По време на пандемията от COVID-19 социалната дистанция, масовата дезинфекция и строгото спазване на хигиена оказаха осезателно влияние за „изравняване на кривата” и забавяне на разпространението на коронавируса. Използването на ултравиолетова светлина за обеззаразяване на болниците, оборудването и дори защитните маски за лице също дали положителен ефект.
Но хората продължават да се заразяват с COVID-19, а ефективни лекарства все още няма. Ето защо в някои научни изследвания се анализират противовирусните свойства на различни вещества с оглед на тяхното евентуално използване в борбата с коронавирусната инфекция. Сред тези вещества особено място заема глициризинът – основна активна съставка в сладкия корен.
Глициризинът бил особено високо ценен в Древна Гърция и Арабия като средство за лечение на кашлица, а в Китай – за снемане на раздразението на лигавиците.
В наши дни било доказано, че той представлява силно противовирусно средство, борещо се с такива сериозни заболявания, като херпес, ХИВ, хепатит, грип, енцефалит и пневмония, а така също с по-малко известни вируси - респираторния синцитиален вирус, арбовирусите, вируса на кравешката шарка и вируса на везикуларния стоматит.
Но именно ефективността на глициризина против тежкия остър респираторен синдром кара учените да се надяват, че това важно природно вещество може да бъде ефективно средство против COVID-19.
Вие може да мислите за сладкия корен като за екстракт, подсладител или дори натурален бонбон, но в действителност той има сложен биохимичен състав и притежава редица медицински предимства.
Според данните на PubChem, база данни на химическите молекули, поддържана от Националния център за биотехнологична информация (САЩ), „глициризиновата киселина представлява тритерпенов гликозид, който притежава широк спектър от фармакологична и биологична активност, потенциална имуномодулираща, противовъзпалителна, хепато- и невропротекторна и противотуморна активност”.
Глициризинът модулира определени ензими, участващи във възпалението и окислителния стрес, и потиска действието на определени възпалителни медиатори, защитавайки по този начин от увреждане, предизвикано от възпаление и активните форми на кислород.
Глициризинът може също да потиска растежа на чувствителните ракови клетки.
Съгласно Botanical Medicine, противовъзпалителното действие на глицинризина може да бъде обусловено от потискането на цитокините.
При експерименти с мишки глициризинът облекчавал алергична астма, увеличавайки нивото на IL-4 и IL-5, намалявайки количеството на еозинофилите и нивата на IgE и повишавал равнището на IgG.
Тези резултати показали, че глициризинът възпрепятствал изработката на IgE, намалявайки нивото на стимулиращите цитокини.
Това също така отслабило възпалението на белите дробове и образуването на секрет при мишките.
SARS-CoV-2 прилича много на вируса на тежкия остър респираторен синдром, който се появил през 2003 г. И двата вируса попадат в алвеоларните епителни клетки на човека, свързвайки се с рецепторите APF2.
На първите пациенти с тежък остър респираторен синдром им давали вирусното съединение рибавирин, но то демонстрирало слаба ефективност.
Кортикостероиди също били изпробвани при пациенти с това заболяване, както и при болни от близкоизточния респираторен синдром, който се появил 10 години по-късно, но не били установени никакви доказателства за това, че смъртността била снижена в резултат на използването на такива препарати.
Скоро след епидемичния взрив на тежкия остър респираторен синдром, в медицинското списание The Lancet била публикувана статия, в която учени съобщили за оценката на противовирусния потенциал на рибавирина, пиразофурина, микофеноловата киселина и глициризина по отношение на изолирани коронавируси от пациенти с това заболяване. Оказало се, че от всички съединения глициризинът бил най-активен в потискането на репликацията на свързания с тежкия остър респираторен синдром вирус.
Ивелин ПЕНКОВ
