По времето на Аристотел (около три столетия пр.н.е.) всички живи същества на земята са били разделяни на две групи – растения и животни. Предвид натрупаната огромна информация за устройството и функциите на изключителното многообразие на живите същества на планетата, по предложение на американския биолог Робърт Уитакър, те били разделени на пет „царства“. Гъбите били отнесени към петото царство. Преди повече от 2000 години в страната на изгряващото слънце е издадена книга, в която са описани целебните свойства на редица гъби. В тази книга за първи път е употребен получилият в наши дни широка популярност термин фунготерапия (гъболечение). Невероятните качества на гъбите били по достойнство оценени в Поднебесната империя, където те добили славата на „еликсир на живота“. Според китайския лечител Ву Син, който описал над 100 гъби, растящи в Китай и Япония, техните целебни свойства дори превъзхождат тези на билките. В книгата „Канон“ на персийския лекар и философ Абу Али ибн Сина (Авицена), целебните свойства на гъбите заемат централно място.
Точният брой на видовете гъби на земята не е известен, но според едно проучване от последните години той е около 5,1 милиона!
Те, както и бактериите, изпълняват особено важна роля в биосферата – превръщат органичната материя на мъртвите организми в прости неорганични вещества и формират плодородния слой на почвата – хумусния. Това създава условия за вегетацията на огромен брой растения, които от своя страна представляват храна за множество животни. Посредством продуцираните около 20 ензима гъбите способстват за разграждането на целулозата, лигнина и множество сложни органични субстанции, синтезирайки безценни продукти, полезни за човека и животните.
От гледна точка на биологията гъбите са разположени между растенията и животните, иначе казано те са полурастения, полуживотни. Както растенията, те водят уседнало съществуване, хранят се чрез всмукване на хранителни вещества от околната среда и синтезират редица сложни органични продукти. Различават се от тях обаче по отсъствието на корени, листа, цветове и главно – по липсата на хлорофил, поради което не фотосинтезират. Приликата с животните се заключава главно в тяхната хетеротропност – неспособността им да синтезират органични вещества от неорганични такива.
Гъбите са буквално навсякъде около нас, но много от тях (хлебни, винени, пивни дрожди) могат да се видят само с помощта на микроскоп. Т.нар. макромицети обаче, които имат плодни тела с по-големи размери, представляват сериозен интерес от гледна точка на кулинарията, диетологията и лечебната практика. Счита се, че ядливите гъби са около 100, но за хранителни цели се използват около 40 от тях.
През последните десетилетия учени от Япония, Корея, САЩ и Канада публикуваха многобройни изследвания за състава и свойствата на уникалната гъба Рейши (Ganoderma lucidum), известна в тези страни под многозначителното название „гъба на безсмъртието“. В гъбата Рейши е открит
невероятен букет от биологично активни вещества
с множество уникални целебни
свойства – органични киселини, аминокиселини (заменими и незаменими), бета-глюкани, тритерпеноиди, кумарини, флавоноиди, алкалоиди, сапонини, фитонциди, аденозин, витамини (В3, В5, С, D), минерали (калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, германий, манган, фосфор, сяра, селен) и др.
Уникалните лечебно-профилактични свойства на гъбата Рейши се обуславят главно от високото съдържание на бета-глюкани, тритерпеноиди, германий и аденозин.
В гъбите Рейши се съдържат изключително активните полизахариди бета-1,3/1,6-глюкани, открити през 60-те години на миналия век от американеца Николас ди Луцио. Две десетилетия по-късно Р. Голдман и Дж. Чоп от Харвардския университет в САЩ доказват изключителната роля на бета-1,3/1,6-глюканите за активизиране на фагоцитозната активност на макрофагите (способността им да поглъщат и унищожават патогенни микроорганизми и мъртви клетки), както и за отключване на синтезата на широк кръг биологично активни вещества, способстващи за укрепване на капацитета на имунната защита на организма. Доказано е, че бета-глюканите оказват подчертано имуномодулиращо действие, изразяващо се във възстановяване на определени функции на имунната система, и проявяват висока антиканцерогенна активност.
С мощно физиологично действие се отличават съдържащите се в гъбите Рейши тритерпеноиди (ганодерови киселини). Към настоящия момент са изолирани и идентифицирани десетки ганодерови киселини, като най-добре са изучени тези, означени с инициалите А и В. Доказано е, че ганодеровите киселини способстват за нормализиране на мастния обмен, намаление на нивото на липопротеините с ниска плътност („лошия“ – LDL, холестерол), както и за понижение на окисления холестерол, участващ в образуването на холестеролните плаки в артериите. Установено е също така, че те съдействат за ограничаване на синтезата на холестерол в черния дроб, ако неговото ниво в кръвния ток е завишено. И колкото по-изявена е хиперхолестеролемията, толкова ефектът е по-висок. Съобщава се и за редица други благотворни въздействия на тритерпеноидите – противодействие на алергичните реакции, понижение на нивото на глюкоза в кръвния ток, повишение на съпротивлението срещу стрес, потенциране на действието на важния ендогенен антиоксидант – ензима супероксиддисмутаза, и т.н.
Съдържащият се в гъбите Рейши
органичен германий
способства за повишаване на транспорта на кислород към всички клетки на човешкото тяло. Действайки на най-ниското ниво – клетъчното, германият подобрява клетъчния метаболизъм, подпомага добива на енергия в клетките, с което чувствително се подобряват функциите на организма и неговото общо психо-физическо състояние. В резултат на задълбочени изследвания е установено, че в организма германият действа подобно на хемеглобина. Само че, за разлика от последния, този рядък и уникален елемент пренася цели шест молекули кислород!
Пуриновият нуклеозид аденозин съдейства за понижение на агрегацията (слепването) на тромбоцитите, понижение на плътността на кръвта и увеличение на скоростта на кръвотока. В резултат чувствително се намалява натоварването на сърдечния мускул, подобрява се кръвоснабдяването на тъканите и се понижава рискът от развитие на инсулт или инфаркт. Този ефект на гъбата Рейши е дори по-изразен от аспирина. Доказано е също така, че аденозинът способства за намаление на честотата на сърдечните съкращения, което също съдейства за снижение на натоварването на сърцето.
В природата гъбата Рейши се среща много рядко
Расте върху основата на широколистни дървета. Култивираните гъби се отглеждат върху дървени стърготини, дървени трупи, корк и дори зърно. Рейши е с горчив вкус и определено не е най-вкусната гъба, но кое лекарство е вкусно? Предвид на това има малко приложения в кухнята. Може да се приема с храни или напитки (горещ шоколад, чай, кафе, бадемово мляко) под формата на прах или екстракт в капсули, каквито вече са широко достъпни. Е, Рейши не е много вкусна, но затова пък определено е една от най-красивите гъби в петото царство. Тя има бъбрековидна форма и най-често е с искрящо интензивно червено оцветяване, въпреки че съществуват екземпляри, оцветени в зелено и дори черно. Нейната красота е в невероятен синхрон с удивителните ѝ тонизиращи и лечебни свойства.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
