Апаратите за изкуствена вентилация на белия дроб се оказали единствената надежда за хиляди пациенти с COVID-19, но те съвсем не са безобидни. На много от преживелите тази процедура им се налага отново да се учат да ходят и да говорят, дори нещо певече – да дишат и преглъщат. А голяма част от пациентите не оживяват.
Обикновеният процес на дишане може да се опише по следния начин: кислородът по трахеята попада в белия дроб, добира се до 600 милиона микроскопични алвеоли, чрез тях прониква в кръвта и с нея се разнася по целия организъм, към всички органи.
Коронавирусът и предизвикваното от него възпаление запушват тази система. Заразените клетки престават да функционират – преживелите COVID-19 описват това състояние с усещане за удавяне.
Вторият проблем е в това, че белия дроб става бойно поле на имунитета против вируса. Тъй като новият коронавирус не е познат на организма, реакцията на имунната система може да бъде много силна.
„Тялото се опитва да привлече колкото може повече клетки на имунитета за борба с инфекцията. Те разрушават ефективно заразените клетки, но могат да навредят на здравето”, обяснил доцент Кристофър Петрили от Медицинския център „Лонгън” при Нюйоркския университет.
Белия дроб на болните от COVID-19 вече не може да насища кръвта с достатъчно кислород за поддържане на имунната система. В този момент пациентът има нужда от изкуствена вентилация на белия дроб.
Но интубацията е „кошмарен момент” за всеки от хилядите пациенти, на които им се наложило да преминат през тази процедура.
Апаратите за изкуствена вентилация днес са изключително търсени заради способността им да поддържат дишането, но едновременно с това лекарите се опасяват от тяхното използване – заради вредата, която нанасят при неголемите шансове, които дават.
Според статистиката повече от две трети от включените към тези машини пациенти все пак умират.
В Ню Йорк загиват 80% или дори повече от болните от COVID-19, включени към апарати за изкуствена вентилация на белия дроб, според статистиката, цитирана от Associated Press.
Първите прибори за изкуствена белодробна вентилация се появили през 1928 г., но лекарите и до днес продължават да изучават дълготрайните последствия от тяхното използване за здравето на хората.
„Дори ако пациентите преживеят вентилацията на белия дроб, някои от тях ще останат много слаби. Може да се стигне до там, че те няма да могат да се занимават с обичайни неща – да се бръснат, да се къпят, да готвят, или ще се окажат приковани към леглото”, разказал ръководителят на отделението за интензивна терапия в Кливландската клиника Хасан Кхули.
„На нас ни се налага да даваме на пациентите обезболяващи и сънотворни, за да могат те да понасят дихателната тръбичка. Колкото по-дълго човек е включен към апарата и се намира под влияниието на седативни средства, толкова по-сериозни са другите последствия – понижаване на мускулния тонус и силите, а така също е по-висок рискът от заразяване с друга инфекция в болницата”, обяснил Ричард Ли, ръководител на отделението за белодробни болести и спешна медицинска помощ при Калифорнийския университет в Ървайн.
Мускулите, които отговарят за дишането, след включване към вентилиращата апаратура атрофират.
Рискът от смърт остава над средното ниво минимум година след преустановяване на изкуствената вентилация на белия дроб. Някои пациенти никога не се възстановяват, отбелязал Майкъл Родрикс, главен лекар в отделението за интензивна терапия в болницата при Университета Рон Ууд Джонсън в Ню Джърси.
След края на пандемията в целия свят ще има хиляди хора, които са преживели вентилация на белия дроб, но качеството на техния живот е голям въпрос. В САЩ болниците вече се подготвят за полагане на грижи за пострадалите пациенти: някои обособяват цели етажи за рехабилитация. Други се стараят да избягват използването на апарати за болните от коронавирусна инфекция.
Борислав СТОЙКОВ
