Слюнката е извънклетъчна течност, произвеждана и секретирана от клетките на слюнните жлези в устата. Слюнната система се състои от 3 големи двойни жлези: околоушни, разположени пред и под ухото, подчелюстни и подезични, намиращи се в основата на устната кухина. За едно денонощие те произвеждат около 2 литра. Но количеството зависи и от други фактори. Когато се сложи храна в устата, то се увеличава. Зависи от вида на храната, от нейния състав и плътност. Ако храната е твърда, слюнката се увеличава, ако е мека - намалява.
Състав. Съставът на слюнката е твърде богат: 99% вода, електролити (натрий, калий, калций, магнезий, хлорид, бикарбонат, фосфат, йод), ферменти, ензими, слуз, бели кръвни и епителнилни клетки, антимикробни агенти (IgA и лизозим, слюнчена лактопераза, лактоферин).
Ензимите са от съществено значение за започване процеса на храненето. Амилазата и липазата разграждат високомолекулярните въглехидрати и мазнини, за да станат приемливи от организма (захарта, гликозата и мастните киселини в тялото). Тези ензими също играят роля и в разграждането на хранителните частици, заседнали в зъбните пукнатини, като по този начин предпазват зъбите от бактериален кариес. Слузта в слюнката смазва храната и улеснява придвижването й до стомаха. Антимикробните агенти убиват бактериите. В слюнката се намират и болкоуспокояващият опиорфоин и ензимът хиптокрин, който се свързва с витамин В12, за да го предпази от разграждането му в стомаха, преди да премине в червата.
Секрецията се контролира от нервен център,
разположен в продълговатия мозък. Чувствата за вкуса и мириса на храната са естествените дразнители за слюнчената секреция и това представлява вроден механизъм. Но в хода на живота на един индивид всички дразнители, които предхождат храненето, започват да играят роля на стимулатори на слюнчената секреция. Усиленото слюноотделяне се предизвиква не само от вида на храната, но и от нейното изображение или само от споменаването на някакво пикантно ястие. В това отношение слюнната секреция се е подчинила на създадените условни рефлекси, които осигуряват подготовката на организма за приемането на храната. Тази подготовка има дълбок биологичен смисъл. В нашия бит това намира израз в стремежа ни да създаваме приятна и предразполагаща обстановка при храненето.
Функции
Смилане на храната. След като попадне в устата, ако храната е твърда, слюнката я омекотява и чрез дъвченето я превръща в каша. Това допринася за по лесното й преглъщане. Освен това спомага на ферментите да започват разграждането на белтъчините, въглехидратите и мазнините на по-прости химически форми. Например ферментът амилаза разгражда високомолекулярните скорбяла и гликогена. Това се доказва много лесно. Ако хапнете късче хляб, при дъвченето му хапката започва да сладни, защото са се образували по-нискомолекулярни въглехидрати, обикновената захар и галактоза, които имат сладък вкус. Тъй като храната остава в устата за кратко, ферментите нямат време за пълното преработване на високомолекулярните й съставки. Действието продължава в стомаха и в червата. Ето защо хапката трябва да се дъвче продължително време.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ
