Аспирин, диклофенак, ибупрофен, парацетамол – това са най-често използваните аналгетици, които предизвикват сериозни странични ефекти. Съгласно португалско изследване обезболяващите препарати влошават протичането на вирусните и бактериални инфекции.
В зависимост от дозата, аналгетиците могат да увеличат риска от сърдечни пристъпи и стомашен кръвоизлив. Противовъзпалителните средства не само потискат болката, но и пречат на естественото зарастване на раните при стомашно-чревни инфекции. Препаратите блокират образуването на естествени защитни хормони – простагландини, които защитават от увреждане стомашно-чревния тракт, бъбреците и сърдечно-съдовата система. Хроничната злоупотреба с обезболяващи устойчиво променя организма на човека.
В какви случаи най-често възникват странични ефекти?
Учените смятат, че страничните ефекти до голяма степен зависят от формата на лечение, дозировката и възрастта на пациента. Младите хора, които нямат хронични заболявания, обикновено няма за какво да се тревожат, ако рядко приемат аналгетици. Рискът от усложнения нараства с възрастта.
Американски учени открили: парацетамолът не само се бори с болката в собственото тяло, но така също предизвиква по-рано неизвестни странични ефекти. В последните години било установено, че парацетамолът пречи на образуването на собствени защитни хормони в организма. Ето защо той може да предизвиква същите проблеми със здравето, както и другите аналгетици.
Най-известното вредно въздействие на парацетамола е разрушаването на чернодробните клетки. Активното вещество се съдържа в многобройни комбинирани лекарства. В резултат пациентът и лекарят трудно могат да установят дали е превишена препоръчителната денонощна максимална доза. Прекомерната употреба на парацетамол може лесно да доведе до предозиране. Хората, които вече имат чернодробни увреждания, наднормено тегло или хронични заболявания на мускулите, не трябва да приемат парацетамол.
Опиатите се използват предимно за борба с хронична болка вследствие на рак, сериозни нещастни случаи или ревматични заболявания. Опиоидните препарати се отпускат само по рецепта. При тяхната употреба могат да възникнат нарушения на дишането, повдигане и отслабване. Но те не усложняват протичането на инфекциите, тъй като влияят слабо на концентрацията на защитните хормони.
Друг тип аналгетици са противоепилептичните препарати, които стабилизират мембраната на нервните клетки. Те се използват, когато болката е предизвикана от нарушение на предаването на информация в нервната система. Противоепилептичните препарати се използват при инфекции, увреждане на нервите, а така също при нарушения на обмяната на веществата. Те също не усложняват протичането на инфекциите.
Така или иначе, учените препоръчват да се приемат обезболяващи средства, отпускани без рецепта, не повече от 3 поредни дни и не повече от 10 пъти в месеца. Лекарите настояват, че пациентите трябва да употребяват колкото може по-ниски дози. Дори най-обикновените обезболяващи лекарства не бива да се приемат без медицинска консултация. Много по-разумно е първо да се получи точна диагноза.
Иван ПЕТРОВ
