За родина на елеутерокока се приемат земите на Изтока – Китай, Корея, Япония и руската тайга. Съществуват убедителни доказателства, че корените на елеутерокока са били използвани в Поднебесната империя преди около 4000 години, където са били считани за „еликсир на живота“.
Елеутерококът е
бодлив храст, достигащ 1,5-3 метра,
с голямо коренище. Стеблата му, които са многобройни (20-30), са гъсто покрити с насочени надолу страховити шипове. Листата са с дълги дръжки, елиптични и назъбени. Растението цъфти през летните месеци – юли-август. Плодовете са събрани в сферичен грозд, черни, кръгли, до 1 см в диаметър, с пет малки костилки. Използваема част са корените (Radix Eleuterococci senticosi) на растението и много по-рядко – неговите листа. Корените на елеутерокока се събират в края на пролетта или на есента.
Задълбоченото изследване на състава на корените на елеутерокока започва през втората половина на миналия век. В тях са открити множество биологично активни вещества с многостранни въздействия върху човешкия организъм – особени гликозиди (елеутерозиди), полизахариди, флавоноиди, дъбилни вещества, лигнани, смоли, производни на кумарина, антоциани, фенолни киселини, етерично масло (до 0,8%), пектини, витамини от В-групата, витамин С, минерални соли и т.н. Основното
физиологично действие на корените на елеутерокока
се обуславя от групата елеутерозиди, обозначавани с главните букви на латинската азбука – А, В, В1, С, D, Е, F, I, L, M, K. Тези гликозиди са с твърде различна химическа природа – елеутерозид А (даукостерин) е стерол, елеутерозид В (сирингин) – фенилпропаноид, елеутерозид В1 – кумарин, елеутерозид С – етилгалактозид, елеутерозидите D и E – лигнанни и т.н. Те имат свойства, твърде близки до тези на гинзенозидите, открити в жен-шена, които съдействат за понижение на нивото на стрес, повишение на жизнената енергия и имунната защита, както и на умствения капацитет. Най-ценното свойство на елеутерокока е способността му да стимулира дейността на надбъбречните жлези, една от основните функции на които е адаптогенна. Т.е. корените на елеутерокока са мощен адаптоген.
Човешкият организъм е една невероятно сложна система, състояща се от над 37 милиарда клетки, която непрекъснато е изложена на въздействията на околната среда. Множество фактори (физични, химични, биологични) оказват негативно въздействие, нарушавайки хомеостазата – състоянието на равновесие в него. Ответните реакции на човешкия организъм, насочени към възстановяване на нормалните параметри на хомеостазата, са известни под сумарното наименование стрес. Видният американски физиолог Уолтър Кенън дава изключително оригинално определение на ролята на стреса с думите „бий или бягай“. Състоянието на стрес се е формирало у нашите далечни предци, които са живели в условията на постоянна заплаха – сред безброй хищници, опасни същества и природни явления. И именно стресът е този, който им е помагал да мобилизират целия наличен ресурс на тялото си, за да оцелеят. Дилемата, която е трябвало да се реши за части от секундата, е била – да се бие или да избяга от заплашващата го опасност.
В състоянието на стрес в кръвта нахлуват множество хормони, най-важните от които са тези на надбъбречните жлези – адреналин и кортизол. Адреналинът води до сърцебиене, учестено дишане, повишение на кръвното налягане и подобрение на кръвоснабдяването на мозъка, мускулите и белите дробове, а кортизолът стимулира освобождаването на глюкоза от черния дроб – основния източник на енергия в човешкото тяло. С други думи двата хормона имат задачата да приведат организма в състояние на готовност за стълкновение или... бягство.
В резултат на своя хилядолетен опит в контакта му с природата човекът е открил в нея редица средства, които спомагат за бързото възстановяване на хомеостазата и предотвратяване на негативните ефекти на стреса върху организма. В наши дни тези средства са известни под названието адаптогени. Терминът представлява съчетание от латинските думи adapto – приспособявам, и geneo – пораждам. Повечето адаптогени са от растителен произход, въпреки че са известни и такива с животински. В наши дни са известни и синтетични адаптогени. Активно начало в адаптогените са вещества с различна химична природа – полизахариди, гликозиди, гликопептиди, флавоноиди и т.н. Различен е и механизмът на тяхното адаптогенно действие. Например сапониновите гликозиди на жен-шена (гинзенозидите), както и тези на елеутерокока (елеутерозидите), активизират ензима хексокиназа, под действието на който мускулите, нервните и имунните клетки получават повече енергия, което способства за бързо туширане на стреса.
Адаптогените оказват широк спектър физиологични въздействия – тонизират дейността на централната нервна система, нормализират функциите на жлезите с вътрешна секреция, подобряват микроциркулацията в мозъчните съдове, предотвратяват хипоксията (недостига на кислород), оказват антиоксидантен и анаболен ефект – стимулират синтеза на протеини, мазнини и пр.
Елеутерококът традиционно е използван от сибирските шамани за повишаване апетита, физическия, умствения и сексуалния тонус, както и за дълголетие. Предвид натрупаната в средата на миналия век значителна научна информация за действието на корените на елеутерокока в Русия той е бил използван както от космонавтите – за противодействие на стреса по време на полета, така и от спортистите – за високи постижения. Съществува информация и за масовото използване на елеутерокока сред населението след аварията в Чернобилската ядрена електроцентрала.
Корените на елеутерокока действат още антивирусно, противовъзпалително, кардиопротекторно, хипогликемично, хиполипидемично, противодействат на зимните инфекции, стимулират метаболизма на въглехидратите и синтезата на рибонуклеиновата (РНК) и дезоксирибонуклеиновата (ДНК) киселина, потискат туморния растеж и развитието на метастази и пр. Съгласно последни изследвания елеутерозидите, съдържащи се в елеутерокока, повишават синтезата на ендорфините, които действат на мастните клетки подобно на адреналина, т.е. способстват за разграждане на мазнините. Доказано е също така, че те активизират изгарянето на въглехидратите, предотвратявайки превръщането им в мастна тъкан. Т.е. елеутерозидите съдействат за стройна и елегантна фигура. Ендорфините са известни още като хормони на радостта. Това са морфиноподобни ендогенни наркотични субстанции, които действат успокоително, отпускащо, подобряват настроението и извикват чувство на уют и безопасност.
Един от най-достъпните начини за възползване от невероятните свойства
на корените на елеутерокока е запарката, която се приготвя по следния начин. В 1 литър вода се поставят 30 г корени елеутерокок, които се варят в продължение на 15 минути. След изстиване получената инфузия се прецежда. Пият се по 2-3 чаши дневно.
Въпреки че елеутерококът има сходно действие в редица случаи (психосоматични и емоционални разстройства, физически натоварвания) той е за предпочитане през жен-шена. Елеутерококът е противопоказан при повишена нервна възбудимост, хипертония, нарушения на съня, инфекциозни заболявания, бременност, в периода на лактация, както и за деца до 12 години.
В клиничната практика се използват и екстракти от корените и листата на елеутерокока. 40%-ният спиртен екстракт оказва множество благотворни въздействия – способства за подобряване на обмяната на веществата, стимулира физическата и умствената работоспособност, подобрява двигателната активност, подобрява слуха и зрението, нормализира нивото на глюкоза в кръвния ток, възбужда апетита и т.н.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
