Но как едно лекарство, отдавна използвано в лечението на псориазис, артрит и цял набор от, на пръв поглед, напълно несвързани болести, може да спаси живота на пациенти с тежка коронавирусна инфекция?
Дексаметазонът е лекарство от групата на стероидите, един от типовете мастноподобни вещества. В техния строеж може да се забележи типичната за тази група структура от 17 атома въглерод. Освен известните на всички ефекти, заради които е забранено използването им от спортисти, функциите на тези вещества в организма съвсем не са малко: някои са станали основа на обвивката на клетките на всички живи същества. Но нас сега ни интересуват тези стероиди, които изпълняват ролята на хормони в организма на човека.
Препаратът дексаметазон бил разработен в края на 50-те години от Филип Хенч. Той се употребява от 1961 г. и досега се смята за едно от необходимите лекарства при някои състояния. В списъка с най-важни лекарства по версията на Световната здравна организация, дексаметазонът е включен като препарат при анафилактичен шок и тежки алергични реакции, против повръщане, като хормонален препарат при левкома и миелом, за спешна подготовка на белите дробове на бебето за преждевременно раждане, а така също за симптоматична терапия при широк спектър заболявания.
Но този толкова широк механизъм на действие има и обратна страна: както и всички стероидни лекарства, дексаметазонът
има цял букет от странични ефекти
Сред тях се срещат акне и различни увреждания на кожата (чак до атрофия), хипертония и повишено вътреочно налягане, катаракта (при дълга употреба), безсъние, отоци, диабет, гърчове, панкреатит, увеличение на теглото, понижаване на съпротивителните сили срещу инфекции, особено гъбични (та нали препаратът потиска имунитета), депресия, еуфория, главоболие и много други.
За три часа и половина молекулите на препарата се разрушават в черния дроб, а това, което се е получило, се извежда с урината. Ето защо нарушенията в работата на черния дроб и бъбреците пречат да се преработи и изведе дексаметазонът от организма.
Но как той може да помогне при коронавирусна инфекция?
При заразяване с COVID-19 може да се развие остър респираторен дистрес синдром – тежка дихателна недостатъчност с оток на белите дробове и силно възпаление. Поради това алвеолите – мехурчета в съединителната тъкан, благодарение на които белите дробове имат характерна структура и увеличават своята площ при съпрекосновение с въздух – набухват и се слепват, и кислородът трудно постъпва в кръвта. Такъв синдром може да бъде предизвикан от различни възпалителни процеси в белите дробове и без интензивна терапия и изкуствена вентилация той става смъртоносен. При коронавирусна инфекция острият респираторен дистрес синдром е изключително опасен.
За острия респираторен дистрес синдром няма специфично лечение, но през февруари 2020 г. в списание The Lancet било публикувано рандомизирано контролируемо клинично изпитание, в което лечението с дексаметазон помогнало да се спаси живота на 14% повече пациенти на интензивна терапия с този синдром в испанските болници.
Но като цяло до неотдавна лекарите разполагали само с редки изследвания с малък брой пациенти и описания на отделни клинични случаи, което за внедряване на препарата в практиката (дори за екстрени случаи), разбира се, е малко.
По-мащабни изпитания били проведени в рамките на проекта Randomized Evaluation of COVID-19 thERapY, като резултатите от тях били представени от учени от Оксфордския университет.
На тази „победа” над коронавируса се зарадвали и експертите на СЗО, които се срещнали в Женева, за да обсъдят
ускорените програми за изпитване на лекарства за новата болест
„Това е първият лечебен метод, снижаващ смъртността при пациенти с COVID-19, които се нуждаят от кислород или апарат за изкуствена вентилация на белите дробове”, заявил генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус.
В изследването били включени 11 500 човека – пациенти в 175 британски болници. От тях 2104 получили дексаметазон, а 4321 попаднали в контролната група. При тези, които били включени към апарати за вентилиране на белите дробове, препаратът помогнал за снижаване на риска от смърт от 40 до 28%, а при нуждаещите се от кислород – от 25 до 20%. Пациентите получавали не привичните 4 мг, а 6 мг от препарата, но и това количество било допустимо, тъй като дексаметазонът отдавна се намира на пазара, произвежда се сравнително лесно и не е скъп. Съавторът на изследването професор Мартин Ландри разказал, че това лечение помага да се спаси всеки осми пациент на изкуствена вентилация и всеки 20-25-и пациент на кислородно дишане. Според неговите изчисления, спасяването на един живот по този начин струва примерно 35 фунта стерлинги.
Всичко това звучи повече от оптимистично. Но има едно „но”:
все още няма достатъчно публикувани от учените данни за успехите на дексаметазона
Историята с хидроксихлорохина ни учи, че даже публикуването на статия в едно от най-уважаваните научни списания не може да бъде 100-процентова гаранция за ефективността на препарата, а такава статия дори още не се е появила.
Дексаметазонът си остава лекарство с многобройни странични ефекти, и някои от тях могат сериозно да навредят на здравето. Тъй като лечебният курс продължава около десетина дни, страничните ефекти, най-вероятно, няма да бъдат повече, отколкото при лечението с него на други болести. Но учените неслучайно са разработили нестероидни противовъзпалителни препарати – стероидите все пак далеч не са безопасни, и се наложило дори да се изобретяват техни аналози с друг механизъм на действие. Наистина, срещу коронавируса те не показали никаква ефективност.
Така или иначе, дексаметазонът действително станал един от първите препарати, с чиято помощ медиците постигнали впечатляващ успех в борбата с тежките форми на COVID-19.
„Това е единственото лекарство, което демонстрира снижаване на смъртността и то е значително. Това е огромен пробив”, заявил професор Питър Хорби от Оксфордския университет, ръководител на изследователската група, която наскоро отчела резултатите от клиничните изпитания. Що се отнася до публикуването на резултатите в рецензируеми научни издания и предоставянето на достъп до всички получени данни, този въпрос все още не е решен. Самото изследване било започнато през март, така че по клиничните мерки изминало е много малко време, и си струва да се изчакат по-подробните отчети.
Независимо от това, че такъв резултат е получен за пръв път, препаратът е отдавна и добре изучен по други показания, което може да се определи като голям плюс (в сравнение например със скъпия и не особено достъпен ремдесивир).
Предвижда се дексаметазонът да се приема в болнични условия под лекарско наблюдение, така че такова лечение в рамките на експеримента може да бъде полезно. СЗО например препоръчва да се назначава дексаметазон само на болни в критично състояние. Пациентите с безсимптомно или леко протичане на болестта не рискуват да умрат, така че този препарат няма да им потрябва. Той се бори не с всички прояви на болестта, а само с тежкия оток на белите дробове. Ето защо приемът на дексаметазон „за всеки случай”, дори ако човек успее да си го купи от аптеката, не е добра идея, още повече, че изследователите потвърдили, че от това няма да има никаква полза.
Борислав СТОЙКОВ
