• Заради коронавируса много бременни жени не бяха допускани със седмици до акушерогинекологична консултация. До какви рискове води това?
- Световната пандемия с COVID-19 ни постави пред нова, невидима заплаха, за която едва сега започваме да натрупваме данни за рискови фактори, клинични варианти на протичане на заболяването, рискове, вероятност и механизъм на предаване от майката към плода и т.н. В тази атмосфера на несигурност и липса на данни е естествено да се опитаме да предпазим от заразяване на първо място най-чувствителните сред нас – бременни жени, деца и възрастни хора. Именно и в това се корени смисълът на пространствено дистанциране и пространствена изолация, прилагани за превенция на тази инфекция, която, както показват наличните данни, има въздушно-капков и контактнобитов път на разпространение. Уви, това води до невъзможност за адекватно, според съвременните достижения на медицината, проследяване на състоянието на бременната жена и развиващия се в нея плод. Това е така, тъй като, поне засега, не е възможно адекватно проследяване на бременността от разстояние, без да може бременната жена да бъде прегледана от своя акушер-гинеколог и да му сподели оплакванията и въпросите си. Това от своя страна крие рискове от ненавременно диагностиране на отклоненията в протичането на бременността и своевременното им лекуване.
• Какви опасности крие коронавирусът относно бременните и новородените?
- Наличните данни за влиянието на COVID-19 върху бременните и техните плодове и новородени са оскъдни и в процес на събиране. Поначало, бременните жени са по-предразположени към респираторни инфекции, заради физиологичните промени в дихателната им система, предизвикани от самата бременност. Няма данни, обаче бременните да са по-предразположени към инфекция специално с COVID-19. Все още малко са данните, и то базирани върху проучвания сред ограничен контингент от бременни, за възможно предаване на инфекцията от бременната жена на нейния плод. Все пак са описани случаи на възможно преминаване на инфекцията през плацентата към плода. Инфектирането на новородените би било специален проблем особено за недоносените новородени, във връзка с незрелостта на техните органи и системи, особено на белия им дроб. Поради това се препоръчва, след раждане на дете от жена с положителна за COVID-19 проба, тя да бъде изолирана от новороденото си.
• След като една жена стигне до извода, че е бременна, кога трябва да потърси гинеколог за консултация?
- При жени с редовен менструален цикъл, провеждането на уринарен тест за бременност, с който най-често се установява настъпилата бременност, се осъществява след закъснението на менструалния й цикъл – т.е. срокът на бременността е вече 5-6 гестационна седмица. Именно в този срок е възможно визуализирането на гестационен сак в матката при ултразвуков преглед. Ето защо при двуседмично закъснение на менструацията и положителен тест за бременност е препоръчително да се осъществи ултразвуков преглед за потвърждаване на вътрематочната локализация на бременността, и още един преглед след 2 седмици – за потвърждаване на развитието на бременността и наличието на жив ембрион със сърдечна дейност. Според действащата нормативна уредба в Република България регистрирането на бременната за проследяване на бременността й (т.нар. женска консултация) се осъществява в 12-та гестационна седмица. Разбира се, извън тези срокове, тя следва да потърси акушер-гинеколог по всяко време, при наличие на някакви оплаквания.
• Какви са опасностите за женското здраве, ако една жена не потърси гинеколог, а е бременна? Извънматочна бременност?
- Извънматочната бременност е само едно от възможните усложнения в протичането на бременността, при това директно свързано с риск за животът на бременната. При съвременното развитие на медицината и ултразвуковата диагностика е възможно установяване на извънматочната локализация на бременността в съвсем ранните й срокове, преди изобщо да има каквито и да било клинични симптоми. Това от своя страна позволява да се проведе минимално инвазивно, органосъхраняващо оперативно лечение, при минимална травма за бременната и запазване на репродуктивните й способности. Всяка непроследявана бременност протича „на тъмно“ и е свързана с многобройни рискове за бременната, развиващия се плод и новородено, които са неприемливи в държави със съвременно здравеопазване.
• Какви изследвания на гените на плода са задължителни в България? Какво представляват? В коя седмица на развитие се правят? Заплащат ли се по здравна каса? Какви генетични заболявания и аномалии „се хващат” вътреутробно и кога се налага аборт по медицински показатели?
- Няма задължителни генетични изследвания. Все пак при наличие на рискови фактори (възраст на бременната, висок риск за Синдром на Даун от биохимичните скрининги, раждане на дете с генетично заболяване или малформация, наличие на наследствени заболявания във фамилията на родителите, установена малформация при развиващия се плод) е желателно провеждането на медико-генетична консултация със специалист по медицинска генетика. Генетичните изследвания биват две големи групи – инвазивни и неинвазивни. Представител на неинвазивните изследвания е изолирането на фетална ДНК от венозна кръв на бременната. Това изследване не се поема от НЗОК. Представители на инвазивните генетични изследвания са биопсията на хориона, която се извършва до 14-та гестационна седмица), и генетичната амниоцентеза („златен стандарт“ в диагностиката на генетичните заболявания), извършвана след 15-та гестационна седмица. Последните две изследвания се финансират по линия на НЗОК. Могат да бъдат установени стотици по-чести и по-редки генетични заболявания.
Аборт по медицински показания се налага, когато 1.) Плодът е загинал вътреутробно; 2.) Плодът е жив, но е с доказани с максимална степен на достоверност генетични и структурни аномалии с неблагоприятна прогноза за еволюция и последващо лечение след раждането; 3.) Протичането на бременността е свързано с неприемливо висок риск за здравето и живота на бременната жена, обусловено от наличието на тежко протичащи заболявания при нея, или такива налагащи лечение, което уврежда плода; 4.) Някои по-редки и специфични социални индикации.
• Какви хранителни добавки, като фолиева киселина и магнезий, е добре да взимат бъдещите майки? По колко и от кой месец на бременността?
- Приемът на 400 мкг фолиева киселина (известна още като витамин В9) дневно се препоръчва да започне три месеца преди планирано зачеване и да продължи поне до 15-16-та гестационна седмица, тъй като е доказано, че адекватният й прием намалява честотата на дефектите на централната нервна система (ЦНС) у плода и профилактира преждевременното отлепване на плацентата. При бременни жени със захарен диабет и предшестващи бременности с плодове с дефекти на ЦНС се препоръчват двукратно по-високи дози. Част от хората имат недостатъчна активност на един от ензимите, които участват в превръщането на фолиевата киселина в активната й форма. Те следва да употребяват фолиева киселина в нейната метилирана форма, каквато се предлага на пазара под формата на хранителни добавки. Хранителните добавки имат своето място в диетата на бременните за попълване на определени дефицити от хранителни вещества, които е трудно да бъдат компенсирани чрез подходящ хранителен режим. Едно от тези вещества е магнезият, нуждите от който нарастват по време на бременността. Приемът на каквито и да било медикаменти, включително и хранителни добавки по време на бременността, следва да се осъществява след консултация с акушер-гинеколог.
• Вярно ли е, че всяка жена се ражда с определен брой яйцеклетки и те могат да бъдат увредени от приеманите от жената вещества през годините (вещества като... медикаменти, никотин, твърд алкохол, марихуана)? Един вид... представете си следното – млада жена е взимала наркотици, когато е била на 16 г. Спряла е. Вече е на 35 г. Отдавна е чиста и иска да има дете. Яйцеклетки й засегнати ли са от някогашната употреба на забранени вещества? Или медикаменти?
- Броят на яйцеклетките в яйчниците на новороденото момиче се определя още вътреутробно, като техният брой постоянно намалява с напредване времето. От десетките хиляди яйцеклетки, с които се ражда новороденото едва около 300 ще се превърнат в зрели яйцеклетки и ще бъдат отделени по време на овулация – т.е. ще бъдат годни за оплождане. Всяка жена се ражда с различен брой яйцеклетки в яйчниците, с различен яйчников резерв. Броят на годните за оплождане яйцеклетки непрекъснато намалява с напредване на възрастта, под действието на различни токсични вещества, неправилно хранене, придружаващи заболявания и стил на живот. Не е редно даването на универсални шаблонни съвети, валидни за всички случаи. Ето защо, ако желаната бременност не настъпва до една година при редовни полови контакти, следва да се потърси съвет от акушер-гинеколог. Този срок, следва да се скъси на 6 месеца, ако единият или двамата партньори са над 35 години. Има голям набор от изследвания, които позволяват оценката на яйчниковия резерв и репродуктивните възможности при мъжа и жената.
• Кои са най-често допусканите грешки от бременните относно здравето на плода?
- Небрежността и незаинтересоваността от здравното им състояние и това на нероденото им дете, както и системното неглижиране на съветите на проследяващия бременността им акушер-гинеколог. Злоупотребата с храна, алкохол и никотин се среща все още твърде често, независимо от широкото информационно разпространение на рисковете, свързани с нея. Разбира се, всеки има право да реши сам за себе си кои съвети да приеме и кои – не. Ето защо е важно бременната жена да избере акушер-гинеколог, на когото да има доверие, и заедно с него да вървят към общата цел – здрава майка и здраво бебе.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА
