В днешно време българското семейство най-често се състои от едно, най-много от две деца. За разлика от французойката, която е сред най-плодовитите и многодетни европейки, българката предпочита да не ражда и го прави във все по-напреднала възраст.
Разпространено е мнението, че едно дете в дома го прави егоист, защото се превръща в център на всички грижи. Истина ли е това? Нека видим какви са позитивите от това да имате едно дете и в какво да внимавате при възпитанието му, как да се държите с него, за да не му навредите.
Дълго се робуваше на предразсъдъка, че децата, израснали без брат или сестра, са необщителни, прекалено чувствителни и очакват всичко да се върти около тях. Проучвания през последните години показват други характерни особености за детето, което е единствено в семейството. Статистиката e категорична, че „единаците“ са средно по-интелигентни и постигат повече успехи в живота от тези с братя и сестри. От ученическите години те се развиват по-бързо и имат по-добри оценки. Обикновено са по-чувствителни и умеят да разбират другите, поради което често са обичани и уважавани.
С обобщенията, разбира се, винаги може да се сгреши. Според психолозите не съществува ясна връзка между позицията в семейството и качествата на характера.
Единственото дете в семейството принципно става център на внимание и грижи от всички и това му въздейства негативно, като малко или много израства като егоист. Изпитва трудности в училище, там се сблъсква с деца, които не са свикнали да му отстъпват, както е научено да става вкъщи. Оттук възникват и редица проблеми с връстниците.
Затова е добре да се опитате да разпределите родителската си привързаност с грижата на учители и възпитатели в детската градина или училището. В детското общество децата се научават да правят компромиси, да изпълняват определени задължения и да носят отговорност за себе си. Привикват да реагират на различни ситуации без родителската помощ.
Ако хлапето проявява склонност към господстване, увеличете времето, което прекарва с по-големи от него деца. В игрите „единаците“ не са свикнали да отстъпват лесно и така те ще се научат да не се налага на всяка цена.
Единственото дете не дели с никого грижите и интересите на родителите си, които по-рядко достигат пределите на своята натовареност в сравнение със семействата, където има две и повече деца. Финансовото положение се утежнява, когато в дома трябва да се обличат и да се изхранват повече гърла, отколкото ако детето е само и тогава може да си живее като царче, да се възползва от положението си, за да задоволяват възрастните по-добре потребностите и капризите му.
Но погледнато откъм негативната страна,
растящото само дете е по-силно зависимо от родителите
и възрастните, колебливо е, свикнало е да се подчинява и слуша. Винаги е изложено самичко на масираните родителски усилия, обикновено един срещу двама. Получава цялата им обич и внимание, но и цялата им амбиция, разочарование, прекалена загриженост, без да може да се оплаче от „старите“ на свои „съмишленици“, да се отдели малко от мама и от татко.
Единствените деца в семейството нямат конкуренти нито за родителската обич, нито за стаята си. Това ги поставя често в неравностойно положение с другите хлапета, които умеят да се преборват с останалите, за да извоюват нещо. Растящите сами деца са по-безпомощни при неизбежните конфликти при спречквания в детската градина и училище, тъй като нямат навика да се борят за надмощие или да се конфронтират с брат или сестра в дома за нещо.
Ако имате само едно дете:
• Най-важното е да дадете повече самостоятелност на отрочето си. Не преувеличавайте грижите си спрямо него. То и само ще се справи, ако му дадете такава възможност. Все пак и то е дете като всички останали. От вас зависи дали ще се чувства и то така.
• Обуздайте перфекционизма на подрастващото, като наблягате на смешната страна на нещата, независимо от крайния резултат. Дори когато не печели, окуражавайте детето колко добре играе, така то ще се научи да губи с достойнство. А когато изпадне в критична ситуация и е разочаровано, оставете го само да се справи. Можете само да проведете с него един насочващ и окуражаващ разговор.
• Не разглезвайте детето си при изпълнение на задълженията, а само отдалече го насърчавайте. Дори и да сбърка в нещо, не го коригирайте. Оставете го само да оправи грешката си. Ако детето ви изглежда по-различно от останалите малчугани, запитайте се дали не прекалявате с прекомерната си опека над него. Не е зле да поговорите и с други родители, да прочетете някои книги за възпитанието на децата. Така по-добре ще се ориентирате в собственото си виждане за неговото възпитание и отглеждане.
• Осигурете му възможност да общува с други деца без ваше присъствие и контрол и то не броени часове. Нека хлапето да може да остане независимо от вас няколко дни, през ваканцията. Не го превръщайте в център и съдържание на живота си. И родителите имат нужда от усамотение, от социални контакти, от професионална изява, където да изявят уменията си, да се утвърдят като личности и да не се изживяват единствено като майки-орлици и татковци-супермени.
• Не възлагайте на отрочето си всичките си надежди и амбиции. Все пак, макар и малко, то е самостоятелна личност и не може да понесе изискванията на родители, на баби и дядовци и на цялата рода.
• Ако сте самотен родител, запомнете, че малчуганът не може да замести липсващия партньор. Тази роля прекалено натоварва хлапето, оплита го в чувство за вина, когато се опита да се отдели и да се справя само в живота.
Антоанета ТИТЯНОВА
