Въпреки че целината е позната от дълбока древност, много столетия тя се е използвала главно за медицински цели, тъй като дивите й форми били горчиви и влакнести, т.е. неподходящи за консумация. През XVIII век по пътя на селекцията били създадени нейните съвременни културни разновидности, в резултат на което тя започнала масово да се използва и за хранителни цели.
Целината е
един от малкото зеленчуци, при които се използват всички части на растението –
грудки, дръжки и листа. Особено високо е съдържанието на биологично активни вещества в грудките. В тях се съдържат около 7,6% въглехидрати, 1,2% протеини, 0,3% липиди и 1,5% фибри. Както в грудките, така и в листата на целината се съдържат голям брой витамини от В-групата - В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, както и други ценни витамини – А, С, Е, К и U. Благотворното въздействие на целината върху нервната система и мозъчната дейност се дължи именно на високото съдържание на витамини от магическата В-група. Както е известно, тези витамини участват в над 15 000 жизненоважни биохимични процеси в човешкия организъм. Витамините А, С и Е са антиоксиданти, които участват активно в битката със свободните радикали, както и в имунна защита на организма. Витамин К играе ключова роля в процесите на коагулация на кръвта и в образуването на костната тъкан, а витамин U оказва благотворно въздействие при язва на стомаха, способствайки за възстановяването на нарушената стомашна лигавица и инактивиране на хистамина, който играе съществена роля при патогенезата на това заболяване. Витамин В4 (холинът) е ценна съставка на целината, която участва в синтезата на ацетилхолина – важен невротрансмитер, както и на лецитина, който играе активна роля в метаболизма на липидите, регенерирането на нервните клетки, в мозъчната дейност и пр.
Освен скорбяла и пектин, които съставляват основната част от въглехидратите, в целината се съдържат и т.нар. пентозани (ксилан и арабан), при хидролизата на които се образуват простите въглехидрати ксилоза и арабиноза. Ксилозата притежава антибактериални и антифунгицидни свойства. Съществува мнение, че има антиканцерогенно действие по отношение на храносмилателната система. Гликемичният индекс на целината е много нисък – под 15.
От дълбока древност е известно чудодейното свойство на целината да стимулира сексуалното желание - либидото, и да разпалва любовната страст. Предвид на това й действие – да склонява към нарушаване на седмата Божия заповед – „Не прелюбодействай”, католическата църква дълги години гледала с недобро око на целината, поради което в Европа тя се разпространила сравнително късно – едва през XVII век. Със свойството на целината на силен афродизиак е свързана легендата за корнуелския рицар Тристан и ирландската принцеса Изолда, пресъздадена в прекрасната опера на Ричард Вагнер „Тристан и Изолда”, написана през 1859 година. Съгласно преданието Тристан и Изолда изпиват любовния еликсир и безумно се влюбват един в друг, което предопределя трагичната им съдба. Основна съставка на съдбоносното питие била...сок от целина.
През последните години беше установено, че в грудките на целината се съдържат т.нар.
полиацетилени – уникални вещества,
които се характеризират с редица физиологични въздействия върху човешкия организъм - противовъзпалително, антибактериално, антивирусно, антифунгицидно и антиканцерогенно. В състава на целината са открити и редица ценни за организма аминокиселини – тирозин, аспарагин, глутамин и др. Тирозинът влиза в състава на протеините, които вземат участие в сигналната клетъчна трансдукция – преобразуването на извънклетъчните сигнали във вътрешноклетъчни. Аспарагинът е изходна суровина за синтезата на аспарагиновата киселина, която участва в имунната защита и синтезата на ДНК и РНК – основните носители на генетичната информация. Тя взема участие в превръщането на въглехидратите в глюкоза и съхраняването й в черния дроб под формата на запасния полизахарид гликоген.
В пресните листа на целината се съдържат т.нар. фталиди – биологично активни вещества, които способстват за отпускане на мускулната тъкан в стените на артериите, в резултат на което се намалява рискът от съдови спазми, понижава се кръвното налягане и се подобрява кръвният ток. Съществува информация, че фталидите съдействат за понижение на нивото на „лошия” (LDL) холестерол. 100-150 грама листа от целина са достатъчни за това организмът да получи оптималното количество фталиди. Съдържащите се в целината кумарини проявяват спазмолитично, антиканцерогенно и антикоагулантно действие, а флавоноидът апигенин - антиканцерогенно и противовъзпалително.
В целина е открито
значително съдържание на мъжкия полов хормон андростерон,
който, по съвместителство, действа и като феромон. Излъчва се с потта на мъжете, способствайки за неудържимо привличане и възбуждане на противоположния пол. А за тези представители на силния пол, за които действието на анростерона като афродизиак и атрактант по една или друга причина вече не представлява интерес, има утешителна новина. Този невероятен зеленчук стимулира дейността на простатата и е отлично профилактично средство за отделителната система.
Специфичният аромат на целината се дължи на съдържащото се в нея етерично масло, активни компоненти на което са фталидите апиол, бутилфталид и бергаптен. Бутилфталидът способства за понижение на кръвното налягани, а бегаптенът стимулира образуването на кожния пигмент меланин и подпомага растежа на косата. Съдържащите се в целината биологично активни вещества съдействат за понижение на нивото на хормона на стреса кортизол, чиито системно високи нива в организма водят до повишение на кръвното налягане, спад в имунитета, потискане на функциите на щитовидната жлеза, намаление на мускулната тъкан, понижение на костната плътност и т.н.
Целината е силноалкализиращ продукт със стойност на показателя PRAL -5,2 mEq/100 g. Показателят PRAL (Potential Renal Acid Load) оценява окиселавящия или алкализиращия ефект на храните върху човешкия организъм. Храните, чиито стойности на този показател са по-високи от нула, оказват окиселяващо действие, а тези с по-ниски стойности от нула – алкализиращо. Показателят ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity) на целината съставлява 552 mmol TE/100 g. Този показател дава представа за антиоксидантната способност на даден продукт. Колкото по-висока е стойността на този показател, толкова по-високо е съдържанието на антиоксиданти в него. Предвид уникалния състав на целината и нейните множество благотворни физиологични въздействия честото й присъствие на трапезата определено би способствало за поддържане на добро ниво на жизнения потенциал на организма.
Учените са единодушни, че целината е един от продуктите, който е особено полезен за укрепване на защитните сили на организма срещу вирусни и бактериални инфекции. Ето защо той трябва да е чест гост на трапезата ни.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ