„Във всяка страна, където е горещо, този вирус не се разпространява толкова масово, той бързо изсъхва - заявила професор Анча Баранова от Школата по системна биология при Университета „Джордж Мейсън”. – През лятото епидемията спада, това е сигурно”.

Лятото приближава – какво следва?

Мъртви сезони

Представите за сезонния характер на вирусните инфекции до голяма степен са свързани с грипа, епидемиите от който, наистина, се падат именно на студеното време от годината. „Сезонът на грипа” продължава от октомври до март-април, за което си има редица обяснения.

Първо, през зимата хората прекарват повече време в помещения, събират се на групи, в които се облекчава предаването на вируса. Второ, повърхността на Земята получава по-малко ултравиолетово излъчване пагубно, в това число и за вирусите. Трето, студът и недостигът на витамин D се отразяват негативно на работата на неспецифичната лигавична защита на горните дихателни пътища и имунитета като цяло.

Но най-много на вируса помага сухотата на зимния въздух. Известно е, че влажността понижава неговата контагиозност – способността за заразяване и разпространение в популацията. Експерименти на лабораторни морски свинчета показали, че при достатъчнто висока влажност грипът въобще престава да се разпространява. И в това няма голяма загадка: да си припомним, че предаването на такива инфекции протича по въздушно-капков път.

Вирусните частици се разпространяват чрез микроскопичните капчици, изхвърляни с всяко кашляне или кихане, и са способни да остават във въздуха достатъчно дълго.

При повишена влажност такива „инфекциозни бомбички” бързо събират вода от въздуха, увеличават своята маса и падат, без да достигнат своята цел. Не е чудно, че влажността е един от ключовите фактори, свързани с възникването и края на сезонните грипни епидемии.

А как стоят нещата при коронавирусите – представители на съвършено друга група? В края на краищата, техните частици са по-стабилни и на открит въздух, и на повърхностите живеят по-дълго от грипа – чак до няколко дни.

Короновани роднини

От седемте известни коронавируса, способни да поразяват човека, четири предизвикват редовни и не особено сериозни респираторни инфекции, и само три се смятат за наистина опасни. Освен новият вирус SARS-CoV-2, това са възбудителят на близкоизточния респираторен синдром (MERS), а така също „братовчедът” на днешния антигерой, възбудителтя на „атипичната пневмония” (SARS). Епидемията от SARS през 2002-2003 г. Действително продължила от ноември до юли, сякаш демонстрирайки склонност към сезонно разпространение.

Но специалистите свързват резкия спад на болестта не толкова с настъпването на топлото време, колкото с ефективността и своевременните мерки, предприети от лекарите. Освен това харвардският епидемиолог Марк Липсич отбелязал, че епидемията от другия роднина на днешния коронавирус, възбудителят на MERS, стартирала през септември 2012 г. в Саудитска Арабия, където времето тогава било твърде горещо.

За разлика от SARS, заболеваемост от която не се наблюдава отдавна, MERS не била преустановена окончателно. От време на време се регистрират нови случаи. За това съобщава и Дейвид Хейман от Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина: „Тези вируси определено са способни да се разпространяват при висока температура”. С него е съгласна и Труди Ланг от Оксфордския университет: „Ние не знаем точно как стоят нещата. Ако някой казва, че когато времето стане по-топло, всичко просто ще изчезне, той прави безполезно обобщение”.

Нови инфекции

Може да се отбележи, че четирите „сравнително безвредни” коронавируса, предизвикващи остри респираторни вирусни инфекции (OC43, HKU1, 229E и NL63) също проявяват склонност към сезонност. Но тук са задействани по-сложни фактори, както посочил Марк Липсич. Работата е там, че тези вируси могат да се смятат за „стари”, техните разновидности присъстват отдавна в човешките популации, и ние повече или по-малко сме се адаптирали към това не особено мирно съседство.

На такива патогени не им е много лесно да заразят нова жертва и всеки допълнителен фактор, било то влажност или струпване на големи групи, може да окаже за тях въпрос на живот и смърт. За разлика от това, имунитет към SARS-CoV-2 не притежава никой, и такива нюанси засега играят в неговото разпространение далеч не основна роля. Представете си селянин, принуден да използва твърде ограничена земна площ – волю-неволю той ще използва и най-малката възможност за увеличаване на ефективността на своя парцел. Но когато плодородната земя стига до хоризонта и дори по-нататък – може да се разширява този безграничен парцел без излишни тревоги и грижи.

Превеждайки примера на по-„вирусен” език, може да се каже, че епидемията се разширява, докато всеки заразил се заразява средно повече от един следващ човек. Епидемията спада, когато тази цифра стане по-малка от единица – и всички мерки за изолация и карантина са насочени към нейното намаление. Състоянието на имунната система, струпването на много хора на едно място, влажността на въздуха – всички тези фактори внасят свой принос и, теоретично, могат да изиграят своя роля в сдържането на епидемията от COVID-19.

Нови надежди

Проведено съвсем наскоро изследване, действително, показва, че оптимумът за SARS-CoV-2 се намира в границите на средна температура на околния въздух от 6,7 до 12,4 градуса по Целзий. Това показват и други данни, според които максимално разпространение на сегашната епидемия се наблюдава по посока от изток на запад, в региони със средна температура през този период от 5-11 градуса по Целзий – от Ухан до Милано и американския Сиатъл.

Неголямо изследване, което провели учени от Масачузетския технологичен институт, говори за това, че в по-топлите места новият коронавирус се предава по-бавно от човек на човека, отколкото в сравнително прохладните.

Съгласно изчисленията на учените, голяма част от заразяванията с коронавируса е станала в райони, в които температурата е била в рамките на 3-17 градуса по Целзий. В страните от Южното полукълбо, в които сега средната температура е над 18 градуса, болестта също се разпространява. Но по време на завършване на изследването, което било публикувано на 19 март 2020 г., на тези страни се падали по-малко от 6% от заболеваемостта от COVID-19.

Аналогична закономерност учените открили и на територията на САЩ. В южните щати Аризона, Тексас и Флорида инфекцията се разпространявала по-бавно, отколкото в северните – Вашингтон, Ню Йорк, Колорадо.

Изводите на учени от Испания и Финландия се съгласуват с данните на американските им колеги. Те смятат, че „комфортната зона” за вируса е в рамките на 2-10 градуса по Целзий.

Всичко това дава надежди за отслабване на епидемията през летните месеци. Но съществува и още един важен фактор.

Към момента епидемията от COVID-19 се е разпространила вече в глобални мащаби, появявайки се в повечето страни и в Южното полукълбо. Дори ако новият коронавирус има сезонен характер, при такъв обхват на населението SARS-CoV-2 е способен да изчака нашето „европейско” лято някъде в Австралия, след което да се върне отново.

Засега е невъзможно да се предвиди как ще се развива в действителност този процес: епидемиолозите подчертават, че данните са твърде малко.

Проблемът е в това, че COVID-19, появил се само преди няколко месеца, вече е обхванал планетата, засягайки жителите във всички страни.

 Иван ЙОРДАНОВ