• Вили, свикнала съм да те интервюирам за концерти, албуми, награди у нас и в чужбина, за турнета и изяви на теб и групата ти „Ретратрон“ по родни и световни сцени. Но за първи път започвам със злободневен въпрос. Ти и съпругът ти бяхте болни от Covid-19? Какво мислиш за болестта?

- Това е първо интервю, в което говоря за тази непозната и толкова популярна болест, че чак да й завиди човек колко актуална стана. Вместо да говорим за новата ми песен, за която исках да се изфукам, че пак успях като автор на музиката и на текста, говоря за Covid -19 – болестта, за която говори целият свят и която интерпретираме всеки по свой начин. Най-тежкото бе, когато се срещнахме лице в лице с нея. Обзе ни страх от кои сме: от тези, които я наричат „лек грип“ или „обикновен вирус“, от онези, на които „им дават пари, за да казват, че са болни“ (което е пълен абсурд) или от болните, които ще търсят въздух и ще ги спасяват докторите с извънземните униформи! Тъй като Клиф, моят съпруг, е англичанин, постоянно се чуваме с неговите деца в Англия и следим лошите събития там. Аз все говоря със сина си, който тежко преболедува Ковид в Белград през март... Бяхме като попарени и незнаещи какво ни чака. Новата ми песен бе причината да се заразим с Клиф. Когато се прибрахме от звукозаписното студио с позитивните емоции, ни съобщиха, че сме били контактни с позитивен и 10 часа сме работили в затворено пространство с него. Прегръщахме се от радост за добре свършената работа. Направихме тест и разбрахме, че сме позитивни и заразени!

• Прибягна ли до употребата на народната медицина за укрепване на имунната система и лечението?

- И двамата сме рискови - Клиф с куп лекарства за сърцето и кръвното, а аз с пет минали пневмонии. Мислехме, че сме пътници. Останахме вкъщи и дисциплинирано пиехме предписаните лекарства от д-р Николова и д-р Марков, но болестта е коварна и всички, които са я минали средно тежко знаят, че те боли главата, мускулите, костите, вие ти се свят, губиш обоняние, кашляш и дишаш тежко… Всичко това накуп! Болестта те подлъгва лъжливо, че си по-добре и те почва пак. Нямахме температура, но не бяхме от леките. Пиехме сутрин по 1 лъжица черен бъз, който разбърквахме в чаша чай от джинджифил и изцеден 1 лимон и с лъжичка мед. Това ни вдигаше ! Поемахме много вода, витамини и айрян. Клиф преди не го харесваше, а сега всекидневно пием по чаша. Когато се задушавахме, си правехме инхалация по бабешки - с отвара от лайка, липа и сода. Успокоявах Клиф с  разказите как мама редовно ме лекуваше така като дете. Изолацията ни беше абсолютна. Чудното е, че човек има в себе си енергия, която не познава и му е дадена за оцеляване в тежки мигове. Вярвам в тази енергия, която не използваме и трябва да я потърсим в себе си, когато наистина сме отчаяни и безсилни.

• Как се чувствате сега и какво би посъветвала околните?

- След инфекцията свикнахме да се пазим и да пазим другите, не сме като преди - психически. Напомня ми за преживяното по време на войната в Сърбия, безкрайното тичане в скривалищата, докато бяха бомбардировките над Белград. Чакането, че това е лудост и скоро ще свърши. Малко сме с объркано отношение към социалния си живот, но ще се оправим. Хубавото в провинцията, където живеем, е, че приятелите ни помагаха. Не е лесно при изолация да се набавят купища лекарства, многото плодове и храната, която трудно си приготвяш, когато си зле. Аз още имам проблеми с виенето на свят и очите са ми леко възпалени. Клиф  още го болят мускулите и бързо се уморява, но се възстановяваме.

Много ни помогна моят син по телефона, който преболедува болестта в Белград и беше домашният ни лекар. Казваше ни, че бавно и с търпение трябва да отчитаме, че сме по-добре. Най-важното е да не изпадаш в паника. Тя отнема от енергията и се чувстваш още по-зле. Бих посъветвала да не се чака и да си поставяш диагнози „леко съм изстинал“, „имам 4-5 дни температура, ама нищо ми няма“, „грипава съм“... Само защото не признават, че има (Ковид) - нека го наричат както си искат, но важно е да потърсим лекарска помощ.

• Синът и внуците ти живеят в Сърбия, роднините на съпруга ти са в Англия, а с него често пътувате до дома си в Кипър – съпостави ситуацията в България с тази в другите страни?

- И при внуците ни в Англия, и при внуците ни в Сърбия ситуацията е сложна - объркани, уплашени и еднакви в констатациите си. Манталитетът на англичаните е различен - те свързват всичко със свободата на човека да избира как да се пази. При сърбите законът и мерките могат да бъдат и военни, ако нещата са опасни. Клиф нарича своите англичани „непокорни“, като не носеха маски и не се съобразяваха с предпазните мерки. Когато говори с роднините си, често чуваше за партита, футболни мачове и много се ядосваше... Сега мерките са по-строги, но никой не им поставя забрани. Уж няма правила и затова изгубиха много хора. Там са ужасно суетни, ако им отнемеш личното решение как да се пазят. Това е доста рисковано за ситуация, която не познават и с която не им се е случвало да се борят. Белград беше доста мобилизиран и имаха много строги мерки, но и те сега се справят трудно с втората вълна. Дано децата ни преминат леко тази криза.

Ние се запознахме с Covid-19 пролетта, когато ни затвори пандемията  в къщата ни в Северен Кипър. 6 месеца се борехме да напуснем нашия рай. Там видяхме как хората без изобщо да се противопоставят, изпълняваха абсолютно всичко, което се изискваше, за да не се разпространи болестта. За 5 месеца, докато островът беше затворен, имаха 5 заразени... Като се прибрахме в България не можехме да повярваме, че тук никой не носеше маски, хората си живееха  спокойно все едно нищо няма! А в Кипър в магазините ни мереха температурата, пръскаха улиците с дезинфектанти... Различна е интерпретацията на думата ЗАРАЗНО.

• Вили, имаш зад гърба си хиляди концерти. След големия успех в младостта успя след 50-те да се завърнеш победоносно на българската сцена. Направи рестарт на кариерата си в по-късна възраст, когато твоите колеги правят юбилейни албуми с песни отпреди 30 години?

- Не трябва да лежим на стари лаври! И рецептата за мен е една - да твориш и постоянно да работиш независимо на колко си години и какво преди си изпял. Свалям шапка на моите колеги, които са имали звездните си мигове, с които могат и досега да са актуални. С мен не е така. Музиката, която изпях в Сърбия, ­наградите, които взех на фестивали по света, спомените ми от многото турнетата остават в миналото и за тях мога да разказвам. Те обаче не стигат до ушите и очите на днешната публика. Ние на Балканите нямаме такава индустрия като в Англия и САЩ - да направим един хит и от него да живеем цял живот. При нас професията, наречена артист, певец или спортист, е възможно най-трудната. Моята защитена марка е, че в последните години повечето от песните си пиша сама. Добре познавам моята публика и за моята музика си имам почитатели. Те харесват моята позитивна и искрена енергия, обичат моите текстове и музика, които са с философията на малките житейски хубави теми. Намерих като кауза нишата на моята музика след 50. Това е най-хубавата възраст и аз я нарекох „Златно време” - така се казва и най-слушаната ми песен. Тя е мое лично послание към живота, любовта и красивите ни сребърни коси. Та хората, които цял живот бързат, след 50 могат с наученото и с опита си да правят нови красиви неща. Това ми дава енергия и се чувствам наистина по-креативна от всякога. Енергията ни подарява младост и не трябва да я хабим за лоши мисли, а да я акумулираме в неща, които ни правят щастливи. Може казаното да е клише, но за мен е начин на живот.

• Публиката у нас и чужбина те знае под различни имена - Виолета Цолова, г-жа Миливоевич, Вили Йекнич, Вили Рай и мисис Портлок? Кое име ти е носело най-много успех и с какво свързваш всяко едно от тях като период от живота си?

- Тони, малко провокативен и типично в твоя стил деликатно зададен въпрос! (ха ха...) Ако трябва да бъда честна всички тези имена си имат история, която обичам, защото е моя. Независимо от това какво ми е носило това име!  Виолета Миливоевич е моята младост и бракът ми с популярния сръбски певец Зоран Миливоевич. Моята кариера тогава бе доста трудна зад сянката на голямата звезда, но най-красивото и смислено нещо, което постигнах беше нашият син Райко и прекрасните ми внуци Максим и Стефан! Бог да прости Зоран, който почина и не успя да ги види, но в живота си той остави много хубави песни и си отиде от тоя свят, подарил живота си на сцената.

Вили Йекнич беше най-трудният период на живота ми! Скъпото студио и многото български и чужди певци, които минаха през него, моите колеги, на които помагах, които продуцирах, пеех вокали, пишех текстове, но работех като студиен плъх, а не като добра певица, която прави кариера и име. Там големият ни тандем с добрия и екстравагантен музикант Горан Йекнич се умори от личните ни драми. Хубавото от тъжната ни раздяла беше албумът „Сянка на мъж”, който ми остави няколко хубави песни, които изпях. Те бяха дело на съвместната работа на Йекнич, Александър Ковачевич и Живко Колев - като „Сянка на мъж”, „Нощ над София”, „Две жени и свещ”, „Провинция”, „Моят корен”, която взе награда на „Пирин фолк“. Гледам от друг ъгъл сега на това време - остави много знания за студийната работа на певеца и ми донесе самочувствието да познавам тънкостите на добре звучаща музикална продукция.

Вили Рай е моето артистично име, което нося близо 30 години и ми остана вярно и ме прави най-близка с моята муза, сцена и творчество. С него не мога да се разведа, нито да го напусна. То ми дава свободата и много добре си пасва с мисис Портлок. Това е защото мистър Портлок обича Вили Рай каквато е. Той обожава песните ми и моята творческа свобода, той се вълнува, когато пея и е до мен.Това беше моят подарък в живота ми, преминала през тежките времена на артистичната завист. Аз съм свободна да пиша, композирам, да творя и пея, да ме обичат и обичам. Позакъснях с кариерата си, но за щастието си никога човек не може да остарее! То заключва лошите мигове и отключва добрата енергия.

• Певица, композитор, текстописец и музикален продуцент, в твоето студиото са записвали Албано, Белгийската филхармония, Джани Фюрелино, Георги Христов, Теодоси Спасов, дует Ритон, Слави Трифонов и много български и международни изпълнители. В коя сфера сега си насочила основно творческата си енергия?

-Тези всичките хора и артисти, които споменаваш, са част от житейския ми опит. Да бъдеш до някого, който е добър или да работиш с доказани звезди е полезно, защото се питаш дали можеш да издържиш, ако си на тяхното място. Винаги съм се чудила каква енергия е необходима, за да поддържаш звездното си име. Много е трудно и бързо си забравен, ако постоянно не се доказваш. Това обаче невинаги зависи от самия изпълнител. Цяла армия от хора е необходима, за да поддържат тази корона. Не съм от тях - нямам тази възможност. Ние почти всички имаме труден личен живот. Винаги съм виждала колко много тези хора са дали на сцената и колко много им е взела.

Така, че се чувствам добре, когато пея, когато пиша и когато композирам. Така мога да заменям чувствата си и да не бъда зависима от прожекторите и аплаузите, които всички обичаме. Щастлива съм, че съм имала възможност да се чувствам звезда. Това те прави щастлива до падането на завесата, но предпочитам да съм звезда в личния си живот.

• Успех ти донесе песента “Който обич няма“ по текст на Надежда Захариева и музика на Максим Горанов. Може би се досещаш, че въпросът ми е за любовта – тя ли е твоето вдъхновение? Който обич няма, какво има?

- „Който обич няма, на земята нищо той си няма”. Надежда  описва мотото на всеки живот. Те с Максим Горанов направиха прекрасна песен за мен и ни удостоиха с престижна награда. Аз имам по-голямата награда, че останах добър приятел с тях. С Максим Горанов продължих да работя в супер доброто му студио. Всичко, което съм записала в България, е при него. Той е страхотен музикант и продуцент. Третият ми албум, който преди 2 години представих в България, в по-голямата част бе сниман в Белград. До композиторите Раде Радивоевич и Александър Ковачевич са имената на Максим Горанов, на Надежда Захариева, Светослав Лобошки и Живко Колев. Това са хората, които участват в новия ми албум „Златно време” на издателите от Диапазон рекърдс и Фен фолк ТВ. Новата ми страст към българския фолклор, преплетени с леко архаичните ми текстове ме отведоха на точното място. Станаха хитове „Мелнишка хубава мома”, „Твоя ли съм или ничия” и се наредиха до „Македонско оро,” „Ех, да ми е” и „Сама съм гора”. Най-новата ми песен „Гледай ме, либе, гледай ме”, която е пандемска, записана преди да се разболеем, ще представя през януари с клип, направен седмица след карантината. Тя ще бъде оздравялата песен и ще има диагноза на бъдещ хит…

Питаш: „А който обич няма, какво има?“ Всичко е свързано с обич. Аз ти разказах за обичта към музиката, към песните и любовта заедно – преплетени.

• Животът ти е изпълнен освен с музика и с поезия. Малцина знаят, че текстът на популярната песен на Софи Маринова „Бели ружи” е твой.

- Радвам се, че написах този текст, въпреки че много хора не знаят това. Софи е от Етрополе - тя е натурален бисер. За мен беше предизвикателство да пиша текст на сръбски на популярната й песен „Беке руже”. Искаше да е любовен, да е нещо, дето не е пято, да е на сръбски и да е щастлив… Готина е тя. Носи добро и романтично наивно сърце. И го изпя сърцато. Песента стана хит, който я върна от дупката, в която беше изпаднала и я вдигна високо. Там, където й е мястото!

• Ти си търсен педагог. Кои са последните изяви на група „Ретротон“, на която от 2009 г. си художествен ръководител?

- Щастлива съм, че 11 г. ръководя вокална група „Ретротон” към читалището на родния ми град. Тук започнах да пея като дете, а самодейността е част от битието на Етрополе. Тази година участва в два международни фестивала и донесе много емоции и музикални успехи на певиците. 9 са певците ми и пеем популярни шлагери и незабравимите естрадни български песни, които публиката помни и обича. Това е и моята кондиция, която поддържа моят глас. Постоянните репетиции правят този състав все по-добър. „Ретротон“ има много награди в България, отличия в повече от 10  страни в чужбина. Представяме концерти на почти професионално ниво. Вълнението на самодейците и техните вълнения връщат истинските ми емоции от сцената, които като професионалисти често губим. Това ме зарежда. Гордея се с песните, които съм написала за тях.

• Можеш да живееш в Белград при сина си, в Лондон, откъдето е съпругът ти, в семейния ви апартамент в Кипър, но предпочиташ да живееш и твориш в Етрополе. Защо?

- Въпросът ти е много добър, защото аз и Клиф обичаме провинцията  и животът ни сред приятелите ни там е хубав и спокоен. Когато преди 8 години се омъжих за последно (ха-ха) бях категорична, че мога да пътувам, където и да е, но бащината къща ще ни бъде ДОМ! Клиф обича България, а моите приятели са и негови. Когато ни домъчнее, прескачаме до Лондон или Белград при децата. Когато ни е студено, отиваме на слънчевата ни тераса в Кипър, която много обичаме, защото виждаме залеза в морето от нея... Сега ни е трудно да пътуваме, но знаем, че това лошо чудо ще мине. Домът ни е в къщата на моето детство. Тук стените ме обичат и духът на родителите ми ме крепи. Тук Вили Рай боядисва в синьо вратата и прави кекса на мама, полива петуниите на пролет, а в летните вечерите с човека, който я обича и който тя обича, посреща близките си и щастливо се смее. Животът никой не знае къде ще го отведе, но моята музика винаги е в мен. И ще завърша с един куплет от любимата моя песен „Златно време”:

„Броим години, с пълни чаши вино,

с приятели в рождени дни!

В грях и радост, животът мина...

Златно време любовта е

и колелото се върти”

Пожелавам колелото да се завърти час по-скоро и хората  да заживеят без страха на болестите, усмихнати в доброто!

 

Интервюто взе

Антоанета ТИТЯНОВА