И така, всички ние по ирония на съдбата се оказахме в дълга изолация. Някои – в пълно усамотение, други – в „капана” на своето семейство. Така или иначе, новите правила за живот, продиктувани от пандемията, грубо трансформираха привичния ни свят, принуждавайки ни да се променяме почти до неузнаваемост.
Изследване от 2019 г., инициирано от Американското онкологично дружество, в което били анализирани данните за повече от 580 000 възрастни, показало, че социалната изолация увеличава риска от преждевременна смърт от онкозаболявания с 60-84% за представителите на бялата раса и двойно – за тъмнокожите жители на Америка.
Интересни резултати получили и учени от Калифорнийския университет в Лос Анжелос, които открили, че левкоцитите при едни участници в тяхното изследване – както хора, така и маймуни – показвали повишена експресия на гени, участващи във възпалението, и понижена експресия на гени, участващи в противовирусните реакции. Казано просто, става дума за това, че хората, които се чувстват самотни, са в по-голяма степен подложени на възпаления. Самотата, по мнението на изследователите, може да влияе негативно върху функционирането на имунната система.
Сарита Робинсън, старши преподавател в катедрата по психология при Университета в Централен Ланкашир посочила, че, въпреки че последствията от пълната изолация могат да бъдат много сериозни, добрата новина се състои в това, че тези ефекти са обратими, ако не са преминали в тежко психично разстройство. Възможността за близки контакти с други хора най-вероятно ще възстанови доброто психично и физическо здраве. А при някои хора този опит помага да се осъзнае чувството на близост със семейството и приятелите, да се усети емоционален и личностен ръст или да се придобие позитивен поглед към живота.
Но ако вие често сте преследвани от чувство на самота, дори при положение, че поддържате контакти в социалните мрежи, на работното място или в семейството, и сега то се е изострило, ето ви още една добра новина: доктор Кристофър Маси съвместно с група изследователи от Чикагския университет, изяснили, че методиките, насочени към отстраняване на негативните мисли, лежащи в основата на това потискащо чувство, помагат повече и по-ефективно, отколкото подобряването на социалните навици, усилването на социалната подкрепа или разширяването на възможностите за социално взаимодействие. С други думи, вие нямате нужда от тълпи хора, за да се справите с този проблем. Достатъчно е да се обърнете към професионален психолог.
В интернет могат да се прочетат безброй доста прости и, на пръв поглед, наивни препоръки за това как човек може да организира своя живот в период на карантина, в условията на социална изолация и физическо дистанциране, наложени от извънредната епидемиологична обстановка. Например да се става и да се ляга по едно и също време, да се спортува и медитира, да се яде здравословна храна, да се поддържа общуването в социалните мрежи с познати и приятели, да се измислят нови идеи за бизнес и т. н. Общо взето, всички препоръки се свеждат до това да се открият в създалата се ситуация плюсове, които ще ни позволят да останем активни, здрави и да мислим по-скоро за бъдещето, а не за това, колко ужасно е настоящето. И психолозите биха могли да бъдат обвинени в това, че говорят очевидни и съвършено банални неща, ако не беше едно „но”. Всички наблюдения и изследвания, които се провеждат в тази област, разкриват пълната липса на готовност на човешката психика към изолация. В Университета в Мичиган предполагат, че при социално изолиране се активират тези участъци в мозъка, които се задействат и при физическа болка. Физически и психологически ние възприемаме социалната връзка като позитивна, а ситуацията на отхвърляне или самота като негативна.
Владимир ЙОНЕВ
