в-к Лечител
в-к Лечител
 

ВЕСЕЛИЯ ДО ШИЯ

Брой: 16, 22 април 2021 - СЪНЯТ НА СВЕТЛО

Съдено ми било, писано да изживея целеничка цяла диктатурата на пролетариата, в действителност на партия´та, другарята. Сега карам нещо, което е тъй повелително, повсеместно, поголовно, че напомня диктатура: диктатура на забавлението. Къде ли не, в какво ли не зовани сме да го ударим на развлечение, повик всеобхватен, важащ без никаквинко изключение за всички полове, занятия, възрасти, от дечица до дъртуши. Кой го не спазва, бива гледан с не/изречен упрек: я го тоа, прави еди що, а се не кефи. Нявгашният зов „Германия над всичко“ днес кънти с несравнимо по-голяма сила „Забавлението над всичко“. Не се ли развличаш, или поне го твърдиш, ти не си в ред, как е възможно, къде живееш? Аз си позволявам да не съм против развлекателността, но с уговорката, че не бива да прекаляваме и я превръщаме в комай задължителност, инакояче повторено, всяка жаба да си знае гьола. 

Кан Аспарух води людете си под Дунава, мигар той и те с ха-хо-хи-хо са го вършели? Ботев и неговите юнаци се качили на „Радецки“, стъпали на свещената българска земя и тръгнали към безсмъртие, нима се кефом кефели? Опълченците на Шипка, мятайки надолу камене и дърве, правели го с гръмогласен хохот? 

Защо, защо тъй яко, неотстъпчиво сме дресирвани в кефлийство?

Кой го наумяса, кому е чак тъй необходимо, че впрегна в неговото разпространение, налагане какво ли не: осведомителни средства, образование, управленци, звезди, политици? Защо тъй неотстъпно бива натяквано? Развлекателността е подготовка за какво? Притъпяване на чувство за личен и обществен дълг? Да не би защото свикнеш ли покорливо, безкритично да приемаш нещо, макар приятно, без никакво обяснение, по-лесно ще преглътнеш и други, не толкова приятни, вече ще бъде налична обща обръгналост. Какви ще са последиците от натрапчивата забавност, подстъп е към какво? Древните елини са казвали: мярката във всичко е най-хубавото нещо. Българската съответка на тая мъдрост е, повтарям: всяка жаба да си знае гьола. Това включва и развлекателността.  

Нима Вазов е писал покъртителната „Епопея на забравените“ движен или поне съпътстван от хи-хи-хи? Само по себе си то не е лошо, ала при условие, че не бива подпъхвано всякъде и всякак. Забавлението стана важна съставка от послесоциалистическата идеология, чиято всеобемност е потребителщината. И сочи онагледяващо колко податливо на обработка е общественото мислене, колко лесно прихващаме користни внушения, па ставаме техни послушни изпълнители. Щом без никаквейшо запитване от порядъка на оти? съблюдаваме дадено втълпяване, в случая кефлийството, може то да бъде видяно като преддверие към не тъй весели неща, но ще сме приучени да ги възприемаме с по-малко възражения. Елементарно, Уатсън: управленска хватка, целяща да улеснява навлизането на определени горчиви изисквания, посредством всемогъщата забавност многок/аналната телевизия, компютрите, смартфоните, ла(й)фтопите пристрастяват людете заплесно да зяпат зяпалчета: по-малко мислú, повече се хилú. Като ми е предоставено висшето благо да се забавлявам, останалото много-много не ме засяга, следят ме всъде, отнето ми е лично пространство? Чудо голямо, нали са милозливо ми оставили правото да се забавлявам, то е най-важно. 

Дълг ли? Туй па какво е? Съдено ми било, писано да изживея целеничка цяла диктатурата на пролетариата, в действителност на партия´та, другарята. Сега карам нещо, което е тъй повелително, повсеместно, поголовно, че напомня диктатура: диктатура на забавлението. Къде ли не, в какво ли не зовани сме да го ударим на развлечение, повик всеобхватен, важащ без никаквинко изключение за всички полове, занятия, възрасти, от дечица до дъртуши. Кой го не спазва, бива гледан с не/изречен упрек: я го тоа, прави еди що, а се не кефи. Нявгашният зов „Германия над всичко“ днес кънти с несравнимо по-голяма сила „Забавлението над всичко“. Не се ли развличаш, или поне го твърдиш, ти не си в ред, как е възможно, къде живееш? Аз си позволявам да не съм против развлекателността, но с уговорката, че не бива да прекаляваме и я превръщаме в комай задължителност, инакояче повторено, всяка жаба да си знае гьола. 

Кан Аспарух води людете си под Дунава, мигар той и те с ха-хо-хи-хо са го вършели? Ботев и неговите юнаци се качили на „Радецки“, стъпали на свещената българска земя и тръгнали към безсмъртие, нима се кефом кефели? Опълченците на Шипка, мятайки надолу камене и дърве, правели го с гръмогласен хохот? 

Защо, защо тъй яко, неотстъпчиво сме дресирвани в кефлийство?

Кой го наумяса, кому е чак тъй необходимо, че впрегна в неговото разпространение, налагане какво ли не: осведомителни средства, образование, управленци, звезди, политици? Защо тъй неотстъпно бива натяквано? Развлекателността е подготовка за какво? Притъпяване на чувство за личен и обществен дълг? Да не би защото свикнеш ли покорливо, безкритично да приемаш нещо, макар приятно, без никакво обяснение, по-лесно ще преглътнеш и други, не толкова приятни, вече ще бъде налична обща обръгналост. Какви ще са последиците от натрапчивата забавност, подстъп е към какво? Древните елини са казвали: мярката във всичко е най-хубавото нещо. Българската съответка на тая мъдрост е, повтарям: всяка жаба да си знае гьола. Това включва и развлекателността.  

Нима Вазов е писал покъртителната „Епопея на забравените“ движен или поне съпътстван от хи-хи-хи? Само по себе си то не е лошо, ала при условие, че не бива подпъхвано всякъде и всякак. Забавлението стана важна съставка от послесоциалистическата идеология, чиято всеобемност е потребителщината. И сочи онагледяващо колко податливо на обработка е общественото мислене, колко лесно прихващаме користни внушения, па ставаме техни послушни изпълнители. Щом без никаквейшо запитване от порядъка на оти? съблюдаваме дадено втълпяване, в случая кефлийството, може то да бъде видяно като преддверие към не тъй весели неща, но ще сме приучени да ги възприемаме с по-малко възражения. Елементарно, Уатсън: управленска хватка, целяща да улеснява навлизането на определени горчиви изисквания, посредством всемогъщата забавност многок/аналната телевизия, компютрите, смартфоните, ла(й)фтопите пристрастяват людете заплесно да зяпат зяпалчета: по-малко мислú, повече се хилú. Като ми е предоставено висшето благо да се забавлявам, останалото много-много не ме засяга, следят ме всъде, отнето ми е лично пространство? Чудо голямо, нали са милозливо ми оставили правото да се забавлявам, то е най-важно. 

Дълг ли? Туй па какво е?



Брой: 16, 22 април 2021
 
 
Продукти
 
Евония® Хеър Бустър
 
САМЕНТО® (SAMENTO)
 
Евония – анти сива коса
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД