За съжаление, основните методи за лечение на депресивните разстройства – антидепресанти и когнитивно-поведенческа терапия – помагат далеч не на всички. Една трета от пациентите остават в тежко състояние, каквито и лекарства да пият и колкото и психотерапевти да посетят.

Фармацевтичните компании рекламират предимствата на своите препарати, но на практика почти всички те действат по един и същ принцип. Преди 50 години, когато се появили съвременните антидепресанти, за причина за депресия се смятал нарушения баланс на невромедиаторите в главния мозък. Такива препарати, като флуоксетин, трябвало да възстановят този баланс и да снемат симптомите на депресия – загуба на интерес към живота, постоянна умора, чувство на собствена незначителност и суицидни мисли.

Днес вече е ясно, че този модел не работи. Ние все още си представяме лошо каква е причината за депресията и как може да се отстрани тя.

Освен това,

антидепресантите имат многобройни странични ефекти

– хората бързо трупат килограми, страдат от диария, повдигане, тревожност, световъртеж, безсъние, слабост и апатия.

Но има и добри новини – за първи път от много години в последно време се появяват нови методи за лечение на депресията, работещи по съвършено други механизми. Може би те не само ще изменят подхода към лечението на психологическите разстройства, но и ще ни помогнат да разберем по-добре как работи съзнанието.

Псилоцибин

През 2018 г. Управлението за контрол на качеството на хранителните продукти и лекарствата в САЩ приписало на псилоцибина статута на „терапевтичен пробив”. Това означава, че активното вещество на халюциногенните гъби сега може легално да се използва за изследвания. Още едно вещество, което е здраво свързано с мистиката, постепенно получава законен статут в академичната и медицинската среда.

Ефектът от „вълшебните” гъби при лечение на депресия вече нееднократно е бил доказван. През 2016 г. американски учени открили, че псилоцибинът намалил проявите на симптомите на депресия при 80% от пациентите с нелечима форма на рак. През 2017 г. учени от Лондонския имперски колеж давали на 12 доброволци с тежка депресия по 10 или 25 милиграма псилоцибин. След три месеца петима от тях били в пълна ремисия; при останалите значително намалели тревогата и потиснатото настроение.

С помощта на томография учените успели да покажат как псилоцибинът променя активността на нервната система. Той усилва взаимовръзката между различните отдели в мозъка и стимулира процеса на образуване на нови синапси – връзки между невроните.

Както и традиционните антидепресанти, псилоцибинът въздейства на серотониновите рецептори. Той променя работата на областите в мозъка, които са свързани с настроението – в частност, понижава активността на зоната, свързана с натрапчивите мисли и депресивните състояния. В резултат хората започват по-добре да осъзнават скритите шаблони в своето мислене и поведение.

„Хората, които редовно приемат антидепресанти, често се оплакват от притъпено възприятие. Инхибиторите на обратния захват на серотонина потискат както отрицателните, така и положителните емоции. След прием на псилоцибин хората говорят за обратното – за емоционално освобождаване и презареждане, сякаш техните чувства са станали по-ярки и отзивчиви”, споделил един от главните изследователи на психоделиците Робин Кархарт-Харис от Лондонския имперски колеж.

Могат ли психоделиците да станат главен пробив в лечението на психичните разстройства? Кархарт-Харис смята, че дори ако по-мащабни изпитания докажат тяхната ефективност, те все едно няма да станат панацея. За разлика от антидепресантите,

психоделиците не заглушават тревогата,

а карат човек да се сблъска директно със своите потиснати емоции и преживявания. За много хора този ефект може да се окаже твърде мъчителен.

„Някои хора не биха искали да проникнат в дебрите на своята душа – да се окажат лице в лице със своите демони или с тези травми, които са преживели в миналото, или просто с тъмната страна на човешкото същество, която присъства във всеки от нас”, посочил Робин-Кархарт-Харис.

Не бива да се забравя и за възможните странични ефекти от психоделиците. Бъдещето, в което псилоцибин ще може да се купува от аптеката по рецепта, едва ли ще настъпи много скоро.

Аяхуаска и DМТ

Аяхуаската е традиционна напитка на американските индианци, която се използва за общуване с духовете и за лечение. Една от основните съставки на напитката съдържа мощния психоактивен алкалоид диметилтриптамин (DМТ). Той предизвиква ярки видения, в които човек се връща в собственото си минало или влиза в контакт със същества от отвъдното.

В повечето страни аяхуаската е забранена като силен наркотик, но в Бразилия и Перу се смята за свещена напитка и национално достояние. Индианските шамани-лечители, които използват аяхуаска в своите ритуали, всяка година приемат хиляди хора от цял свят.

Жители на Европа и САЩ отдавна пристигат в Амазония, за да се избавят от депресия, тревожно разстройство и други психологически проблеми, с които засега не се справя западната медицина. Учените обикновено странят от такива проблеми като от магически суеверия. Но неотдавна лечебният ефект на аяхуаската бил демонстриран и в академични изследвания.

Преди две години бразилски учени провели първото двойно сляпо плацебо-контролирано изследване на аяхуаската за лечение на тежка депресия. Преди изследването всички участници изпробвали няколко метода за терапия и не постигнали никакъв ефект. Седмица след експеримента 64% от участниците, които приемали аяхуаска, се чувствали много по-добре – при това в групата с плацебо положителен резултат се наблюдавал само в 27% от случаите.

На физиологично ниво молекулите на DМТ, както и псилоцибинът, въздействат на серотониновите 5-HT2A-рецептори. Неотдавнашни експерименти с плъхове показали, че неголеми дози DМТ помагат на гризачите да се справят по-добре със стреса и тревогата. Но лечението на депресията при хората, най-вероятно, не е свързано само с физиологията.

През март 2019 г. учени от Университета „Джонс Хопкинс” показали, че бързодействащ психоделик на основата на DМТ облекчава симптомите на депресия и тревожно разстройство. Важно е, че най-голяма ефективност се достигала в случая, когато участниците съобщавали за дълбоки мистични и лични преживявания. При това интензивността на халюцинациите никак не влияела на резултата.

Очевидно, аяхуаската оказва лечебен ефект именно чрез психоделическия опит, а не просто за сметка на действието на веществото върху организма. Както и другите психоделици, DМТ помага за получаване на достъп до дълбоките и подсъзнателни шаблони на мисленето, а след това позволява те да бъдат заменени от нещо по-устойчиво и позитивно. Понякога това изглежда като истинско преображение – ентусиастите сравняват един опит с аяхуаска с десет години психотерапия.

Възможно е, психоделическата терапия да помогне за прокарване на

мост между съвременните и традиционните методи за лечение

Невробиологът Робин Кархарт-Харис смята, че към 2024 г. лекарствените препарати на основата на психоделици ще променят кардинално психиатрията и ще се използват за лечение на депресия, посттравматично стресово разстройство и други заболявания. Но докато това бъдеще не е дошло, аяхуаската ще остане надежда за ограничен кръг смели (или отчаяни) хора, готови да участват в шаманските ритуали. Психиатър едва ли ще ви изпише такава рецепта.

Така или иначе, днес все повече специалисти са съгласни, че депресията не е симптом на нарушен баланс на невромедиаторите, а сериозно психично разстройство. Тя има не една, а много причини, някои от които учените едва започват да разбират. Може би, новите методи за терапия ще подтикнат към по-дълбоко разбиране на психологическото здраве и ще помогнат за връщането към пълноценен живот на милиони хора.

 Станислав ТОДОРОВ