Немският химик, бактериолог и основоположник на химиотерапията Паул Ерлих не приемал фагоцитозната теория на Мечников и доказвал, че защитата на човешкия организъм от патогените не се осъществява чрез фагоцитоза, а от специфични белтъчни молекули (антитела), които се образуват в кръвта в резултата на нахлуването на агресора. Последните свързват патогените (сега наричани антигени) в стабилен комплекс, който е безвреден и бързо се извежда от организма.

В крайна сметка обаче се оказва, че и двамата непримирими противници са прави –

човешкият организъм действително разполага и с двете линии на имунна защита,

които взаимно се допълват. През 1908 година Мечников и Ерлих са удостоени с най-високото научно отличие – Нобелова награда.

В последвалите десетилетия бяха постигнати забележителни успехи в изясняването на действието на двете линии на имунна защита на организма. Установено беше например, че фагоцитозата се осъществява от три вида клетки – моноцити, макрофаги и неутрофили, които притежават на повърхността си множество разнообразни рецептори, с които улавят носителите на чужда генетична информация. Един литър човешка кръв съдържа до 7,5 милиарда неутрофили и „само” 900 милиона моноцити. Макрофагите притежават уникалното свойство да поставят „скалпа” на унищожения патоген на повърхността на своята мембрана, предоставяйки на показ нужната информация за него на останалите фагоцитиращи клетки. В резултат последните се „въоръжават” с подходящия, подсказан от макрофагите, рецептор. За сигурност последните дублират информацията, емитирайки в кръвния ток т.нар. цитокини – информационни молекули, което предават всички данни за сразения агресор. За поразяване на нашественика някои от фагоцитите използват активни форми на кислорода, т.нар. свободни радикали (виж ти!), а други с азотен оксид.

Открити бяха и редица важни факти, свързани с имунната защитна линия, открита от Паул Ерлих, сега известна като хуморален имунитет. Т.нар. антитела, наричани още имуноглобулини, представляват серумни гликопротеини, продуцирани от от В-лимфоцитите, които се образуват в червения костен мозък. Изяснено беше, че

имунитетът бива вроден (предаван по наследство) и придобит

– в резултат на прекарано инфекциозно заболяване или ваксиниране.

В кръга на научните интереси на бележития руски биолог Илья Мечников влизали и въпросите, свързани със стареенето на човешкия организъм. Ученият бил убеден, че в последния има скрит потенциал за значително по-продължителен живот. Един от основните фактори за постигане на желаната цел – удължаване на живота, според Мечников е приеманата храна. Както за поддържане на нужната „бойна готовност” на имунната защита, така и за осигуряване на комфортни условия за дружествените бактерии в човешкия организъм, които той смятал за съществен фактор за поддържана в изправност на всички жизнени функции в него. В наши дни е известно, че около 70% от капацитета на имунната защита на човешкия организъм се осигурява именно от полезните бактерии в човешкото тяло, резидиращи главно в дебелото черво. Изледванията, осъществени през последните десетилетия, по категоричен начин доказаха, че тяхната роля за психо-физическото състояние на човешкия индивид е огромна. Съществува достатъчно убедителна информация, че по перфиден начин хитроумните бактерии управляват нашите хранителни предпочитания, емоции, поведение...

Но имунитетът не е железобетонна стена, обграждаща човешкото тяло.

Редица фактори водят до срив

в неговите защитните линии. Например нерационален хранителен режим, в който преобладават рафинирани продукти, промишлено произведени храни и фаст фууд (бързи храни), безконтролно използване на антибиотици, както за лечение на самия човек, така и на домашните животни, всевъзможни екологични и токсични въздействия, постоянен стрес и депресивни състояния, злоупотреба с алкохол, кафе и газирани напитки, тютюнопушене и т.н. Основна роля за поддържане в изправност на имунната защита на организма има здравословният начин на живот, свързан с правилен хранителен режим, умерено физическо натоварване и добра психологична среда.

Кои са хранителните вещества, способстващи за подъдржане в добра кондиция на имунитета? На първо място това са протеините, които са източник на аминокиселини, с помощта на които организмът възстановява поразените от патогените клетки и синтезира антителата (имуноглобулините), участващи в хуморалната имунна защита. Богати източници на протеини са рибата (особено морската), различните видове меса, яйцата, млечните продукти, гъбите, бобовите култури (фасул, грах, леща), орехите и т.н. В тях се съдържат т.нар. есенциални (незаменими) аминокиселини, които човешкият организъм не може да синтезира. Последните влизат в състава на огромен брой белтъчни вещества, изпълняващи жизненоважни функции в него, в т.ч. и в имунната защита.

Важна роля за поддържане на боеготовността на имунната система играят т.нар. ненаситени масти киселини, отнасяни към трите фамилии – омега-3, омега-6 и омега-9. От изключително значение е поддържането на правилно съотношение между полиненаситените мастните киселини омега-3 и омега-6, което следва да не надхвърля 1:4. За съжаление, в хранителния режим на огромната част от населението на планетата това съотношение е 1:10, дори 1:20 или даже 1:30. Богати източници на ценните мастни киселини от фамилията омега 3 са тлъстите риби (тон, сьомга, паламуд, скумрия, хамсия, пъстърва), морските дарове, маслиновото масло, лененото семе и лененото масло. Например съдържанието на алфа линоленовата (омега-3) мастна киселина в лененото масло е най-високо от всички хранителни растителни масла – над 53 г/100 г. Съдържанието  на омега-6 ненаситени мастни киселини в масово използваната в българските домакинства слънчогледово масло съставлява 1:200!

Лакто- и бифидобактериите

в значителна степен способстват за поддържане на нормалния статус на имунната защита, съдействат за унищожаване на болестотворните бактерии в дебелото черво, подпомагат храносмилането, синтезират ценни аминокиселини и т.н. Тези полезни бактерии се съдържат в киселомлечните продукти (кисело мляко, кефир), киселото зеле, туршиите, които трябва постоянно да присъстват на трапезата. (Бел. ред. На стр. 23 вижте ПробиМакс 8®. Има и талон за намаление.)

Фитонцидите са химически вещества, които притежават уникалната способност да убиват болестотворните микроорганизми и да повишават устойчивостта на организма срещу различни инфекции. Продукти, съдържащи значителни количества фитонциди, са чесънът, лукът, ряпата и репичките, хрянът, черният касис, черната боровинка и др.

Редица витамини - А, С, Е, както и тези от В-групата, в значителна степен способстват за поддържане на високо ниво на имунната защита на организма. Богати техни източници са свежите плодове и зеленчуци, както и орехите, бобовите и зърнените култури, кълновете, яйцата, бирената мая и пр.

Значителен принос за доброто състояние на имунната защита имат минералите цинк, йод и селен. Цинкът участва в синтезана на хормоните на тимуса – основната имунна жлеза в човешкото тяло, подпомага образуването на имунните клетки, в т.ч. и на фагоцитите, усилва действието на витамините с антиоксидантно действие А и С и пр. Източници на цинк са морските риби, черният дроб, скаридите, орехите, гъбите, яйчният жълтък, фасулът, зеленият грах и т.н. (Бел. ред. Цинк има в хранителната добавка на „Лечител“ ЦИНКОСАН®. Талон за намаление има на предпоследната страница.) Йодът има важно значение за щитовидната жлеза, в която се синтезират хормоните, участващи в имунната защита. Значително е съдържанието на йод в морските водорасли, морските дарове, чесъна, морковите, доматите, аспержите и др. Селенът е мощен антиоксидант, който участва в синтезата на антитела и съхранението на цинка в организма. Съдържа се в пшеницата, броколито, доматите, кафявия ориз, бразилските орехи, яйцата, черния дроб  и морските дарове.

Бел. ред. На стр. 23 ще откриете информация и талони за намаление на два прекрасни продукта на „Лечител“ - ИМЮН ОУЛ и КОТЕШКИ НОКЪТ, насочени към укрепване на имунната система. По традиция на стр. 23 има талон за намаление и на уникалното Саменто®.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ