Има една стара народна традиция – нарича се самолечение. Ако не всеки втори, то всеки четвърти „сам знае” какво хапче да глътне при главоболие, какво – ако има киселини, и с какъв чай да пребори кашлицата. Има и смелчаци, които самостоятелно си правят домашни инжекции, в това число и такива, които никакъв лекар не е предписал. Но ако бъдат запитани тези „домашни професори” какво им е известно за лекарствената несъвместимост, едва ли някой ще се окаже достатъчно осведомен. Едновременната употреба на несъвместими лекарства далеч не е невинна грешка, а представлява сериозна опасност за здравето.
Съдейки по резултатите от някои изследвания, за лекарствената несъвместимост са недостатъчно осведомени не само обикновените хора, които нямат медицинско образование, но и някои медици. Например според изчисления на немски учени в отделенията за интензивна терапия
25 от 100 случая на медицински грешки са свързани именно с използване на несъвместими препарати
А по данни, публикувани през 2018 г. от бразилски изследователи, изучаващи вида и честотата на грешките при приготвяне и въвеждане на лекарствени средства при един и същ пациент, в 31% от случаите едновременно са били използвани повече от 2 препарата, от които само 17,9% са били съвместими. Около 25% от медикаментите не са били изследвани за тяхната съвместимост, а повече от 56% от въвежданите едновременно лекарства са били несъвместими. Изследването било проведено в отделението за спешна медицинска помощ на университетската болница в Сао Пауло.
След като дори лекарите правят толкова много грешки по отношение на лекарствената съвместимост, можем да си представим какво се случва у дома, където всяка аптечка е пълна с лекарства „за всеки случай”.
Съществуват различни форми на взаимодействие на веществата, влизащи в състава на лекарствените препарати. Част от тях могат да бъдат полезни и дори необходими за оказване на лечебно действие. Други взаимодействия могат да бъдат неутрални, а трети – нежелателни, вредни и опасни.
Взаимодействието може да бъде физическо и химично. В първия случай настъпват изменения на физическите свойства на веществото, но остава неизменен неговият химически състав. Например може да се промени агрегатното състояние: веществото може да се утаи в разтвор и да стане неразтворимо, разтворът може да се сгъсти до състояние на желе. Лекарствата във вид на прахчета могат да се овлажнят и да се слепят. Един компонент може да погълне друг и да го направи недостъпен за усвояване.
Химическото взаимодействие предизвиква изменение на състава на лекарствата в резултат на химическа реакция. Т.е. вместо едно вещество, способно да оказва нужното действие, ние ще получим съвършено друго, което не притежава такова действие и дори е способно да навреди на организма.
В твърде много случаи химическото взаимодействие води до крайно нежелателен резултат. За разреждане на сулфаниламиди и барбитурати например не бива да се използва разтвор на глюкоза с добавен натриев хлорид и разтвор на солна киселина, използвани за стабилизация: действащите вещества в такъв разтвор се утаяват и тяхното инжекционно въвеждане става невъзможно.
В разтворите с кисела реакция нестабилност показват бензилпеницилинът, хепаринът и някои други вещества. А пък норадреналинът – напротив, в кисел разтвор е по-стабилен.
При смесване в една спринцовка могат да образуват утайка барбитуратите, витамините от група В, диуретичния препарат фуроземид и т.н.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Делян ВАСИЛЕВ
