Динята (Citrullus) е едногодишно растение от семейство тиквови (Cucurbitaceae). За нейна родина се приемат земите на Южна Африка, където и в наши дни се срещат нейни диворастящи видове. Трудно е да се каже кога човекът е култивирал това забележително растение. Множество артефакти свидетелстват, че динята е била известна и почитана в Древен Египет преди повече от 5 000 години. В гробниците на фараоните са открити остатъци от уникалния плод, който да утолява жаждата на могъщите владетели в дългия им задгробен път. С годините динята се разпространила в Месопотамия, Индия и Ориента. През XV и XVI век британски изследователи я пренасят в Европа, откъдето попада и в Новия свят. Невероятните вкусови качества, както и благотворното въздействие на динята върху човешкия организъм, били оценени по достойнство в целия свят, поради което в наши дни тя е един от най-масово отглежданите и консумирани плодове.

Всъщност, от гледна точка на биологията,

динята е... зеленчук,

тъй като е част от семейство тиквови, включващо 800 вида, в което влизат „откровени” зеленчуци като краставица, тиква, тиквички, пъпеш, кратуна и т.н. Поради това, че плодовете на динята са сладки, общоприето е тя да се възприема като плод. В наши дни са познати около 1200 разновидности на динята, които са с бяла, жълта, светло- или тъмнозелена, както и с пъстра окраска на кората. Месестата част бива бяла, жълта, розова или тъмночервена. У нас широко разпространение са получили дините с пъстра и тъмнозелена окраска и с червен цвят на месестата част. Много рядко се срещат такива с жълта месеста част.

През XVII век дините са се различавали съществено от тези в наши дни. Те са били много по-дребни, по-малко сладки и с бяла или светлорозова месеста част. Чрез многогодишна селекция се достига до създаването на сортове с далеч по-големи размери на плода, който става много по-сладък и с по-наситен червен цвят на месестата част, който най-много се цени от консуматорите. Най-голям производител на дини е Китай, годишният добив на който съставлява над 70 милиона тона. На огромна дистанция следват Турция (4 милиона тона), Иран (3,8 милиона тона), Бразилия (2 милиона тона) и т.н. Световният рекорд принадлежи на диня от сорта Каролина Крос, която достигнала уникалните 119 кг.

Освежаващото и укрепващото действие

на динята върху човешкия организъм е познато от столетия. През последните десетилетия, главно в резултат на невероятното развитие на аналитичната химия, беше натрупан огромен обем от ценна информация за състава на този уникален плод, която по категоричен начин потвърди неговата изключителна репутация, натрупана през изминалите столетия.

Месестата част на динята съдържа 80-90% вода, 11-18% лесноусвоими въглехидрати (фруктоза, глюкоза, захароза), протеини (около 0,7%), липиди (0,2%), фибри (главно пектин - 0,5%), органични киселини (0,12%), витамини (А, В₁, В₂, В₃, В₄, В₅, В₆, В₉, С, Е, К), както и ценни минерали – литий, натрий, калий, рубидий, калций, магнезий, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, фосфор, флуор, йод и т.н. Фруктозата съставлява около половината от въглехидратите и доколкото човешкият организъм усвоява без затруднения (и на практика - без потребността от инсулин!) около 30-40 г от нея, то дори и инсулинозависими пациенти могат да консумират до 200-250 г плод дневно. Изключително ценна съставка на динята е фолиевата киселина (витамин В₉), която играе ключова роля в кръвотворната и имунната система на организма. Тя изпълнява важни функции във вътреутробното развитие на плода в майчиния организъм, както и в ранното детство, което прави динята задължителен елемент в менюто на бъдещите, кърмещите майки и малките деца.

Особено високо е съдържанието на магнезий (над 220  мг/100 г) в динята. Само 200 грама от нея са достатъчни, за да се покрие дневната потребност от този изключително ценен за човешкия организъм минерал. Магнезият способства за функционирането на над 300 ензима, които управляват множество жизненоважни биохимични процеси в човешкия организъм, свързани с усвояването на основния източник на енергия – глюкозата, произвоството и съхранението на аденозинтрифосфата (АТФ) – акумулутора на енергия в човешкото тяло, деленето на клетките, предавенето на нервните сигнали, синтезата на протеини, изграждането и регенерирането на костната тъкан и т.н. Този уникален елемент съдейства активно за поддържане на нормалния тонус на нервната система и сърдечния мускул, способства за стабилизиране на кръвното налягане и за оптималното фунциониране на червата, съвместно с витамин В6 съдейства за регулиране на нивото на холестерола в кръвния ток и пр.

Привлекателният червен цвят на динята се дължи на каротиноидите ликопен и бета-каротин (провитамин А). Именно чувствителното увеличение на тяхното съдържание в динята е постигнато по пътя на селекцията през последните столетия. И двете вещества са

мощни антиоксиданти,

способстващи за инактивиране на свободните радикали и превенцията на редица сърдечно-съдови и ракови заболявания – на белия дроб, простатата, панкреаса, стомаха, маточната шийка, кожата и пр. Антиоксидантният капацитет на ликопена е два пъти по-висок от този на бета-каротина и около сто пъти от този на витамин Е. Неотдавнашни изследвания доказаха, че ликопенът препятства развитието на опасната бактерия Helicobacter pylori, атакуваща слизистата обвивка на пилора – участъка, в който стомахът преминава в дванадесетопръстника. За шампион по съдържание на ликопен общоприето се смятат доматите. В действителност в призовата тройка влизат шипките (6,8 мг/100 г), гуавата (5,2 мг/100 г) и... динята (4,5 мг/100 г), а доматите са едва четвърти със „скромните” 2,6 мг/100г.

В динята е открито наличието (300 мг/100 г) на едно почти чудодейно вещество – аминокиселината цитрулин. В човешкия организъм тя се превръща в друга аминокиселина – аргинин, която оказва широка палитра от благотворни въздействия – способства за увеличаване на мускулната маса и намаление на мастната тъкан, повишаване на съдържанието на азотен оксид – уникална сигнална молекула, способстваща за разширение на кръвоносните съдове и понижение на кръвното налягане и участваща в редица регулаторни функции в човешкия организъм, повишаване на енергетичния потенциал на организма и т.н. (Бел. ред. Пред вас на страницата е хранителната добавка на „Лечител“ Аргисан®.) Установето е, че азотният оксид подобрява чувствително мъжките еректилни функции, което е изключително полезна информация за силния пол. Лошата новина е, че според редица специалисти, които приравняват действието на аргинина с този на виаграта, въпросният феноменален ефект се характеризира с известен ретард – проявява се след около два месеца... Т.е. за лъвските подвизи през есента и зимата трябва да се погрижиш още през лятото, зареждайки „батериите” чрез консумиране на значителни количества от вълшебния плод. Показателят PRAL на динята е с отрицателна стойност (- 1,9 mEq/100 g), което я нарежда между алкализиращите храни. Показателят ORAC, отчитащ нейния антиоксидантен капацитет - 142 µmol TE/100 g. Енергетичната ѝ стойност съставлява едва 38 ккал (158kJ)/100 г, т.е. тя определено е нискокалорична храна.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ