Практиката показва, че изолацията разделя хората на два типа. Едните с удоволствие се наслаждават на домашния уют и покой. Другите, напротив, не могат да си намерят място и мечтаят за скорошно възобновяване на привичния начин на живот.
Психолозите твърдят, че на практика изолацията се отразява негативно върху психологическото състояние и на двата типа. И никой не е застрахован от психологическите последствия, с които може да се сблъска човек в случай на дълга изолация.
Ментална нестабилност
През 2008 г. клиничният психолог Ян Робинс провел експеримент. Специалистът затворил няколко доброволци в отделни камери, изолирани от всякакъв шум. Първите изменения били регистрирани много скоро. Участниците в експеримента станали по-тревожни, тяхната емоционалност се повишила. Към края на изследването в тях се появили несвързани мисли и халюцинации.
Повишен риск от самоубийства
Няма значение дали човек изпитва самота по външни причини или заради собствени преживявания. Доказано е, че идеята за самоубийство много по-често посещава самотните хора. Именно това подбужда учените да смятат продължителната изолация за сериозен проблем.
Халюцинации
Причините, поради които се появяват халюцинации при дълга изолация от обществото, засега не са изучени достатъчно. Но повечето учени са на мнение, че мозъкът започва да работи с нарушения поради недостиг на информация, постъпваща отвън. Нервната система, на свой ред, продължава да подава в мозъка сигнали, които се оказват лъжливи. Мозъкът се старае да създаде цялостна картина, в резултат на което се появяват халюцинации.
Повишен риск от депресия
Самотните хора се чувстват по-малко удовлетворени и щастливи. Освен това, те са по-склонни към безпомощност и песимизъм. Пребивавайки в изолация дълго време, човек губи своите социални навици. С времето, ако иска да се върне „на сцената”, той ще открие, че поддържането на отношения с околните хора е станало много по-проблематично.
Бел. ред. На тази страница виждате една от най-новите хранителни добавки на „Лечител“ МуудМедикс™.
Повишена склонност към алкохолизъм
Учените единодушно разглеждат социалната изолация като фактор, който стимулира развитието на алкохолизъм. Когато е сам, човек много по-трудно успява да противостои на пагубния навик. Колкото по-малко социални връзки има един човек, толкова по-висок е риска от алкохолизъм – отразява се отсъствието на морална подкрепа.
Нарушения на личността
Днес това е само теория, но тя има право на живот. Много учени са убедени, че невъзможността за удовлетворяване на основните емоционални нужди (което обикновено става при общуване) предизвиква развитие на шизоидно разстройство на личността. Липсата на общуване води до увеличаване на емоционалното напрежение, което просто няма къде да се „излее”. Нарушава се схемата за социално поведение, а разстройството на личността, ако човек е имал предпоставки за негово развитие, прогресира.
Нарушения на съня
Самотата и дългата изолация водят до нарушения на съня. В дадения случай страда не продължителността на нощния отдих, а неговото качество. Учените свързват това с честите краткотрайни събуждания, които човек дори не забелязва. В резултат той изпитва умора, както и липса на енергия в продължение на деня, въпреки че на пръв поглед е прекарал достатъчно време в леглото. (Бел. ред. Ако се нужадете от повече енергия, разгледайте Витасел® Робувит®. Виждате продукта на страницата. А на стр. 23 ви очакват информация и талони и за Витасел® ашваганда KSM-66®, и ДИНАФОРС® екстра стронг.)
Повишена смъртност
Социалната изолация представлява сериозен риск за здравето. Хората, намиращи се в такива условия, практически 2 пъти по-често умират преждевременно. Работата е там, че социалната изолация, както през 2007 г. доказали американски специалисти, понижава имунитета, а така също повишава риска от развитие на възпаления. „Самотният” организъм реагира на кортизола, хормон, който влияе в това число и на имунната система, а гените, изработващи интерферон, противовирусен „агент”, работят по-слабо. Оттук произлиза склонността към сърдечни заболявания, артрит и диабет.
Агресивност
В условията на изолация много хора започват да се отнасят агресивно към членовете на своето семейство. Това не е странно, тъй като психиката започва да работи нестабилно поради резките промени, протичащи в привичния начин на живот. Ако агресорът по-рано е могъл да „изпуска парата” на колегите или случайни минувачи, сега целият му гняв се стоварва върху роднините.
Владимир ЙОНЕВ
Социалната изолация е противоепидемична мярка, която беше навременно ефективна в битката с COVID-19. Същевременно социалната изолация влезе в непримиримо противоречие с природната същност на човека. Още Аристотел отбелязва, че човекът е „социално животно”, т.е. животно, чиято най-характерна особеност е общуването със себеподобните. Социалната изолация като профилактична и терапевтична мярка (особено когато е по-дълга) лиши до голяма степен човека от неговата същност и увреди неговото здраве. 
