Заушката, или паротитът, продължава да циркулира в Съединените щати, предимно сред ваксинираните хора, в това число децата.
Случаите на това някога разпространено детско заболяване бяха намалели с над 99% в САЩ след въвеждането на ваксина срещу силно заразната болест през 1967 година. Те бяха паднали до само 231 през 2003, от над 152 000 през 1968. Но случаите пак започнаха да се покачват през 2006 година, когато бяха регистрирани 6584, предимно при ваксинирани лица.
Според доклад на CDC (Центровете за контрол и превенция на болестите в САЩ) една трета от случаите на паротит в страната за периода от 2007 до 2019 година са били при деца и юноши. А до 94% от всички заразени са били ваксинирани.
Експертите не са сигурни защо ваксинираните хора се заразяват със заушка, но множество фактори изглежда засягат тяхната имунна защита, включително липсата на по-ранно излагане на вируса, отслабващият имунитет и циркулирането на генотипове, които не се съдържат във ваксината.
Вирусът на паротита се разпространява чрез пряк контакт със слюнка или респираторни капчици от устата, носа или гърлото на заразен човек. Той може да разпръсква вируса чрез кашляне, кихане, говорене, споделяне на напитки или по време на дейности, свързани с близък контакт, например спорт. Почти 91% от населението на Съединените щати има поставена поне една доза от двудозовата ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR), която се прилага на възраст от 12 месеца до 6 години и има 88% ефективност срещу заушката.
Случаите през последните години са предимно под формата на големи локализирани епидемични взривове, макар че един от пиковете през 2016 и 2017 година включваше над 150 епидемични взрива в 37 щата и Вашингтон, обхващащи около 9000 случая. Болестта продължава да циркулира в САЩ въпреки дистанцирането, маските и локдауните.
Случаи на ваксинален пробив
При някои хора антителата, придобити в резултат на ваксинирането срещу паротит, намаляват с времето, водейки до по-слаба защитеност. По-големите юноши са най-застрашени по време на епидемични взривове, тъй като с по-голяма вероятност от по-малките деца имат понижен имунитет вследствие на намаляваща защита от ваксината. Някои губят защитата в рамките на десет години или по-малко след имунизирането, отбелязват експерти.
Заради всичко това се обмисля въвеждане на трета доза от MMR ваксината, следвайки вече познатия принцип, че щом дадена ваксина спре да действа, чисто и просто прилагаме още една доза... Нищо ново под слънцето – първоначално Консултативната комисия по имунизационни практики на CDC беше препоръчала една доза от ваксината срещу паротит за рутинна употреба през 1977 година, след което я увеличи на две дози през 1989, за да стигнем накрая и до планове за трета доза.
Превод от английски
Катя МАНОЛОВА
