в-к Лечител
в-к Лечител
 

АПЕТИТ ЗА ЗЛАТО

Брой: 16, 22 април 2021 - СЪНЯТ НА СВЕТЛО
Сред рекламните предложения за празнични подаръци златните идеи винаги присъстват в широка гама - от семплото синджирче, та до златните кюлчета. От десетина години насам, по-точно от 2009 г., когато златото е одобрено като хранителна добавка - официално регистрирана в международната класификация с маркера Е-175, и кулинарията се нареди сред златарите.

Емилия ДИМОВА

 Не правя намек за рекламни метафори като „златните ръце на баба” или за литературни описания от вида „шафранът (трюфелът, зехтинът...) е истинско растително злато”. Имам предвид продукти на хранителния лукс, създавани, за да доставят наслада на егото, а не на небцето. Може да са шоколадови бонбони със златен прах, сладкиши, близалки, торти или сладоледи със златни декорации, напитки с парченца злато, плуващи в тях... - изобщо вкусни сами по себе си изделия, но парвенюшки украсени, обмазани, наръсени, смесени или направо замесени с благородния метал.

Да, метал, защото и хранителното (или ядливото) злато използва същия материал, от който се правят и златните бижута, като се състои от 96% чисто злато и 4% сребро. А както помним още от уроците по химия, златото

няма мирис, няма вкус

Затова, добавено към коя да е рецепта, то няма да промени вкусовите качества на продукта, точно както дебелите златни ланци по вратовете на „борчетата” няма да ги направят, хм... по-благородни хора. Но пък благородният метал има други ценни за притежателя му качества - бележи го с етикета на заможен и преуспял човек, ласкае го със статуса на VIP- персона, гали самолюбието му, лекува комплексите му, помпа суетата му. Точно затова рекламистите се стремят да ни внушат, че и поръсените със златния прашец съестни продукти са „отличен подарък за различни поводи”, „изключителен комплимент за вашия шеф или бизнес партньор”, „необичаен сувенир, с който можете да впечатлите всеки”...

А за да са още по-убедителни, носят вода от девет извора, за да представят продуктите на този кулинарен кич дори и като ... здравословни. Твърдят например, че още древните египтяни (или древните китайци, инките, маите - според профила на потенциалния потребител) приемали вътрешно злато за лечение на сърдечни пристъпи. Естествено, хилядолетия по-късно се очаква да знаем вече много повече за ползите от присъствието на метала в храната ни, така че спектърът от благоприятните последствия за човешкия организъм след консумацията на злато се оказа впечатляващ. Ето някои от

златните препоръки на рекламистите

за здравните качества на ядливото (хранителното) злато, събрани от различни рекламни листовки:

• „йоните на златото подобряват хормоналния фон на тялото и общото състояние на човешкото здраве, укрепвайки имунната система“;

• „чрез подобряване на кръвообращението в мозъка и периферната нервна система, мисленето се ускорява, напрежението се облекчава чрез отпускане на мускулите и нервите”;

• „пречиства организма, подобрява работата на вътрешните органи и подмладява кожата”;

• „укрепва сърдечния мускул и съдовите стени, което има положителен ефект върху цялата сърдечно-съдова система”;

• „абсолютно е безопасно за хора, страдащи от всякакъв вид алергични реакции”;

„хранителна добавка, която прочиства организма, подобрява работата на сърцето, черния дроб, хранителния тракт”;

• „унищожава бактериите”;

• „метал, способен да се бори с наркотичната и алкохолната зависимост”;

• „използва се при лечението на психични разстройства”;

• „унищожава раковите клетки, леко (?) засягащи тялото;

• „силен афродизиак”;

• доставя „грандиозно гастрономическо преживяване”...

Излиза, че още от памтивека човечеството разполага с нещо като панацея за едни от най-разпространените заболявания. Е, рекламните локуми не уточняват какви количества злато и в какви срокове погълнато, ще доведат до споменатите ефекти, но все пак подслаждат скъпия златен залък на доверчивите потребители с

внушения за здравната му полезност

Ако сте обаче от по-недоверчивите, може да забележите и едни твърде смущаващи несъответствия. Докато някъде ядливото злато е представено като „абсолютно безвредно” и че „бързо се извежда от организма, не се натрупва”, други автори предупреждават: „Използването на злато в кулинарията при приготвянето на блюдата трябва строго да се контролира. Натрупването на злато в черния дроб, бъбреците и други вътрешни органи, може да доведе до нежелани реакции и да предизвика опасни хронични заболявания”.

Но това предупреждение едва ли е важно за любителите на парвенюшкия лукс. В света на големите пари показният разкош е елемент от етикета и за да задоволят богаташката ненаситност за помпозен шик на такива клиенти, елитни готвачи ръсят пици със златни гранули, пъхат ги в сирена и кашкавали, обличат суши със златно фолио, мажат със злато лазаня, покриват със златен прах бургери, добавят го в кафето, водата, питиетата, създават „хайвер” от златни перли... И за техен срам, правят го с професионалното съзнание, че това с нищо не обогатява вкуса на изделието. Да не говорим пък за

надпреварата между най-скъпите десерти

- сладоледи със златни декорации, пайове във вид на златно кюлче, златни шоколади... В класацията водят златната „Султанска торта” (на цена 20 000 долара), създадена в ресторанта на петзвезден истанбулски хотел, покрита с тънки пластинки 24-каратово злато, сладоледът „Златно изобилие” (1000 долара порцията), сервиран в американски ресторант, наистина изобилно натруфен със златни дражета, златни цветя, златен прах и тънки листенца ядливо злато; най-скъпият в света кекс „Златният Феникс” (1007 долара), предлаган в един от елитните магазини на мол в Дубай, украсен с ягоди, покрити с 23-каратово ядливо злато...

Надали някога ще опитам нещо от изброеното, а ако се случи, ще отиде зян, защото небцето ми (и вашето, предполагам) е свикнало да се наслаждава на вкусна, но непретенциозна храна - не бих разпознала аромата на „най-скъпата в света ванилия от Мадагаскар”, например, или на „отлежалия ямайски ром”, „испанската вишня, единственото в света дърво, чиито плодове ухаят на шоколад” и прочие превзетости, помпозно отбелязвани сред съставките на прескъпите сладкиши. Което, разбира се, също следва да подчертае изключителността на оня, дето може да си ги позволи.

Сещам се за един, който вероятно се глези с подобна златна кулинария - индийският богаташ, прочул се в годината на пандемията с изработената специално за лицето му маска от 24-каратово злато... (Между другото, една статистика сочи, че тъкмо в бедна Индия годишно се консумира най-много - 12 тона! - хранително злато). Точно този тип клиенти мотивират кулинарният елит да създава безумните златни ястия и напитки - оскъпени не само заради позлатяването, а и заради преднамереното включване в рецептите на редки, екстравагантни, екзотични продукти, далеч от

ограниченията на разумното хранене

В споменатата вече „Златна пица”, предлагана в нюйоркско заведение за 2000 долара, готвачът е включил гъши дроб, френски бели трюфели и сьомгов хайвер, поръсени със златни люспи. Срещу няколко хиляди долара в Мексико пък може да се опита тако, приготвено с „мраморно” говеждо месо Кобе (най-крехкото и сочно месо от селектирани японски породи), черен трюфел, черен хайвер, късчета лобстер, сирене бри и, разбира се, златни листенца...

Добре илюстрират този нездрав апетит и така наречените „golden” бургери - най-обикновени, ама с позлатена питка. От няколко години са стодоларов хит в луксозните хотели на Дубай, а в САЩ най-често си ги поръчват самодоволни богаташки хлапаци, отрано готови за тежкия кръст на презадоволени деца.

Има ли обаче съществено значение, дали апетитът за злато е семейно наследен или подхранван от новобогаташки снобизъм, какъвто вирее вече и у нас? Не мисля. Същественото е, имаш ли акъл да хвърлиш торба пари за хранителна добавка, която с нищо не обогатява всъщност храната, нито я прави по-здравословна. Дори напротив.



Брой: 16, 22 април 2021
 
 
Продукти
 
ДИБУС (DIBUS)
 
ДИНАФОРС® (DYNAFORCE)
 
Евония – анти сива коса
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД