Този щедър плод е вкусен и прекрасно се съчетава с други хранителни продукти, но дали знаем всичко за него?
Трябва винаги да избираме тежки ананаси
Вярно. За предпочитане е да купуваме тежки, твърди на допир и ароматни ананаси. Листата трябва да са зелени и свежи.
Ананасът подпомага храносмилането
Вярно. Той съдържа бромелаин – ензим, който улеснява смилането на протеините, а органичните му киселини подпомагат усвояването на хранителните вещества. Богатството му от фибри (1,4 г на 100 г) стимулира отделителната система.
Ананасът се отглежда в Европа от 16-и век
Вярно. Първо е бил представен на испанския кралски двор през 1535 г. После са започнали да го отглеждат в оранжерии в Холандия, Франция и Великобритания. До средата на 20-и век европейците са смятали ананаса за рядък екзотичен плод и е бил консумиран само в празнични случаи.
Ананасът е естествено сладък и висококалоричен
Невярно. Той доставя 52 ккал на 100 г и е толкова калоричен, колкото ябълката, прасковата и кивито.
Думата „ананас” идва от езика на индианското племе гуарани
Вярно. На този език „нана” означава „плод”, но също така и „аромат”.
По-добре е да се реже по дължина
Вярно. Богатството на вкуса се запазва много по-добре, когато се режат парчета по дължината на плода, защото ананасът е доста по-сладък в основата си и по-кисел в горната част.
Ананасът произхожда от Мартиника
Невярно. Родината му е Парагвай. Заедно с индианските племена той се разпространява на север, после стига до Централна Америка и Карибите. За европейците го открива Христофор Колумб по време на второто си пътуване до Новия свят през 1493 г.
Когато е малко зелен на цвят, ананасът не е достатъчно зрял
Невярно. Цветът на ананаса зависи от неговия сорт и от географския му произход. Зеленият цвят не означава, че плодът не е зрял.
Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА
