Да си родител е отговорна работа. Когато мама и татко подават различни команди, детето се обърква и не знае как да реагира или се научава да хитрува, като използва разногласието между възрастните. Ето защо се разберете кой да взема крайните решения вкъщи и в никакъв случай не спорете пред хлапето.
Много често срещан проблем при децата е тяхното непокорство и неспособността на родителите да се справят с него. Една от причините е, че в повечето от случаите хлапето израства под непрекъснатите грижи и възпитание на майката, а част от провиненията му са скривани от бащата, за да не би да реагира агресивно или да не го накаже сурово.
В много семейства бащата предпочита да е в позиция на финансов снабдител и до голяма степен прехвърля възпитанието на детето на своята съпруга. Той не отделя достатъчно време, за да говори със сина или дъщеря си, да ги чуе какво мислят, да усети нещата, които ги вълнуват.
Майката, стараейки се да даде добро възпитание на детето, неусетно става все по-строга и взискателна, като забранява почти всяка негова прищявка. Тя е наясно кога това, което детето иска в конкретния момент, е наистина необходимо или е излишен каприз.
Обикновено родителят, който повече разрешава на детето всеки каприз е този, който се грижи по-малко за него.
Родителят, който позволява повече и е готов да угоди на всяка прищявка на наследника си е този, който по някаква причина прекарва по-малко време с него. Зает с работа, пътувания, личен живот, той осъзнава, че не прекарва достатъчно време с детето си и изпитва чувство на вина, че не е близо до хлапето.
Не винаги, но често се случва, че таткото е в тази роля. За да компенсира липсата на внимание и виждайки, че детето е по-близо до майка си, таткото започва да му угажда, да му купува излишни вещи, да му позволява всичко, което пожелае. Така той става любимият татко, при когото детето тича, след като мама му се скара или го накара да прави нещо, което не желае. Ако мама му забрани, то започва да се моли на татко и получава разрешение, защото таткото не устоява на молбите на детските очи. Особено засилена е тази тенденция при малките момиченца, за които татко се превръща в „герой“, а те са „малките принцеси“.
Описаната ситуация може да бъде и обърната – таткото да е строгият, а майката повече да глези детето.
При всички случаи обаче, подобен метод на възпитание е погрешен и може да донесе само негативи за подрастващото.
Ако имате различна гледна точка за възпитанието на детето си, то при всички случаи не трябва да го обсъждате пред него или да спорите.
Така малчуганът научава от кого може да получи това, което иска, и лесно може да манипулира ситуацията, много по-умело отколкото подозирате. Спорните казуси решавайте насаме и казвайте на детето си крайното решение, така че не единият да е в ролята „добрия“, а другият в ролята на „лошия“.
Компромисен вариант е единият от двамата да бъде „законодателят“, така че детето да свикне, че той взема крайните решения.
В тази ситуация обаче другият партньор трябва да го поддържа, а не да крои планове с детето как да заобиколи заповедта. Когато и двамата родители са на едно мнение, тогава детето много по-лесно се примирява и приема, че това, което казват родителите му, е „правилно“.
„Възпитание в консенсус“ е максимата, която трябва да спазвате. Направете тази уговорка с партньора си още от самото раждане на детето и ще се гордеете с добре възпитано дете.
Антоанета ТИТЯНОВА
