• Здравейте, д-р Хитрова. Според статистиката за миналата година родените момиченца или момченцата са повече?

– През изминалата 2022 година в СБАЛАГ ,,Майчин дом” са се родили повече бебета спрямо предходната година. За 2022 година имаме 3337 живородени деца, а през 2021 година са родени 3130 бебета или с 207 повече. По-високият брой новородени в края на всяка година е атестат за добре свършена работа и ни носи високо професионално удовлетворение. За 2022 година преобладават момчетата, те са със 188 повече или 1780 срещу 1592 момиченца. През 2022 година са се родили 124 двойки близнаци и две жени са имали тризнаци.

• Можете ли да ни кажете на каква възраст предимно жените раждат за първи път в наши дни?

– Средната възраст на родилките за последните две години в нашата болница е 30 години. Възрастовият диапазон е широк, има както жени, които раждат около и над 50-ата си  година, така и непълнолетни момичета. В последното десетилетие има тенденция за раждане на първо дете в по-късна възраст, свързано с професионалното развитие на съвременната жена. Малолетните и непълнолетните родилки представляват социален въпрос, свързан с отглеждане на новородено бебе от майка, която е все още в детска възраст. Ролята на социалните служители е изключително важна след изписване на такова новородено, защото е необходим социален патронаж и допълнително обследване на средата на отглеждане на тези на практика две деца. 

• Какви са рисковете за детето и майката, ако жената е над 35 или над 40 години? Ако има такива, разбира се.

– Бременността и раждането в по-късна възраст крият редица рискове и усложнения както за жената, така и за новороденото. Често започва с възможни репродуктивни проблеми, необходимост от диагностиране и лечението им като например хормонални стимулации, инвитро процедури, продължителен прием на лекарства.

Продължава с проследяване на бременността, защото заради по-високата възраст на майката може да се наблюдават различни усложнения като прееклампсия, други форми на артериална хипертония, развитие на гестационен захарен диабет, изоставане в растежа и храненето на плода, майчино-фетални инфекции, аномалии в развитието на плацентата. По-късна възраст на майката може да е причина за възникване на различни генетични аномалии на плода. Задължително е провежданото на биохимичен скрининг, други генетични тестове, регулярни прегледи при специалисти по фетална медицина за  изключване или ранно откриване на генетични заболявания и аномалии.

Рискът за преждевременно раждане е по-висок при такава бременност, отколкото при жени във възрастта 20-30 години. Затова нашата препоръка е стриктно проследяване от специалисти акушер-гинеколози, профилактика и навременно лечение на усложненията. Само така бихме намалили честотата на преждевременно родените бебета.

• Забелязали ли сте репродуктивни тенденции и какви? Например все повече жени да забременяват по-трудно или да се наблюдават повече/по-малко спонтанни аборти?

– Нашата болница е най-голямата акушеро-гинекологична болница в България. При нас се хоспитализират най-тежките и трудни за лечение пациентки, което води до съсредоточаване на голям брой жени с рискови бременности. В тази група са и жени, забременели след репродуктивни процедури, насочени от различни болници в страната. Има известна тенденция да нараства техният брой и поради по-късна възраст на майката. Асистираната репродукция е един от факторите, който се свързва с недоносеността. Често това са пациентки с различни придружаващи заболявания като високо кръвно налягане, хипотиреоидизъм, тромбофилия, неуспешни предходни бременности, завършили със спонтанен аборт и други. Колегите от Клиника Майчин риск в нашата болница се грижат за пациентките с патологично протичаща бременност. Навременното лечение на усложненията намалява риска от преждевременно раждане, респективно броя на недоносени бебета. Изключително важна е добрата колаборация помежду ни, информираността и взимане на бързи и точни решения за майката и бебето.

• Вярно ли е, че въпреки всичко все повече деца се раждат недоносени? Защо се случва това?

– В България честотата на недоносените бебета е около 12% от всички живородени деца и е близка до тази на останалите европейски държави. В нашата болница честотата е по-висока, като за последните две години е 17-18%, защото сме най-голямата клиника по неонатология. В нашата болница се насочват жени с патологична бременност от цялата страна.  Затова процентът на недоносените деца е по-висок от средния за България. Причините са различни общи и свързани с бременността майчини заболявания. За да се предотврати преждевременното раждане, са необходими комплексни, високоспециализирани медицински грижи за бременните жени.

• Какво е развитието на едно бебе, ако е родено под 1500 грама?

– Развитието на недоносено, родено под 1500 грама е съпроводено с много интензивен медицински труд, грижи и предизвикателства. Неговото спасяване и борба започват от първата минута на живота с реанимационни мероприятия, последвани от продължително лечение, захранване чрез сонда, наддаване на тегло. Дишането се подпомага чрез поставяне на апаратна вентилация, подаване на кислород и медикаменти. Прилагат се венозно хранене, антибиотични курсове, препарати за стимулиране на дишането и циркулацията, биопродукти. През първите дни недоносените бебета се захранват със специални млека, а при възможност и кърма от техните майки. След първоначалния спад на тегло те постепенно започват да наддават средно между 10-30 грама на ден. Нашата цел е малките ни пациенти да пораснат здрави деца, да догонят в своя растеж и развитие връстниците си, родени на термин. Грижите на неонатолозите и акушерките, работещи с тези най-малки и крехки пациенти, са денонощни, изключително прецизни и динамични. При достигане на тегло от поне 2100 грама, в близост до термина и без необходимост от допълнително лечение, бебетата се изписват.

• Какво трябва да правят родителите на недоносено дете, за да могат да му осигурят нормално развитие? Става въпрос за периода след изписването от болницата.

– При изписване родителите на нашите пациенти получават индивидуален медико-социален план за проследяване на тяхното бебе през първите шест месеца. Подробно са изложени всички прегледи, изследвания, специалистите, при които се извършват, и ориентировъчен времеви срок за тяхното провеждане. Препоръчваме да се проведе пълна кръвна картина един месец след изписване на бебето, контролна трансфонтанелна ехография от неонатолог в рамките на 1,5 до 2 месеца след изписване, проследяване на физическото и неврологичното развитие. Планът за късно проследяване на недоносени деца включва прегледи и от други специалисти като: детски очен лекар, невролог, пулмолог, кардиолог, ортопед, нефролог. Насочваме бебетата за специална кинезитерапия и рехабилитация, които развиват техните двигателните умения, за да изравнят двигателното си развитие с доносените бебета. При изписване от интензивно отделение съветваме да се продължи приемът на железен препарат, витамин D и мултивитамини. Те са необходими за лечение на анемията на недоносеността, профилактика на рахита и стимулиране на растежа. Проследяването на тегловната крива и ръста оценяват наваксването на растежа при предтерминно роденото дете.  При изоставане в първите две години се насочват към детски ендокринолог. Първите месеци и години в отглеждането на недоносено бебе са изключително важни, защото то израства и компенсира редица усложнения. Цялостното проследяване от много специалисти гарантира неговото здраве и адекватно развитие, което е най-важното.

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА