Животът ни е много натоварен, отношенията с храната – все по-сложни, и да се вслушваме в гласа на апетита и да реагираме адекватно с подаване на съответното количество и качество храна е един позабравен навик. Затова диетолозите се посвещават все повече да помагат на хората да възстановят връзката си със собственото тяло, като обръщат внимание на неговите сигнали.

Като родители ние имаме шанса да помогнем на децата да установят работещи взаимоотношения с храната, като позволяват на собствените си тела да им казват какво количество и от кои храни ще се почувстват по-добре, споделя новозеландската диетоложка Анджела Филипс. Като майка на три деца тя знае колко стресиращо може да е времето за хранене в съвременното домакинство. В работата си тя не налага еднозначно мнение, а дискутира с клиентите си варианти, подходящи за техния начин на живот и хранителни предпочитания.

САМОРЕГУЛАЦИЯТА НА ХРАНЕНЕТО

Това е важна тема и процес, който започва още в най-ранна възраст. И бебетата, и малките деца, ако бъдат оставени сами да решават, имат способността да приемат толкова храна, колкото им е необходима. Така някои дни те ядат повече, а други – по-малко. Един ден малкото ще си изпие цялата бутилка с мляко или ще изяде целия си омлет, а друг ден – наполовина, но ще продължава да бъде насърчавано да изяде цялата порция. Важно е да отбелязваме в такива моменти дали е изразходвало повече енергия в игрите или е хапнало повече по време на предишното хранене. Опитайте се да разчитате езика на тялото на вашето бебе, за да реагирате гъвкаво и адекватно, вместо да се придържате категорично към насадените убеждения колко точно му е необходимо по предписание, обяснява Филипс.

ХРАНАТА „ЗА ВЪЗРАСТНИ“

Въвеждането на готвената храна в менюто на бебето (около четвъртия месец от растежа) е следващата стъпка в поредицата от важни решения. Диетоложката си спомня, че когато за първи път е била на работна среща с други млади майки, е получила ценни мнения по темата. Тя им е обяснявала виждането си, че бебетата трябва да са тези, които да „кажат“ колко им се яде. Ако са се нахранили и не искат повече, не бива да ги насилвате. Това може да се случи след втората или третата лъжица или след четвърт или половин чаша. Основното в обратната връзка бил въпросът „Колко големи да са порциите?“. Като майка, тя много добре си спомня себе си сред същите притеснения – дали детето се е наяло достатъчно. Спомня си също, че се е опитвала да дава на първото си дете повечко храна през деня, за да си открадне време за повече сън през нощта.

Специалистката съветва вместо на количеството, да се фокусирате върху баланса. Включете във всяко хранене продукти, богати на желязо. Нека порцията съдържа 1/3 белтъчини, 1/3 наситени въглехидрати и 1/3 зеленчуци. Придържайки се към това правило и нека бебето само определи големината на порциите.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Божана ЛЮБЕНОВА