Нарцисизмът е доста често срещано психологическо явление, което се проявява в прекомерно възвеличаване на личностните качества и определянето на самия себе си като идеал в много области на живота. Ако ви се струва, че вашето дете е нарцис, не изпадайте в паника, това не е диагноза, и всичко може да се измени както в добра, така и в лоша за него посока.
Главният признак на нарцисизма е противопоставянето на обществото, увереността в своето вътрешно превъзходство над другите хора, базирана на конкретни неща. Ето защо, ако виждате, че вашето дете общува със своите връстници с надменност, или, разказвайки за своите приятели, постоянно насочва разговора към своята уникалност или своите лични качества – бъдете внимателни. Възможно е да става дума за нарцисизъм.
Вторият признак на нарцисизмът е зависимостта от мнението на околните. Детето-нарцис има нужда от всеобщо признание, похвали и всякакви действия, насочени към неговото открояване сред тълпата и посочването му като най-добър пример сред всички останали.
Причините за възникване на нарцисизъм в семейството съвсем не са утешителни.
Работата е там, че една от главните причини са самите родители. Детето до 7 години подсъзнателно копира поведението на родителите, приемайки върху себе си чертите на техния характер. Ето защо най-често децата, които смятат, че са над другите, усвояват този навик от своите родители.
Втората причина се крие в процеса на възпитание – ако вие съзнателно насаждате увлечение към перфекционизъм във вашия син или дъщеря, бъдете готови, че това може да доведе до избуяване на нарцисизъм. Така например, прекалено чистоплътните родители, които по цял ден внушават на детето мисълта за идеална чистота и ред, могат с времето да забележат, че тяхното дете е започнало да се отнася леко покровителствено към децата, които не са толкова вманиачени на тема чистота.
След като се разбере причината за възникване на нарцисизъм в семейството, може да се премине към следващия етап. Следващият етап е обективна оценка на психологическото състояние на детето. Да, точно така, не превъзпитание, а оценка. Нарцисизмът често е бъркан с увлечение към самоусъвършенстване.
Разширявайте кръга от интереси на детето
Колкото по-широк е кръгът от интереси на детето, толкова повече са областите, в които малчуганът ще поиска да се усъвършенства. Общуването с връстници в рамките на кръжоци и различни клубове ще му предоставят тема за размисъл за това, колко много различни хора има наоколо. Сред тях има такива, които се стремят да се самоутвърдят за сметка на другите, и такива, които просто се стремят да бъдат самите себе си.
Обяснете разликата между стремежа към съвършенство и идеала
Идеалът по определение е недостижим. Във връзка с това идеални хора не съществуват. Ако на вашето дете му се струва, че в нещо то е по-добро от другите, обяснете му, че това е чудесно, но не е предел. На нашата планета живеят милиарди хора, всеки от които смята себе си за уникален, но само единици успяват да достигнат реални върхове в кариерата, науката, обществото. Нужно е не да се разчита на собственото превъзходство, а старателно да се върви към своята цел в стремежа към идеала.
Неуспехът не е присъда
Критиката е нужна на детето в определен етап от неговото развитие. Старайте се да поднасяте критичните съждения така, че те да достигат нужната цел, а именно – да позволят на детето да вижда своите грешки и да се стреми да ги коригира в бъдеще. Критиката и грешките трябва да станат съюзници на вашия син или дъщеря, а не обратното. Умението правилно да се приема критиката отличава нарциса от човека, който се стреми да стане по-добър. Трябва да се обясни на детето, че несъвършенството е нещо нормално. То никак не намалява неговата уникалност, а напротив, прави го неповторимо. Ако всички хора бяха съвършени, не би останало място за уникалност.
Замислете се за бъдещето
Помислете заедно с детето за това, какъв би искало да стане в бъдеще и какви качества ще му помогнат да постигне тази цел. Невинаги си струва да се скубе косата в преследване на идеален резултат. Може би си струва човек просто да определи правилно посоката и спокойно да върви към бъдещето.
Нарцисизмът пречи да се поставят правилни приоритети, което отклонява човек от нравствения ориентир към самия себе си. Помислете заедно с детето как човек може да постигне съгласие със самия себе си.
И запомнете веднъж завинаги, че нарцисизмът не е заболяване, това е равноправно качество на човека, което може да го определя като личност. Напълно възможно е, че детето ще изгуби много повече, отколкото ще намери, ако се избави от това качество.
Симеон НИКОЛОВ
