Може ли това, че си лягате късно, да ви направи дебели? Все повече изследвания предполагат, че лошият сън е свързан с повишен риск от затлъстяване, защото нарушава регулирането на апетита, което води до увеличен прием на калории.
Но ново проучване, което беше публикувано в сп. PLOS Biology, откри, че посоката на тази връзка може да е точно обратната – не недоспиването е това, което води до затлъстяване, а по-скоро наднорменото тегло може да наруши качеството на съня. Авторите му от Медицинското училище „Перелман“ при Пенсилванския университет и Университета на Невада в Рино направиха тези открития, като изследваха микроскопичния червей Caenorhabditis elegans (C. elegans).
„Смятаме, че сънят е функция на тялото, която се опитва да съхрани енергия в условия, когато нивата й спадат. Нашите открития предполагат, че ако гладувате цял ден, се очаква, че може да станете сънливи, тъй като запасите ви от енергия ще се изчерпят“, казва съавторът д-р Дейвид Рейзен, доцент по неврология и член на Института за хронобиология и сън при Пенсилванския университет.
Той подчертава, че макар и тези открития при червеите да не могат директно да се пренесат върху хората, C. elegans предлагат изненадващо добър модел за изучаването на съня при бозайниците. Като всички останали животни, притежаващи нервна система, те се нуждаят от сън. Но за разлика от хората, които имат сложни нервни вериги и са трудни за изследване, миниатюрният червей има само 302 неврона – за един от които учените знаят със сигурност, че регулира съня.
При хората острото нарушение на съня може да доведе до повишен апетит и инсулинова резистентност, и тези, които редовно спят под шест часа нощем, е по-вероятно да започнат да страдат от затлъстяване и диабет. Освен това беше показано, че гладуването при хората, плъховете, плодовите мушици и червеите засяга съня, което означава, че той се регулира поне отчасти от наличието на хранителни вещества. Но начините, по които спането и храненето работят в тандем, все още остават неясни.
„Ние искахме да знаем какво всъщност прави сънят? Краткият сън и други хронични състояния, като например диабетът, са свързани, но това е само връзка. Не е ясно дали краткият сън предизвиква склонност към затлъстяване или може би затлъстяването предизвиква склонност към по-кратък сън“, казва друг от авторите, Александер ван дер Линден, доцент по биология от Университета на Невада.
За да проучат връзката между метаболизма и съня, изследователите модифицирали генетично C. elegans така, че да „изключат“ неврон, който контролира съня. Червеите можели да се хранят, дишат и размножават, но загубили способността си да спят. Когато този неврон бил изключен, изследователите наблюдавали рязък спад в нивата на аденозин трифосфат (АТФ), който представлява „енергийната валута“ на тялото.
„Това предполага, че сънят е опит за съхраняване на енергия; той в действителност не предизвиква загубата на енергия“, обяснява Рейзен.
При предишно изследване в лабораторията на ван дер Линден бил проучен ген при C. elegans, наречен KIN-29. Той съответства на човешкия ген SIK-3, за който вече е известно, че сигнализира за потребността от сън. За изненада на изследователите, когато те деактивирали KIN-29, за да получат червеи, които не спят, мутиралите C. elegans натрупали излишество от мазнини – подобно на затлъстяването при човека, макар че нивата им на АТФ се понижили.
Изследователите предположили, че освобождаването на мастни запаси е механизъм, заради който бива стимулиран сънят, и че причината червеите с мутация на KIN-29 да не спят е, че не могат да освободят мазнините си. За да изследват тази хипотеза, учените манипулирали отново червеите с мутирал KIN-29, този път експресирайки ензим, „освобождаващ“ мазнините. Вследствие на манипулацията C. elegans можели да спят отново.
Според Рейзен това би могло да е една причина хората със затлъстяване да имат проблеми със съня. „Може да е налице проблем със сигнализирането между мастните запаси и мозъчните клетки, които контролират съня“, казва ученият.
Макар че още много неща остават неразкрити относно съня, Рейзен смята, че новото изследване приближава учените с една крачка напред към разбирането на една от основните му функции – и към лечението на разпространени нарушения, свързани с него.
Преобладава представата, че сънят е изцяло за мозъка или за невроните, но настоящото изследване показва, че това не е непременно вярно, казват авторите. Налице е сложно взаимодействие между мозъка и останалата част от тялото, което е свързано с регулирането на съня.
Превод от английски
Дария НИКОЛОВА
