Наличието на анорексия или булимия може да се определи по външния вид
Тези болести са много коварни: в техния начален стадий човек по принцип не изглежда нито твърде изнемощял, нито прекалено напълнял. Когато неговото тегло се отклони с 3-7 кг от нормата, не настъпват сериозни нарушения в обмяната на веществата, но психологически проблеми вече са налице. Болният ту се отказва от ядене, ту се подлага на неконтролируеми пристъпи на апетит, по време на които преяжда, а след това, изпитвайки жестоко чувство на вина, полага всички усилия, за да се избави бързо от погълнатата храна. Този процес постоянно се задълбочава, но до известно време измененията изобщо не се отразяват на външността.
Очистващите процедури помагат за намаляване на теглото
Почти всички болни от булимия и анорексия, стремейки се да предотвратят усвояването от организма на хранителните вещества, след хранене предизвикват повръщане или приемат слабителни препарати. Такова „очистване” не дава очаквания резултат. Установено е, че след изкуствено предизвикан пристъп на повръщане повече от 70% от изядената храна остава в стомаха. Изпразването на червата с помощта на слабителни извежда от организма водата, но не пречи на усвояването на хранителните вещества.
Но вредата, нанасяна от подобни процедури, е очевидна. Достатъчно е това, че честият прием на слабителни средства заплашва с обезводняване на организма и развитие на чревни дисфункции, а повръщането води до появата на сериозни патологии на хранопровода и стомаха.
Мъжете не боледуват от булимия и анорексия
Това не е съвсем така. На анорексия и булимия действително са подложени преди всичко жените и девойките (към основната рискова група се отнасят представителките на прекрасния пол на възраст от 13 до 20 години). Но около 10% от заболелите са мъже, в това число и подрастващи.
От анорексията или булимията може да се избавиш със силна воля
Уви, не. Тежките нарушения на хранителното поведение не се появяват в резултат на „неправилни действия”, от чието изпълнение отказването е лесно. Тяхната причина се крие в психологическо нарушение, което не позволява на болния да оцени трезво своята външност и да се откаже от опитите непременно да я „поправи”. Повечето пациенти, страдащи от анорексия или булимия, искрено искат да започнат нормален живот, но не могат да го направят самостоятелно. Такива хора имат нужда от консултация с психотерапевт, диетолог, а нерядко се налага и медикаментозна терапия.
Нарушенията на хранителното поведение са следствие от тежко детство
Според последните изследвания до 80% от случаите на булимия и анорексия имат генетични предпоставки, така че болните не бива да обвиняват за случилото се неприятностите, изживени в детството. За подобряване на състоянието на тези пациенти много по-важно е в процеса на лечение да се получи подкрепа от близките. Те трябва да разбират, че отклоненията в хранителното поведение възникват не поради лош характер, липса на възпитание или воля. Това са тежки разстройства, изискващи пълноценно лечение.
Анорексията и булимията не са опасни за живота
Смъртността от тези заболявания е около 10%. Страдащите от анорексия умират от сърдечна недостатъчност, предизвикана от електролитния дисбаланс в организма, заболявания на храносмилателните органи, обезводняване, инфекциозни заболявания, с които не може да се справи отслабената имунна система, и просто от изтощение. За пациентите с булимия много опасни са постоянните опити за избавяне от погълната храна с помощта на повръщане: известни са немалко случаи на гибел на такива болни поради разкъсване на хранопровода.
Разстройствата на хранителното поведение са нелечими
Това не е така. От анорексия и булимия избавянето е възможно, но самостоятелното лечение е безперспективно. Бедата е там, че значителна част от болните оценяват недостатъчно сериозно своето състояние и твърде късно се обръщат за помощ. Понякога пациентите, започнали лечение, самоволно го прекратяват, което може да завърши трагично.
Ако някои от вашите близки се отказва от храна или редува пристъпи на преяждане с „очистителни” процедури, бързо губи тегло и говори непрекъснато за нуждата от отслабване, това е повод за тревога, особено когато става дума за млади хора. Такъв човек трябва да бъде убеден спешно да се срещне с психотерапевт. Изчакването в дадения случай е опасно: всяко забавяне може да доведе до твърде печални последствия.
Освен това нарушенията на хранителното поведение имат коварни отдалечени последствия. Например при много млади жени, прекарали анорексия, настъпва устойчиво нарушение на менструалния цикъл, и те се лишават от възможността да родят деца.
Булимията и анорексията възникват поради злоупотреби с диети
В това твърдение има известна доза истина: почти всички случаи на нарушения на хранителното поведение са свързани с нееднократни опити на хората да контролират своето тегло с помощта на строги диети. Но истинският „виновник” за възникване на анорексията и булимията е психоемоционалното нарушение, поради което човек изпада в зависимост от недоволството от собственото тяло и опитите да получи положителни емоции от процеса на борба с неговото „коригиране”. Сами по себе си диетите не могат да се нарекат причина за развитие на такива болести, но постоянното следване на диети може да стане детонатор на разстройството.
Пациентите, страдащи от анорексия или булимия, не могат да контролират хранителното поведение и да оценяват трезво последствията от своите постъпки. Те имат нужда от помощта на хората около тях.
Захари НИКОЛОВ
