Изследване установи, че излагането на светлина по време на нощния сън може да засяга обмяната на веществата в тялото.
„Предварителните ни открития показват, че излагането на светлина по време на съня само за една нощ се отразява силно върху стойностите на инсулиновата резистентност – каза водещият автор Айви Чан Мейсън от Медицинското училище „Файнбърг“ на университета Нортуестърн в северноамериканския щат Илинойс. - За светлината през нощта беше демонстрирано, че нарушава съня, но тези данни сочат, че тя може да влияе и върху метаболизма“.
Изследването се провело в продължение на три дни и две нощи, и включило 20 здрави участници на възраст между 18 и 40 години, които били разделени произволно в две групи – „тъмно-тъмно“ (ТТ) и „тъмно-светло“ (ТС). Те имали възможност да спят по 8 часа всяка нощ, смятано от обичайното им време за лягане, определено въз основа на една седмица актиграфия с дневник на съня. Групата ТС спала на тъмно (под 3 лукса осветеност) през първата нощ и на запалено стайно осветление с интензитет 100 лукса през втората, докато групата ТТ била на тъмно и през двете нощи.
През цялото време през нощта на участниците се правела полисомнография (детайлно изследване на съня, при което се записват мозъчните вълни, нивата на кислорода в кръвта, проследяват се пулсът и дишането, и движението на очите и краката) и на всеки час се вземала кръвна проба за изследване на мелатонина. На сутринта се извършвал орален глюкозо-толерантен тест. Промените между първите и вторите ден и нощ били проучени при двете групи. Измененията в инсулиновата резистентност били значително по-големи на сутринта след спането на светло при групата ТС в сравнение с тези след спането на тъмно при групата ТТ. Ефектът се дължал предимно на повишените нива на инсулина при ТС в сравнение с ТТ групата.
Резултатите показват, че една-единствена нощ, през която сме изложени на светлина, докато спим, рязко повлиява върху стойностите на инсулиновата резистентност. С този термин се обозначава намалената способност на клетките да реагират на действието на инсулина за извеждането на глюкозата от кръвообращението.
Инсулиновата резистентност е предшественик на развитието на диабет от втори тип
„Тези резултати са важни, като имаме предвид все по-разпространеното излагане на изкуствена светлина, особено нощем – отбеляза Мейсън. - Ефектът, който наблюдаваме, е остър; необходими са повече изследвания за определяне дали хроничното излагане на светлина през цялата нощ по време на съня оказва дългосрочни кумулативни ефекти върху обменната функция.“
Елица ТАНЧЕВА и Владимир ЙОНЕВ
