в-к Лечител
в-к Лечител
 

Новият парламент…*

Брой: 16, 22 април 2021 - СЪНЯТ НА СВЕТЛО
Атанас Ждребев

Резултатите от парламентарните избори са проекция на тенденцията от летните протести миналата година, отразяваща факта, че съществува огромно недоверие към ГЕРБ, но не е създадена хомогенна управленска алтернатива. На практика не беше излъчен победител. ГЕРБ е първа политическа сила със 75 депутати, но има още 165 депутати, съставляващи всички останали групи, които декларират намерение да изолират първата сила от властта. В състава на тези 165 народни представители влизат групите на БСП и ДПС, които са нежелан коалиционен партньор на протестните формации, а без поне една от тях е невъзможно да се формира правителство. Дори между самите протестни формации, които се припознават като реалната алтернатива на ГЕРБ, има съществени идеологически различия. Тази картина дава възможност да се поддържат две противоположни манипулативни тези. Според първата ГЕРБ е победителят на изборите, получил доверието на гражданите, и само той може да гарантира стабилността и следователно няма алтернатива. Логическото противоречие е, че тъй като протестният вот победи, големият губещ се оказва партията, която номинално е спечелила парламентарния вот. Според втората – убедителната победа на партиите, които се обявяват срещу управлението, очертава наличието на ясна политическа алтернатива. Но тя изглежда толкова илюзорна на фона на политическите и идеологическите различия между тях, че на практика не съществува. Манипулацията и в двете тези е в това, че те търсят победител в ситуация, в която победител няма. Най-тревожният симптом на манипулация обаче се състои във втората теза и тя отразява проблема, формулиран още миналото лято от определени среди в публичното пространство, че единственото нещо, което реално обединяваше всички партии, които под една или друга форма подкрепяха протеста срещу ГЕРБ, беше това, че те искаха да свалят партията на Бойко Борисов от властта. Тогава имаше един често задаван въпрос към представителите на т.нар. „Отровно трио” и той беше какво то ще прави, след като получи оставката на Борисов. Отговорът беше, че първо трябва тя да стане факт, а след това ще бъдат обявени последващите постъпки. Сега Бойко Борисов вече е подал оставка. Но на хоризонта не се очертава перспектива какво би обединило един шоумен, който е създал около себе си цяло чалга поколение, със свиващата електоралното си ядро ретроградна посткомунистическа левица и с колебаещата се между консервативните и либералните ценности градска десница, както и с обединилата около себе си хора с леви и десни убеждения формация на протеста. Един от често задаваните въпроси в медиите е накъде върви България след този изборен резултат от гл.т. на функционирането на политическата система. Трудно е да се отговори, защото клишето, че вървим към изграждане на нов политически модел, не е вярно нито фактологически, нито теоретично. Преходът от двуполюсен към консенсусен модел реално започна през 2001 година, когато беше сложен край на двуполюсното противопоставяне. Сега единствената възможна опция за съставяне на правителство е широка коалиция между няколко формации, които враждуват помежду си, компромисът между тях изглежда непостижим и голяма част от анализаторите вещаят предсрочни избори. Наистина е невъзможно да се отговори към какъв модел вървим в момента. Както отбелязахме, двуполюсният отдавна е разрушен, а консенсусният съществува в условията на тотално разрушен консенсус. Другият въпрос, който постоянно се изтъква в медиите, е дали ще се състави правителство, или ще отидем отново към избори. Това не е толкова важно, ако имаме предвид отбелязаното по-горе, защото вероятно ще се изправим пред някакво малко по-различно числово разпределение на силите, но структурата на парламентарната конфигурация, очертаваща набелязаните тенденции на доминация на една голяма партия и наличието на множество фрагментирани и идейно раздробени нейни противници, най-вероятно ще се възпроизведе отново, а подобна структура няма да разреши нито политическите противоречия между партиите, нито формулата за стабилно управление. Честният подход, чрез който може да се разплете политическият пъзел, изисква в рамките на все по-вероятно очертаващата се нова парламентарна предизборна кампания партиите, стоящи досега на твърди позиции за възможните и невъзможните коалиции, които биха допуснали, да направят заявка на какви компромиси са готови след изборите, за да не озовем в ситуация на перманентна изборна спирала.
Политическото очакване беше, че откриването на работата на 45-ото Народно събрание ще даде отговор относно позицията на ИТН за това дали ще направи опит за сформиране на правителство. Но такъв отговор не беше получен. Същевременно има няколко процедурни обстоятелства, които изглеждат много по-интересни за изясняване на ситуацията, отколкото анализа на многословните речи на представителите на парламентарните групи. Тъй като президентът Румен Радев заяви, че консултациите за съставяне на правителство предстоят, те няма да могат да бъдат отразени в този текст. ГЕРБ обявиха кандидатурата на Даниел Митов за премиер и намерението си да опитат да изпълнят проучвателния мандат. Останалите партии в НС категорично декларираха, че няма да подкрепят това предложение, но от процедурните срокове е видно, че официалната позиция на ИТН ще се забави до момента, в който партията получи проучвателния мандат. В контекста на процедурата е интересна заявката на Тошко Йорданов, че ИТН ще иска промени в Изборния кодекс и назначаване на нов състав на ЦИК. Това е важно, защото процедурите и правилата също изискват определено технологично време, за да се материализират тези предложения и те технически биха надсрочили значително времето, в което ще трябва да се реализира вторият проучвателен мандат, ако се изпълни заявката на президента, че той ще действа максимално бързо. Именно на тази правна основа може да се прогнозира, че ИТН вероятно ще се опита да състави правителство, но още няма направена ясна политическа заявка и подобна прогноза няма как да се базира на реални, принципни политически декларации и съображения. Както се очакваше, около избора на новия председател на НС Ива Митева се оформи мнозинство от 163 гласа, като само ГЕРБ гласуваха монолитно против. Проведеното конкурентно състезание между Митева и Караянчева може да се разглежда като емпирична проекция на констатацията от началото на анализа, че когато става дума за отстраняването на ГЕРБ от властта, опозицията на парламентарните партии е абсолютно монолитна. Но когато трябва да се реализират конкретни политики и да се състави управляващо мнозинство, хетерогенният състав на фрагментирания парламент още на старта на неговата работа показа, че не би могъл да излъчи консолидирано послание.
За бъдещото правителство към деня на откриване на парламента не може да се добави абсолютно нищо повече. Затова интерес представляват отделни елементи от заявките на парламентарните групи. И доколкото погледът беше насочен преди всичко към ИТН, трябва да се открои още един дребен детайл от съвсем лаконичното изказване на Тошко Йорданов. Прави впечатление, че от направената политическа заявка пред трибуната на НС отпадна основната идея на партията, с която спечели толкова гласове, а именно въвеждането на мажоритарен вот. По неговите думи „мажоритарни избори се правят с мнозинство, а партията, която ги предлага сега (ГЕРБ), няма мнозинство”. Върховният законодателен орган на държавата е мястото, където основните партии отправят своите политически послания. Получи се разминаване между казаното от Йорданов сутринта пред депутатите и вечерта в неговата партийна телевизия. Оказа се, че ИТН ще иска следващите редовни парламентарни избори да са по мажоритарна избирателна система в два тура и е необходимо технологично време за преразпределяне на избирателните райони и за съпътстващите го технологични процедури. Уважението към институциите, държавата и гражданите изисква автентичните политически позиции на една авторитетна партия да бъдат формулирани на парламентарния терен, който е наблюдаван от огромна публична аудитория, а не пред някаква кабеларка. НС е мястото, където трябва да се говори ясно, точно и недвусмислено в една парламентарна република. Още повече, че ИТН е сред формациите, които сериозно се възпротивиха срещу принизяването на неговия институционален авторитет. Другият съществен елемент в изказването на Йорданов пред телевизията, на който трябва да се обърне внимание, е въвеждането на мажоритарната система на следващите редовни избори. Това може да се тълкува като знак, че ИТН се готви за предсрочни, респективно, че формацията не е напълно уверена в способността си да сформира стабилен кабинет. Оттук следва и оправданието за нуждата от време, и намекът за краткосрочен хоризонт на новия парламент.
В контекста на формулираната в началото първа манипулативна теза за ролята на ГЕРБ като победител интерес представлява изказването на Десислава Атанасова при откриването на парламентарната сесия. Атанасова направи разграничение между две противоположни реалности. Едната е базирана на политическата експертиза, опит и професионализъм на ГЕРБ, който има не само визия за управление на здравната и социалната криза, а и на държавата въобще, но е и партията на политическата предвидимост и приемственост, доколкото нейните досегашни действия и постигнати резултати са добре известни. Другата е закодирана в думите „Вече разбрахме, че Картаген трябва да бъде унищожен, но все още не сме разбрали какво следва след това.” Метафората за падането на Картаген беше натоварена с политически смисъл още по време на летните протести и употребата й е свързана с идеята за свалянето на правителството и с неизвестността относно следващата конфигурация. Атанасова настъпи ахилесовата пета на новото аморфно мнозинство, което е натоварено с нелеката задача да сформира някакъв кабинет. В първото заседание парламентарните групи направиха множество други заявки, чието изпълнение е в пряка зависимост от продължителността на живота на НС. Например искането на „ Изправи се! Мутри вън!” и на Демократична България за прекратяване на мандата на Иван Гешев и за избора на нов главен прокурор, е пряко обвързано с промени в Конституцията, а технологичните срокове за тяхното осъществяване предполагат избирането на стабилно правителство, защото в противен случай изпадаме в хипотезата на съставяне на служебен кабинет и предсрочни избори. Заявките за приоритети са ключовият момент от старта на един парламент, ала тяхната тежест намалява значително. Те губят част от смисъла си, когато не е решена основната дилема дали законодателният орган ще успее реално да просъществува. Тактиката на една от партиите да крие намеренията си силно напомня на ситуацията с идването на Царя и неговите призиви към депутатите да бъдат „господари на мълчанието, а не роби на думите си”. Процедурата налага съвсем скоро тишината да бъде нарушена и едва тогава ще придобием реална представа какво точно се е случило на изборите.

* Текстът е писан на 15 април.


Брой: 16, 22 април 2021
 
 
Продукти
 
СПИРУЛИНА ДИЕТ 100® (SPIRULINA DIET 100)
 
БОДИФЛЕКС® СТРОНГ
 
УБИГОЛД® Q10 150 mg
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД