Кожата е най-големият орган, който защитава тялото от увреждания и неблагоприятни влияния на средата. На повърхността на кожата обитават повече от 100 различни микроорганизми. На един квадратен сантиметър кожа те са около милион. Най-разпространените бактерии са Staphylococcus, Corynebacterium и Propionibacterium – те съставляват повече от 60% от микробиома на кожата.
Разнообразието на микроорганизмите на кожата зависи от възрастта, местожителството, генетичната предразположеност, начина на живот. Когато количеството на бактериите намалява, това се отразява на външния вид на кожата. Приемът на антибиотици, измененията в менюто и дори качеството и чистотата на спалното бельо влияят пряко на количеството на микроорганизмите по кожата.
За поддържане на оптимален кожен микробиом могат да помогнат пробиотиците. Те представляват отделен щам или смес от щамове на микроорганизми, които притежават редица полезни ефекти за човешкия организъм. В състава на кремовете те могат да укрепват имунната защита на кожата, да намаляват възпалението и да ускоряват процесите на зарастване. Изследвания потвърдили, че пробиотиците могат да подобряват състоянието при атопична екзема, атопичен дерматит, ефективни са за зарастване на рани от изгаряния и белези, подмладяване на кожата, а така също за подобрение на вродения имунитет срещу кожни инфекции.
Клинично доказано е, че при местна употреба на пробиотици се усилва бариерната функция, повишават се антимикробните свойства на кожата.
В чист вид в козметичните средства не може да се открият пробиотици, тъй като живите организми са неустойчиви и се нуждаят от специална хранителна среда. Обикновено в състава на пробиотичните кремове, серуми и гелове влизат лизати – клетъчни фрагменти от полезни бактерии, които оказват същото действие, както и самите микроорганизми. Те съдържат голямо количество органични киселини, аминокиселини, пептиди и витамини.
Редица изследвания установили, че пробиотиците в състава на козметичните средства имитират действието на собствената микрофлора и изтласкват патогенните микроорганизми и техните метаболити.
В кои случаи козметиката с пробиотици е най-полезна?
Защита от негативни въздействия на външната среда
Кожният микробиом зависи от сезона, количеството слънчева светлина, попадаща на кожата, температурните колебания. Замърсеният въздух, голямото количество свободни радикали – всичко изброено влияе негативно на състоянието на кожата. Пробиотиците действат като „защитен екран” от вредните бактерии на кожата. В състава на козметиката те са способни да защитят кожата от агресивното въздействие на околната среда, помагат за снемане на възпалението, омекотяват и подхранват кожата.
За поддържане на младостта
Пробиотиците създават оптимална среда за съхранение на младостта на кожата и намаляват изразеността на признаците на стареене. В няколко изследвания била установена връзка между пробиотиците и младостта на кожата. Изследователите установили, че бифидобактериите в състава на козметиката могат да увеличават производството на хиалуронова киселина в кожата, която осигурява нейната еластичност. Бактериите са полезни и с това, че помагат за повишена изработка на колаген, възстановяване на еластичността и овлажняване на кожата.
В комплексната терапия на акне
Козметичните средства с пробиотици могат да окажат ценна помощ при акне и да подобрят резултатите от класическото лечение. Често за възстановяване на защитната бариера на кожата се назначава прием на пробиотици и вътрешно. Те отделят вещества, които потискат патогенните микроорганизми, стимулират имунитета. Съвместният прием на добавки и козметични средства с пробиотици допринася за възстановяване на нарушената микрофлора на червата и кожата.
Редица изследвания потвърждават антимикробната ефективност на пробиотичната козметика. Например щамът Lactococcus проявява антимикробна активност и потиска растежа на Staphylococcus epidermidis, Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes и Propionibacterium acnes за сметка на изработката на бактериоцини – протеини с антимикробна активност против близкородствени видове и родове бактерии.
Владислав ПЕНЕВ
