По данни от последни научни изследвания, популярният възглед за понятието умствено изтощение е твърде опростен. Мозъкът постоянно поглъща енергия в огромни за орган с такъв размер количества, независимо от това дали се занимаваме с компютърно програмиране или разглеждаме забавни снимки на котета. И въпреки че активизацията на невроните изисква повишено постъпване на кръв, кислород и глюкоза, локалните пикове в употребата на енергия са дреболия в сравнение с естествената лакомия на самия мозък. Т.е. в повечето случаи кратките периоди на допълнителни умствени усилия изискват само неголямо увеличение на мощността на главния мозък в сравнение с неговото обичайно състояние, нищо повече.
Но в повечето лабораторни експерименти състоянието на доброволците не било подлагано на оценка след многочасови упражнения и умствена акробатика. Все пак нещо трябва да обясни чувството на умствено изтощение, дори ако физиологията на този процес се отличава от механизма за натрупване на физическа умора. Най-лесно е да се смята, че нашият мозък изразходва толкова много сили, че това е достатъчно, за да ни направи вяли и уморени.
Редица учени предложили следната теория: ако активизацията на невроните изисква допълнително получаване на глюкоза, особено сложните главоблъсканици би трябвало да понижават нивото на глюкоза в кръвта, а освен това продуктите, богати на въглехидрати, би трябвало да повишават производителността при решаване на такива сложни задачи. Но, въпреки че немалко изследвания потвърдили тези предположения, като цяло получените резултати се разминават и в повечето случаи измененията в нивото на глюкозата се колебаят в диапазона от незначителни до неголеми. В изследване на Нортумбрийския университет, например, доброволците, които изпълнявали серия от вербални и мисловни задачи показали по-голямо спадане на нивото на глюкоза в кръвта, отколкото хората, които просто натискали клавиши. В същото изследване сладка напитка повишавала производителността при изпълнение на една задача, но не влияела на останалите.
Някои изследвания показали, че хората, които лошо решават определени задачи, полагат повече умствени усилия и губят повече глюкоза, а от друга страна, колкото по-голям професионалист сте в дадена област, толкова по-ефективен е вашият мозък и толкова по-малко глюкоза му е нужна.
Ситуацията се усложнява от това, че поне едно изследване твърди, че, напротив, по-„рутинираният” мозък има нужда от повече енергия.
Незадоволителните и нееднозначни изводи от изследванията на ролята на глюкозата подчертават, че употребата на енергия в главния мозък – това не е просто въпрос на прилагане на умствени усилия, изсмукващи от организма достъпната енергия.
Клод Месие от Университета в Отава анализирал много подобни изследвания. Те не успели да го убедят в това, че изпълнението на някаква когнитивна задача променя нивото на глюкоза в главния мозък или в кръвта.
„Теоретично, да, решението на по-сложна задача изисква повече енергия, тъй като при това се развива по-висока невронна активност - обяснил Месие. - Но когато хората решават една задача, вие няма да видите съществено увеличение на употребата на глюкоза над общото ниво. Базовото равнище само по себе си изисква много енергия – даже във фазата на бавния сън с минимална мозъчна дейност базовото ниво на употреба на глюкоза остава доста високо”.
Повечето органи не изискват много енергия за поддържане на своето базово състояние. Но мозъкът трябва да поддържа в активно състояние определени концентрации на заредените частици за преминаване през мембраните на милиарди неврони, дори когато те не се намират във възбудено състояние. А тъй като поддръжката е необходима постоянно и струва скъпо на мозъка, в него по принцип се намира енергия, необходима за изпълнение на неголеми допълнителни дейности.
Авторите на други изследвания стигнали до аналогични изводи. Робърт Курцбан от Пенсилванския университет цитирал изследвания, демонстриращи, че умерените физически натоварвания подобряват способността на хората за концентрация.
В едно изследване например, деца, които ходили в продължение на 20 минути на бягаща пътечка, показали по-добри резултати в теста за академична успеваемост, отколкото децата, които спокойно чели преди изпита.
Ако умствените усилия и способности зависят пряко от нивото на достъпната глюкоза, децата, които се движили активно и при това изгаряли повече енергия, би трябвало да покажат по-лоши резултати, отколкото техните връстници, намиращи се в спокойно състояние.
Според Месие, когато човек има проблеми с поддържането на нивото на глюкоза в рамките на нормата или се ограничава в яденето в продължение на дълго време, сладката напитка или храна могат да подобрят производителността на мозъка при решаване на определени задачи, свързани със запаметяване. Но в повечето хора организмът лесно предоставя тази малка добавка глюкоза, от която се нуждае мозъкът, в процеса на прилагане на допълнителни умствени усилия.
Ако сложните когнитивни задачи изискват само неголямо увеличение на обемите на гориво за мозъка, отколкото неговото обичайно състояние, как може да се обясни усещането за умствено изтощение след полагане на сложен изпит или аналогичен изнурителен умствен маратон?
Поддържането на непрекъснато състояние на съсредоточеност или навигация в зададеното интелектуално пространство в продължение на няколко часа действително изгаря достатъчно енергия, за да остане чувство на опустошение. Но изследователите не потвърдили тази версия, защото просто не се решили да създадат достатъчно строги условия за своите доброволци. В повечето експерименти участниците изпълнявали една задача с умерена сложност, при това времето за изпълнение рядко превишавало един-два часа. „Може би, ако ние ги натоварим повече и ги накараме да правят неща, които не им се получават добре, ще получим по-точни резултати”, смята Месие.
Не по-малко важно, отколкото продължителността на умственото натоварване, е отношението на човека към него. Гледането на завладяващ филм със заплетен сюжет активизира много различни участъци в главния мозък за два часа, но обикновено зрителите не изпълзяват от киносалона с оплаквания от умствено изтощение. Някои хора редовно се свиват на кълбо с роман в ръцете, написан с толкова дребен шрифт, че други в отчаянието си биха го захвърлили в ъгъла.
Решаването на сложна кръстословица или решаването на судоку в неделната сутрин обикновено не убива способността за съсредоточаване през целия останал ден – нещо повече, някои твърдят, че това дори изостря техния ум. Казано накратко, в обикновения живот интелектуалната активност доставя на хората наслада и ободрява, не ги кара да страдат от умствено изтощение.
Изглежда, че умора с много по-голяма вероятност настъпва в резултат на продължително умствено усилие, което влагаме, когато не разчитаме на удоволствие, например по време на изпит, особено, ако предварително очакваме, че това изпитание ще изтощи нашия мозък.
Изследвания показали, че нещо подобно се случва, когато хората спортуват: в значителна степен физическото изтощение е в нашите глави.
В съответните изследвания доброволците, които тренирали на велотренажор, след минаване през 90-минутен компютърен тест за концентрация на вниманието, захвърляли педалите по-рано от участниците в експеримента, които преди физическите натоварвания гледали емоционално неутрални документални филми. И въпреки че тестовете за внимание изисквали употребата на немного повече енергия, отколкото гледането на филми, доброволците съобщавали, че се чувстват по-малко енергични. Това чувство било достатъчно силно, за да намали тяхната физическа работоспособност.
Съгласно неголямо, но показателно изследване, незначителният стрес от решаването на интелектуални задачи също може да променя нашето емоционално състояние и поведение, дори ако това практически не влияе на метаболизма в главния мозък.
14 канадски студентки по време на обявяване на резултатите от положен изпит или седели спокойно, или преминавали серия от компютърни тестове за внимание и памет – 45 минути преди пируване под формата на „шведска маса”.
Тези от тях, които упражнявали своя мозък, изяли с 200 килокалории повече, отколкото студентките, които преди това се отпускали.
Нивото на глюкоза в кръвта на преминалите тестове девойки също се колебаело повече, отколкото в техните връстнички, които седели просто така. Но и нивото на хормона на стреса кортизол било значително по-високо при студентките, чиито мозъци били заети, както и честотата на тяхното сърцебиене, артериалното налягане и самооценката на нивото на тревожност.
Твърде е вероятно е тези студентки да са яли повече от „шведската маса” не поради това, че техният изтощен мозък се е нуждаел от допълнително гориво, а по-скоро са се опитвали да надвият стреса с помощта на храна.
Месие предложил следното обяснение на ежедневните пристъпи на умствена умора: „Моята основна хипотеза се състои в това, че главният мозък е просто един мързелив глупак. На него му е трудно да се фокусира върху едно нещо в продължение на достатъчно дълго време. Може би, поддържането на състоянието на концентрация води до определени изменения в мозъка, които го карат да избягва подобни състояния. Това може да бъде таймер, който казва: „Това е, сега вече го направи”. Може би на мозъка просто не му харесва да работи толкова тежко и толкова дълго”.
Делян ВАСИЛЕВ
