в-к Лечител
в-к Лечител
 

НЯКОИ НАВИЦИ ВОДЯТ ДО ОГЛУПЯВАНЕ

Брой: 34, 20 август 2020 - МЕЛАНОМЪТ
Има някои ежедневни действия, които влияят негативно върху паметта, способността за обучение и адаптивност на мозъка, но ние често дори не се досещаме за този техен неприятен ефект. Всъщност, някои навици наистина могат да ни направят по-глупави, а това е нещо, което едва ли някой би искал да му се случи.

Твърде много сладко

Днес в много хранителни продукти в качеството на подсладител се използват фруктоза или царевичен сироп. Фруктозата се добавя в безалкохолните напитки, десертите, подправките и дори в детските храни. И въпреки че фруктозата се рекламира като безопасен заместител на обикновената захар, все повече научни данни потвърждават нейната вреда.

Употребата на фруктоза в големи количества предизвиква нарушения на обмяната на веществата. А те се отразяват негативно върху паметта и способността за обучение. Учените проверили това засега само на плъхове, но смятат, че ефектът е в сила и при хората. В началото изследователите научили животните да се измъкват от сложен лабиринт, а после ги разделили на три групи. Едната група в продължение на шест седмици получавала вода с голямо количество фруктоза, другата – обикновена вода. Третата група освен фруктоза получавала също една от омега-3 мастните киселини - докозахексаенова.

След шест седмици плъховете отново били пуснати в лабиринта. Менюто с фруктоза се отразило на паметта на животните, и те имали нужда от повече време, за да излязат от лабиринта. А плъховете, получаващи обикновена вода, преминавали през лабиринта най-бързо. Второ място заели гризачите, получаващи докозахексаенова киселина. Учените предположили, че тази полезна киселина ликвидира вредното въздействие на фруктозата на паметта.

Но това не е единственият негативен ефект от фруктозата. Тя също така понижава пластичността на мозъка. Изследователите стигнали до такъв извод, проверявайки как плъховете се възстановяват след черепно-мозъчна травма. На едни животни давали обикновена вода, на други – вода с голямо количество фруктоза. Плъховете с високофруктозна диета имали нужда от 30% повече време, за да намерят изхода от лабиринта.

„Получените резултати показват, че фруктозата нарушава пластичността – създаването на нови връзки между невроните, което протича, когато изучаваме или преживяваме нещо ново”, разказал професор Фернандо Гомес-Пинила, водещ автор на изследването. Така че, замислете се за това, колко сладко има във вашето ежедневно меню.

Разчитане за всичко на технологиите

Повечето от нас отбелязват важните дати в календара и слагат напомняния на телефона, за да не забравят да свършат нещо. Ние изчисляваме с помощта на калкулатор и използваме GPS-навигатори, а всяка нужна информация търсим в интернет, вместо в собствената глава. И в резултат свеждаме до минимум тренировките на хипокампа – област в мозъка, която участва в консолидацията на паметта.

Учените предполагат, че заради това се влошава нашата способност за запомняне. Те стигнали до този извод, изучавайки действията на лондонските таксиметрови шофьори. При тези от тях, които запомняли и преминавали маршрутите без навигатори, хипокампът увеличавал своите размери. И тяхната памет била по-добра в сравнение с хората на същата възраст и интелектуално ниво, които не карали такси. След напускане на работа обемът на техния хипокамп постепенно се смалявал, защото те преставали активно да го задействат.

„Хипокампът възпроизвежда разнообразните пътища, а префронталната кора помага да се планира, кой от тях ще ни отведе до целта”, обяснил професорът по когнитивна невробиология Хюго Спиърс, един от авторите на изследването. Когато пътят е посочен от технологиите, ние действаме на автопилот.

Колкото по-често правим това, толкова по-рядко разчитаме на хипокампа. И постепенно той се смалява.

Това води не само до по-лошо ориентиране в пространството. Съкращаването на сивото вещество в хипокампа е свързано също с нарушения на паметта и повишен риск от развитие на деменция, така че старайте се по-често да задействате тази област в мозъка.

Използвайте GPS, ако сте се заблудили, а в останалите случаи се опитайте да намерите пътя самостоятелно. И като цяло по-малко разчитайте на технологиите, за да тренирате своя мозък.

Недоспиване

Психологът Тимъти Роърс проверил, колко силно страда от недоспиването способността за взимане на решения. Той привлякъл за участие в експеримента студенти, които трябвало да изпълняват задачи на компютър срещу определено заплащане. Едните били сънливи, другите бодри. След случайно избрани промеждутъци от време на участниците предлагали два варианта: да вземат спечелените пари или да продължат работата, но да изгубят възнаграждението, ако не изпълнят всички задачи за следващия отрязък от време.

Добре наспалите се хора оценявали адекватно своите шансове и не се решавали на необоснован риск.

Сънливите участници, напротив, или твърде рано изоставяли задачата, или рискували, когато било ясно, че няма да успеят. Според Роърс, изводът е очевиден: колкото повече не сте се наспали, толкова по-малко забелязвате, че лошо изпълнявате задачите. И толкова по-лошо взимате решения.

Психолозите от Тексаския университет в Остин Тод Мадокс и Дейвид Шнайър провели друг експеримент. Те проверили как влияе недоспиването на обработката на информация. За целта дали на участниците задача, активизираща ивичестото тяло и фронталната кора. Първата област на мозъка е свързана с подсъзнвателното обучение и разпределението на информацията по категории, втората – с обработката на данните и взимането на решения.

В началото всички участници изпълнили задачата след пълноценен сън. После били разделени на две групи: едната била принудена да бодърства цяла нощ, а другата имала възможност да спи. На сутринта всички изпитвани повторили теста. Учените забелязали, че недоспиването влияе много сериозно на фронталната кора.

Много от уморените участници се опитвали да задействат фронталната кора, а тя била неспособна да им помогне след недоспиването.

 „На умореният мозък му се налага да полага повече усилия, оперативната и дълготрайна памет се влошават, посочил Мадокс. – Вниманието и способността за планиране също страдат, и на нас ни е по-лесно да се опрем на навиците, а не да измисляме нови стратегии”. Казано накратко, недоспиването ни прави по-глупави.

Зеседнал начин на живот

Учени анализирали данните от голямо изследване за развитието на сърдечно-съдовите заболявания, започнато в средата на 80-те години. В него участвали хора на възраст от 18 до 30 години. На всеки 2-5 години учените проверявали тяхното здраве и начин на живот, в това число нивото на физическа активност и количеството време, прекарвано пред телевизора. След края на изследването участниците преминали тестове за скоростта на обработка на информация, изпълнителните функции и вербалната памет.

Изпитваните, които водили малко подвижен начин на живот (много рядко бягали, плували, карали велосипед, работили в градината), показали по-лоши резултати на тестовете в сравнение с хората, които поддържали умерено и високо ниво на физическа активност.

А тези, които гледали телевизия повече от три часа дневно, показали още по-ниски резултати.

Освен това, заседнал начин на живот влияе негативно върху паметта. Изследователи открили, че при хората, които се движат малко, намалявала областта в мозъка, свързана с формирането и съхранението на спомените. Измененията в тази зона се един от ранните признаци на „Алцхаймер“. Спомнете си за това, когато следващия път ви се прииска да пропуснете тренировката.

 Станислав ТОДОРОВ

 



Брой: 34, 20 август 2020
 
 
Продукти
 
УБИГОЛД Q10 – 100mg
 
СЕРРАФЛЕКС®
 
Ливерин®
 
Lechitel.BG :::
 
УБИГОЛД Q10
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД