Брой: 28, 9 юли 2020 - ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ

Медицинската наука и практика имат полезен ход да търсят възможности за повлияване на някои звена от известните към момента от патогенезата на това заболяване. Целта е да може да се намалят тежките усложнения, рискът от фатален край при средно и тежко болните и да се даде възможност от време организмът да поеме самозащитата си. От патогенетични процеси, фактори, явления и зависимости в условията на развитие на сепсис е установено, че те са общи, независимо дали развитието на сепсиса е причинен от бактериален или вирусен причинител. Обединяващият рисков фактор е инфламазомата (Nature Sci Reports 2016). Инфламазомата активира дори епителните клетки, което води до сигнали за възпаление и клетъчна смърт. „За разлика от апоптозата настъпва т.нар. пироптоза (разпукване на клетките) с експлозивно изливане в организма на ензими, цитокини и други в животозастрашаващи концентрации.
Съвременната медицина има възможности да въздейства в различна степен на известните досега звена в патогенезата при Covid-19.
Акцентът следва сега да е върху: сепсис (виремия), патологично активирана коагулация, инфламазомата, цитокинова буря.
Изпратихме на 08 април 2020 г. до редакцията на списание „Здравен навигатор” статията „Интензивна терапия при Ковид-19”,а след това и на отговорните държавни институции. Публикувана е на 29 април 2020 г. (тогава е и Международеният ден на ИМУНОЛОГИЯТА и ИМУНОЛОГА).Тя дава информация за една възможност за провеждане на интензивна, тристепенна апаратурна екстракорпорална пурификация с детоксикация. Предвижда се да се прилага при всеки конкретен случай индивидуално и според динамиката на процесите, а не само според клиничната картина. Така могат да се очакват следните терапевтични ефекти:
- Намаляване с около и над 50% вирусното натоварване на организма.
- Понижаване рисковите нива на цитокини, инфламазомата и токсичните ефекти на различни метаболитни продукти.
- Стабилизиране плазмените фактори с понижение на риска от повишената тромбоцитна агрегация и др.
- Неизползван шанс за средно и тежко болните да не стигат до фатален край.
Клиничен случай:
Преди около 20 години бе прието предложението ни за приложение за първи път в света на апаратурна „Екстракорпорална карбосорбция” при пациент на 19 години от ВМА с тежък хроничен животозастрашаващ сепсис, резистентен към съществуващите тогава антибиотици. След две процедури, съчетани с Имуновенин и Антистафилококов гамаглобулин, настъпи бързо подобряване на общото състояние на болния и след около 1 месец бе изписан клинично здрав.
През месец март 2020 г. учени от БАН доказаха, че активен въглен, получен от черупки на кайсии, задържа вирусни частици с големина на Covid-19 и дори по-малки. По стечение на случайността, фирмените филтри за „Екстракорпорална карбосорбция“ се правят със същия въглен.
Така възникна у нас идеята за настоящото предложение за апробиране и внедряване на триетапен апаратурен пурификационен метод за намаляване вирусното натоварване на организма и други фактори, от което зависи изхода от болестта:
1. „Екстракорпорална карбосорбция” (рутинен метод в клиничната токсикология).
2. КЛАСИЧЕСКА ЦЕНТРОФУЖНА ПЛАЗМАФЕРЕЗА С ПЛАЗМАОБМЕН: ОТДЕЛЯ СЕ ЕДИН ЛИТЪР ПЛАЗМА ОТ  ЕДНА ПРОЦЕДУРА, ИЗХВЪРЛЯ СЕ И СЕ ЗАМЕНЯ ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН С ПЛАЗМА ОТ ЗДРАВ ДОНОР РЕКОНВАЛЕСЦЕНТЕН от Covid-19. С приложение на този терапевтичен подход следва да се очаква:
•    Отстраняване значимо количество от вируса Covid-19 и вирусното натоварване на организма.
•    Намаляване на ИНФЛАМАЗОМАТА, ОПРЕДЕЛЯЩА ТЕЖЕСТТА И ИЗХОДА ОТ БОЛЕСТНИЯ ПРОЦЕС.
•    Подобрение на общото състояние, понижаване риска от тежки усложнения с фатален край.
•    Намаляване проинфламаторните фактори в кръвта.
•    Нормализиране на нарушените плазмени фактори на кръвосъсирване.
•    Обща детоксикация на организма.
Пояснение: Ако в болницата няма апарат за плазмафереза, по време на транспортирането на болния към болница, където има такава апаратура, и за да не се губи време, трябва да се започне да се прелива бавно прясно замразена съвместима плазма (темперирана към температурата на тялото).
Известни са основно два вида плазмафереза.
Класическа центрофужна плазмафереза - тя би била  подходяща за лечение на средно и тежко болните с Covid-19, при които е нужно да се елиминира голямо количество плазма (минимум 1 литър на процедура). С оглед на тежестта и скоростта на развитие на болестния процес класическата центрофужна плазмафереза ще се окаже оптимален вариант за приложение при болните с Covid-19.
Плазмафереза с плазмени мембранни филтри - тя е подходяща както за производствени цели за получаване на плазма в малки обеми (до 300-500 мл) от здрави донори, така и за подобряване метаболизма, детоксикация, при автоимунни, ендокринни и други патологии. При болните с Covid-19, поради високия риск от съдови инциденти, повишена тромбоцитна агрегация и др., малките обеми плазма, които се получават с плазмените филтри и по-големия риск от запушването им, едва ли ще се окажат подходящи при болни с данни за виремия с Covid-19. При болен със злокачествено хематологично заболяване (с много високи стойности на Д-димер) е приложена преди няколко години афереза с мембранен филтър и се е получило запушване на първия филтър. Наложило се е да се проведе аферeза с втори филтър.
3. Селективна хемабсорбция на цитокини.
За овладяване на „цитокиновата буря“ в комплекса на цялостната терапия следва да се има готовност за приложение на апаратурна „Селективна хемабсорбция на цитокини“ с приложение на фирмени филтри и апаратура. Внедрен е в някои страни  на западна Европа  (Италия) при болни с Covid-19. Установено е, че 7 дни преди настъпване на „цитокиновата буря“ рязко се покачват стойностите на Т-цитотоксичните клетки. Това е достатъчно време, за да може в значителна степен да се овладее и се предотврати животозастрашаващото състояние, ако се приложат описаните апаратурни методологични подходи при индивидуализиран начин и последователност.
Ние предлагаме проучването и въвеждането на този комплекс от апаратурни методи включително и цитирания по-горе за „Селективна хемабсорбция на цитокини „още в и началото на април 2020 г. (08.04.2020 г.)
Защо беше нужно българска делегация да ходи до болница в Италия, за да се види, че там се използва този метод, след като български лекар отдавна го предлага у нас? Това дали е национален нихилизъм или нашенски комплекс за малоценност? Като го има вече в чужбина и е внедрен предлаганият от нас  авангарден метод, може да се надяваме, че ще се внедри. Кога ли? Фактите и справедивостта изискват да се каже истината. С имейл от 23.04.2020 г. в 20:20 часа до доц. Ангел Кунчев, Главен държавен здравен инспектор, го молим за мнение и подкрепа във връзка с предложения от нас апаратурен подход. Той включва използването и на плазма от реконвалесцентни от Covid-19. На другия ден на сутрешния брифинг на 24.04.2020 г. се обяви, че у нас се започва за първи път апробирането и въвеждането на плазматерапия, като се спомена и  плазмафереза при двама болни с Covid-19.
Методите не са изключително сложни, но изискват подготвени кадри с висока квалификация, висока степен на организация и обособяване на специализиран „Сектор за апаратурна екстракорпорална пурификация“, дори и да е само на функционален принцип.
Фаталният край би могъл да стане изключение, ако се промени парадигмата за терапия на средно и тежко болните с Covid-19, включително ако се апробира и внедри тристъпалния апаратурен подход. Дали ще се включи в цялостната комплексна терапия при тях, ще покаже най-близкото бъдеще, а защо не и тази година?  
За предложението ни за патогенетична терапия чрез апробиране и въвеждане на апаратурен тристъпален комплекс пледираме в медиите и пред отговорните държавните институции от края на март и началото на април 2020 г. При тази пандемия професионалният подход очакваме да надделее над всякакви други съображения и интереси. По внесеното от нас предложение преди дни  получихме отговор от отговорните институции. В писмо, получено на 24.06.2020 г. от Министерски съвет на Република България, с отговор от Министерството на здравеопазването от 22.06.2020 г. ни карат да имаме резерви към такава възможност. В писмения отговор се казва: ”...не може да бъде изразено категорично становище за приложението на този метод, тъй като има само литературни данни. Т.е. без достатъчно статистическа информация за приложението на тристепенната апаратурна детоксикация”.
Фактите по този казус и нашата гледна точка са:
1. Апаратурният методологичен комплекс се предлага и обосновава за първи път в света от нас за приложение при болни с Covid-19.
2. През последните 20-30 години у нас не можа да се разкрие нито една специализирана структура за правене на иновативна медицина, включително за „Имунотерапия, имунопрофилактика на рака, възстановяване и Т-клетъчна имунотерапия” и др., за което от десетилетия пледираме. Ако имаше такава специализирана структура за правене на иновативна медицина, отдавна щеше да има къде да се изследват всички параметри за внедряването на апаратурния комплекс. Не е ли странно да се очаква и да се иска да има статистика при условие, че методологичният иновативен подход се предлага за първи път в света, а и няма къде у нас да се проучва, нито да се апробира и внедри? Това не е ли формализъм и бездушие? В писмения отговор не се посочва кой, как и къде може у нас да осъществи предписаните изследвания, като в България няма  специализирана научно-приложна клинична структура, където да се прави медицина, и където да се изследват, апробират и внедрят иновативни идеи и методи и средства, включително и такива за болните с Covid-19. Само така може да се изпълнят изискванията по закон, за да могат да се получават бързо и качествено „ясни доказателства за неговата ефективност”. В писмото отговор не се казва нищо защо у нас с десетилетия не се разкри иновативна структура Център, Национален (Балкански) институт за иновативна медицина, Т-клетъчна имунотерапия на рака и др., каквато структура с години предлагаме? (Бел. ред. Вижте линка към петицията в карето на следващата страница! Със своя глас може да помогнете в инициативата за изграждането на структурата.) Кой следва по закон да осигури условията да се правят иновативни научно-приложни клинични проучвания? Не е ли държавата?
Ако имаше такава сега, нямаше пандемията с Covid -19 да ни завари неподготвени. България все още има неизползван шанс да стане първата страна в света, където смъртността при болните с Covid-19 би могла да намалее с около 50%! Ще пропилеем ли този шанс? До втората вълна на пандемията или пик има 5-6 месеца. Време, което следва активно да използваме за подготовка и без отлагане да се изследва каквото е нужно, да се създава каквото трябва в извънредна обстановка. Няма време за губене и да се докаже или опровергае ползата от предлагания тристъпален апаратурен комплекс. Следва да се прецени, ако има някакъв риск, или ако е минимален - би ли бил оправдан при тежко болните на командно дишане, където статистиката показва смъртност над 80%? Не е ли приложима тук  състрадателна терапия за да се въведе в практиката тристъпалния апаратурен комплекс при задължителен индивидуален подход опредялян от мултидисциплинарен съвет?