През последните десетилетия в света се наблюдава значително нарастване на интереса към здравословните храни и здравословното хранене. Това, от една страна, се дължи на обширната информация за храните, които ежедневно поставяме на трапезата си, получена благодарение на невероятното развитие на аналитичната техника. От друга страна, това се обуславя от натрупаната информация относно физиологичното действие на невероятния брой хранителни добавки, използвани в хранителната индустрия, чийто брой към наши дни надхвърля 2 500. В огромната си част те са рожба на синтетичната химия и определено са чужди на човешкия метаболизъм. Навлизането в хранителната промишленост на откровени сурогати е допълнителна щриха към нелицеприятните оценки за диетичната и хранителна стойност на огромен брой масово предлагани промишлено произведени храни. Много от тях се наричат така единствено поради факта, че са разположени на въпросните щандове. Не на последно място този интерес се обуславя от резултатите, получени в хода на широкомащабните клинични изследвания относно въздействието на многобройните вещества, съдържащи се в храните, върху здравния статус, работоспособност и жизненост на човешкия индивид. Несъмнен принос в тази връзка имат и медиите – печатни и електронни, както и авторите, публикуващи на достъпен и разбираем за широката публика език научно-популярни статии, осветляващи тази болезнена за съвременния човек тема.
В редица страни темата за здравословното хранене е включена в националните приоритети. Така например неотдавна Народното събрание на Франция прие седемкратно намаление на броя на допустимите за използване хранителни добавки, както и въвеждането на специални купони за хората с ниски доходи, с които на преференциални цени те да си закупят здравословни храни. Към 2025 година се предвижда броят на влаганите хранителни добавки във Франция да се намали с 80%. За използване ще бъдат разрешени само 48 добавки, от които само четири са получени по синтетичен път.
В огромното море от информация, свързана с диетологията, диететиката и здравословните храни, темата за мазнините (положителна и отрицателна) заема централно място. Безспорен факт е, че мазнините са ценен енергиен източник, както и градивен материал за синтезата на безброй жизненоважни за човешкия организъм вещества, изграждащи клетъчните мембрани, нервните тъкани, мозъка и т.н. Т.е. мазнините определено трябва да присъстват в хранителния режим. От друга страна, обаче някои от тях – наситените, както и транс-мазнините, са съществен предразполагащ фактор за развитието на редица патологии – сърдечно-съдови, ракови, невродегенеративни и пр. В този смисъл търсенето на златното сечение – на мазнини, които съдържат максимален брой полезни за човешкия организъм вещества и минимално количество вредни такива, представлява изключителен интерес. Известна е сентенцията, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Тази сентенция в максимална степен се отнася за маслото от камелина, което преди столетие масово се е използвало в Стария континент.
Маслото от камелина се добива от семената на растението камелина (Camelina Sativa), принадлежащо към огромното семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), което включва около 3000 вида, между които бялото главесто и брюкселското зеле, карфиола, алабаша, ряпата, репичките, хряна, синапа, шибоя, овчарската торбичка и т.н. По външен вид камелината
силно наподобява добре познатия плевел овчарска торбичка
Съществуват сведения, че камелината е била позната на човека още през Каменната епоха. В продължение на хилядолетия от жълто-червените семена на камелината нашите предци са добивали висококачествено масло, което използвали както за хранителни цели, така и за осветление. Зелените части на растението, както и пресовките били използвани за храна на отглежданите животни. През последното столетие камелината е изместена от далеч по-високодобивните маслодайни култури слънчоглед, рапица, царевица, маслини и т.н.
Диетолозите единодушно поставят маслото от камелина
в топлистата на най-полезните за човешкия организъм
масла, наред с лидерите – кедрово и сусамово. Това се дължи на изключително високото съдържание на полиненаситени мастни киселини от фамилията омега-3 - 35 г/100 г (946% от дневната потребност) и омега-6 - 18 г/100 г (107%), както и на мононенаситените мастни киселини от фамилията омега-9 – 10 г/100 г (60%). Между омега-3 мастните киселини преобладава алфа-линоленовата, от която в организма се синтезират две особено важни мастни киселини от фамилията омега-3 – ейкозапентаенова и докозахексаенова, които участват в състава на мозъчната тъкан и вземат участие във функционирането на нервната система и мозъка. Липсата на алфа-линоленова киселина в хранителния режим води до редица аномалии – забавен растеж у децата, понижение на капацитета на имунната защита, повишение на артериалното налягане и нивото на триглицеридите, смушения в когнитивните функции и пр.
Линоловата киселина е главният представител на омега-6 мастните киселини в маслото от камелина. От нея в организма се синтезира друга ценна мастна киселина от същата фамилия – арахидоновата, която е прекурсор (изходно вещество) за синтез на хормоноподобните субстанции - простагландините, които вземат участие в невероятен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм. Поддържането на равновесието между тази огромна армия от вестоносци на централната нервна система е от огромно значение за изправността на всички органи и системи в човешкото тяло. Ейкозапентаеновата киселина, принадлежаща към фамилията омега-3, също участва в синтезата на простагландините. Ето защо присъствието, както и правилното съотношение между мастните киселини от двете фамилии полиненаситени мастни киселини - омега-3 и омега-6, е от изключителна важност за поддържане на хомеостазата в човешкия организъм. В състава на омега-9 мастните киселини влизат главно гадолеиновата (12-16%), олеиновата (12-20%) и еруковата (2-4%). Противно на полиненаситените есенциални мастни киселини, които човешкият организъм не може да синтезира, мастните киселини от фамилията омега-9 могат да се получат от други ненаситени мастни киселини. Т.е. те на са есенциални, незаменими. Диетолозите са единодушни, че хранителният режим, в който присъства достатъчно количество мононенаситени омега-9 мастни киселини, способства в значително степен за понижаване на риска от развитието на сърдечно-съдови патологии.
Вкусът на маслото от камелина е леко пикантен, но много приятен. С най-висока биологична активност е това, получено по метода на студеното пресоване, което, поради запазването на основните веществата с антиоксидантна активност, е най-стабилно. Рафинираното масло от камелина има особено висока точка на димообразуване – 245 градуса по Целзий, поради което е подходящо за печене и пържене.
В състава на маслото от камелина влизат още каротиноиди, фосфолипиди, фитостероли (бета-ситостерол, Δ5 авенастерол, кампестерол), хлорофил, витамини (А, В4, Е, D, К) и ценни минерали (магнезий, калций, цинк, фосфор). По съдържание на бета-каротин (провитамин А) маслото от камелина
превъзхожда слънчогледовото и соевото масло
Известно е, че фитостеролите имат доказано бактерицидно и понижаващо нивото на холестерола, атеросклеротично и антиканцерогенно действие. Съществува информация, че те оказват благотворен ефект при увеличена простата, съдействайки за понижение на количеството на остатъчната урина, подобряване на струята и общото самочувствие на пациентите. Хлорофилът съдейства за повишаване на нивото на химоглобин и съдейства за по-доброто насищане на клетките с кислород, за повишаване на имунитета, подобряване на функциите на щитовидната жлеза и пр. От витамините особено високо е съдържанието на калциферол (витамин D2) – 70 мкг/100 г (700% от дневната потребност) и витамин Е – около 100 мг/100 г (667%). От осемте известни вещества с Е-витаминозна активност в маслото от камелина се съдържат най-активните от тях - гама-токоферол, алфа-токоферол, делта-токоферол, както и родственото им съединение пластохроманол. Само една чаена лъжичка масло от камелина е достатъчна да покрие дневната доза от този особено ценен витамин с висока антиоксидантна активност. Между минералите особено високо е съдържанието на магнезия – 552 мг/100 г (138% от дневната потребност). Магнезият играе съществена роля в енергетичния, въглехидратния и белтъчния обмен в организма, както и в дейността на сърдечно-съдовата, нервната и мускулната система.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ