата отлично чувстват едно такова слабо родителско място, като зависимостта от чуждото мнение. Към нея се отнася знаменитото „какво ще кажат хората”. Ситуацията, когато детето изпада в истерия в магазина за играчки, най-често се случва в тези семейства, където малкият император прекрасно знае, че мама ще се предаде доброволно и ще купи това, което му харесва.

От друга страна,

доста често родителите прекаляват в своя стремеж да предотвратят появата на манипулативно поведение

Например стоически понасят силния плач на детето и отказват да го вземат на ръце, за да го успокоят, защото се страхуват, че така само ще го „разглезят”. Но те забравят, че до едногодишна възраст детето не може да проявява истински капризи, то няма друг начин да каже, че нещо го безпокои, освен да плаче. И, наистина, кърмачето не може да се нарече егоист, дори ако цялото семейство е концентрирано върху задоволяването на неговите потребности. Още от най-ранна възраст съзнанието на детето се съсредоточава на него самото, на собствените телодвижения, собствените нужди. Именно за сметка на това се формира човешкото его. Ако околните възрастни полагат грижи за малчугана, своевременно удовлетворяват неговите потребности, в него се изработва това, което психолозите наричат базово доверие към света. Т.е. детето изначално вярва в положителния контакт с другите хора, в това, че този контакт ще му донесе удовлетворение. И това чувство на доверие няма нищо общо с егоизма.

Условие за възникване на истински егоизъм и мания за величие е пълното концентриране на семейството върху детето,

готовността за жертване на всичко в името на задоволяването на всякакви детски желания и капризи. Второто условие е наличието на хиперопека. Към 3,5 години детето вече е способно да прави някои неща, свързани със самообслужването. Ако това липсва, детето постепенно свиква да прехвърля тези задължения на чужд гръб. И заедно с това свиква да удовлетворява всички свои желания за сметка на другите.

Много майки и баби се умиляват от нежната реч на своето дете или внуче. При това малкият манипулатор пропуска покрай ушите си всичко, което не е свързано с изпълнението на желанието му, а особено отказите и обясненията. Трябва да му се отдаде дължимото: такъв манипулатор е способен известно време търпеливо да изчаква задоволяване на своите желания, и, ако се натъква на отказ, повтаря опита по-късно. Както е известно, капка по капка правят дупка в камъка.

За съжаление, малките императори, израствайки, често не могат да проявяват разбиране към другите хора и не са способни на съпреживяване. За тях е много трудно да осъзнаят, че светът не се върти около тях. Но има и позитивни моменти в тази ситуация. Учейки се да манипулира, детето в същото време се огражда от манипулации, разбира психологията на двете страни.

Ако детето използва ласкателства за постигане на своите цели, не се разтапяйте от удоволствие и не се умилявайте, а просто се съгласявайте с неговите думи и му благодарете.

Понякога на родителите им се струва, че, отказвайки, те вършат престъпление. А то, улавяйки генералната линия на тяхното поведение, често изразява разочарование и обида, ако се натъкне на препятствие пред своите желания. В този случай може да се посъветват родителите да тренират асертивно поведение – умение да се казва „не” без чувство за вина.

Най-важното в профилактиката на манипулативното поведение е осъзнаването, че ако сте казали „не”, вие трябва добре да разбирате, защо забранявате или разрешавате нещо. Т.е. ако това е забрана, тя трябва да важи навсякъде и винаги! Или трябва да се изработи система от правила: има строги правила (например забрана на пъхането на пръстите в електрическия контакт), а има и факултативни правила, които при някои условия могат да се нарушават. И детето само трябва да разбира в какви условия може да наруши едно или друго правило, както подчертават психолозите. Например малчуганът може сам да реши дали да си легне да спи преди четене на приказки или след това.

Второто правило: помнете своите слаби места. Ако в магазина ви е трудно да не се поддадете на манипулациите на детето, просто не ходете там с него. Или се договаряйте предварително: пред магазина му обяснете, че можете да му купите само едно нещо, и то не скъпо.

Във възпитанието на децата има такова правило:

доброто поощрявай, лошото игнорирай

Игнорирането отбива желанието на детето да проявява нетактично поведение. То просто не получава желаното. Ако всички наоколо започнат да крещят и да се суетят, детето получава това, макар и „некачествено” внимание, към което се е стремило.

Помнете и за това, че основната задача на всяко дете, прибягващо да манипулативно поведение, е стремежът да получи внимание. Играчките, бонбоните, шоколадите – това е вторична цел. Не бива да се дава шоколад, когато детето се държи неадекватно – трябва да се поощрява доброто поведение, а не стремежът за получаване на желаното.

Следващото правило е

възпитанието на труд

Това е най-силната профилактика на егоизма, защото детето разбира, че не е единствено в този свят, има и други хора със свои потребности. Детето трябва да има свои задължения, но те трябва да бъдат адекватни на неговата възраст.

И накрая: за да израсне детето отзивчиво и добро, сред другите правила за възпитание не забравяйте за най-главното. Само децата, израснали в любов, могат да бъдат щастливи.

 Ивелин ПЕНКОВ